Язовецът е ловен обект у нас. Ловува се от 1 август до 28 февруари. Запасите му намаляха значително през последните 10–15 години. Основната причина за това са високите запаси на естествените му неприятели.
Язовецът е нощно животно. По-голямата част от живота му на открито протича на тъмно, а през деня – под земята. Поради тази причина животното е силно късогледо, а този факт е намерил широко отражение в народното творчество.
Човек може да наблюдава язовеца най-добре привечер, когато напуска леговището си, за да търси храна. Трябва да се провери дали пред входа има отъпкана пътека, следи от лапи или прясно разровена пръст. Ако се скрие добре и има късмет, човекът скоро ще види муцуната му, която се подава от дупката и души въздуха за опасност. Ако въздухът е чист, ще се покаже и самото животно.
Ноктите на животното се отпечатват винаги ясно пред пръстите. Дирята му е характерна и не може да се сбърка с друг бозайник. Капаните трябва да се проверяват ежедневно, защото язовецът непременно се опитва да избяга и често успява.
Язовецът е ловен обект най-вече заради козината, която освен ценен ловен трофей е материал, от който се правят най-добрите четки за бръснене и рисуване. Месото му е годно за консумация. Опитните ловци знаят, че за да няма лош вкус, на убитото животно трябва незабавно да пререже жлезата под опашката. Лойта се използва за медицински цели.
За лова на язовец с капани се смята, че не е изцяло спортен, човек се нуждае от определени умения, за да го практикува успешно. На първо място те се отнасят до правилното манипулиране и маскиране на устройства. Често се случва – язовецът прави и допълнителен изход от дома си. Ето защо ловецът трябва да обмисли внимателно къде е по-добре да постави капаните си, така че шансовете за получаване на желания трофей да бъдат максимално сигурни.
Едно от най-надеждните места, където е възможно да се улови това животно с почти стопроцентова вероятност, е пътеката, водеща към „тоалетната“. Малцина ловци знаят, че язовецът е доста чисто животно. За тази цел той редовно посещава своята „тоалетна”, разположена недалеч от дупката. По правило тя се намира на стотина метра от подземния му жилищен фонд. И опитните ловци, които добре познават навиците на плячката си, нямат трудности при бързото намиране.
В същото време трябва да знаете, че предпазливият звяр се чувства застрашен, когато подуши капан със стръв, разположен директно на входа на дупката си и може неочаквано да използва друг подземен изход, пред който няма капан.
