Информационен център на Министерство на oтбраната

Подарихме два малки десантни кораба на Грузия

Автор: Атанас Панайотов

На 3 юли 2001 г. Министерският съвет на България взема Решение № 515, с което нашата страна предоставя безвъзмездно на Грузия два малки десантни кораба (МДК) от Проект 106к. Извеждането им от състава на българските ВМС става със Заповед на министъра на отбраната № ОХ-548/5 от 5 юли 2001 г. Още на следващия ден в Пункта за базиране Атия на Военноморска база Бургас е организирано тържественото предаване на двата кораба на ВМС на Грузия. В присъствието на министъра на отбраната Бойко Ноев е подписано съглашението, което финализира окончателно този акт. Под него слагат подписите си началникът на ГЩ на Българската армия генерал Михо Михов и началникът на Генералния щаб на Въоръжените сили на Грузия генерал-лейтенант Джони Пирцхалаишвили.

След размяната на официалните документи министърът на отбраната Бойко Ноев заявява, че този акт не бива да се квалифицира като помощ за Грузия, защото тя има макар и малки, но силни и достойни Въоръжени сили. Актът е елемент на полезно и
перспективно за двете държави военнотехническо сътрудничество, насочено към реализирането на отговорностите, които те имат за поддържането на стабилността в Черноморския регион. В отговор генерал-лейтенант Джони Пирцхалаишвили подчертава: „Тези два кораба няма да отидат далеч. Те попадат в приятелски, добри и надеждни ръце, те са много важни за по-нататъшното строителство на нашите военноморски сили… Дадохте ни не кораби, а щастие!“. В знак на признателност грузинската страна приема решение единият от двата кораба да получи името „Атия“ – като спомен за това, че е получен в Пункта за базиране на Военноморска база Бургас. Другият кораб получава името „Гурия“ – така се нарича една от 12-те историческо-географски области (региони) на Грузия.
Техническото състояние на № 608 и № 612 преди вдигането на грузински флаг е много добро. До основен ремонт главните двигатели на № 608 имат още 9250 моточаса, а на № 612 – още 7600 моточаса. И на двата кораба е направен текущ ремонт и са докувани. На ходовите изпитания след ремонта достигат проектната скорост от 10,5 възла.

Спускане на вода на новопостроен МДК от Проект 106к в ККЗ „Иван Димитров“ – Русе. Архив на Военноморския музей

България оказва помощ на Грузия и при подготовката на екипажите на двата кораба. Тя се извършва във Военноморска база Бургас със съдействието на специалисти от Седми дивизион десантни кораби и минни заградители. Това дава възможност на двата грузински екипажа да отплават още в деня на церемонията по приемането и предаването на двата кораба. Във Военноморска база Поти „Гурия“ получава бордови № 001. През октомври 2008 г. е предаден на грузинската Бригада за охрана на рейда и служи там като „Р-01“. „Атия“ получава бордови № 002. През октомври 2008 г. е предаден на грузинската Бригада за охрана на рейда и служи там като „Р-02“. И двата кораба са изведени от експлоатация през 2013 г.

Във ВМС на България двата МДК са с бордови номера 608 и 612. В архивите на Морската администрация – Варна, са запазени следните данни за тях: МДК № 608 е спуснат на вода на 3 декември 1974 г., а е приет от ВМС на 27 декември с.г. Регистриран е от Параходство БМФ като Транспортна баржа (ТБ) 608 в ДИК – Варна, на 25 февруари 1975 г. Построена е в КЗ „Ил. Бояджиев“ – Бургас, 1974 г. под наблюдението на Българския корабен регистър (БКР). Дължина – 54,43 м, широчина – 7,71 м, височина на борда – 3,51 м, 381,70 БРТ, 117,20 НРТ. Два главни двигателя – 3Д12А, всеки с мощност от 300 к.с., произведени в СССР през 1973 г. Предаден е безвъзмездно на ВМС с решение на Борда на БМФ от 26 юни 1992 г. Отписан е от регистрите на Морската администрация на 20 април 2000 г.

МДК № 612 е спуснат на вода на 8 септември 1975 г., а е приет от ВМС на 10 ноември с.г. Регистриран е от Параходство „Български морски флот“ (БМФ) като ТБ 612 в ДИК – Варна, на 20 ноември 1975 г. Построен е в КЗ „Ил. Бояджиев“ – Бургас, 1975 г. под наблюдението на БКР. Дължина – 54,46 м, широчина – 7,69 м, височина на борда – 2,82 м, 382,00 БРТ, 117,00 НРТ. Два главни двигателя – 3Д12А, всеки с мощност от 300 к.с., произведени в СССР през 1973 г. Предаден е безвъзмездно на ВМС с решение на Борда на БМФ от 26 юни 1992 г. Отписан е от регистрите на Морската администрация на 20 април 2000 г.

МДК № 612 (на преден план), преди да бъде ремонтиран и подарен на Грузия

Едва след 1989 г. някои рускоезични автори направиха признанието, че всъщност съветският Проект 106 от 1958 г. е развитие на
немската бързоходна десантна баржа (БДБ) от проекта MFP-A, показала много добри експлоатационни качества по време на Втората световна война. Тогава във Варна, са построени няколко десетки единици БДБ. Част от тях попадат като трофеи в съветския Черноморски флот, а други няколко БДБ дълги години служат и в нашия военен флот. В СССР са произведени само 20 бр. от Проект 106. Строителството им е спряно поради показана слаба мореходност и невъзможност за транспортиране на хора (пехотен десант). Така идва времето на Проект 106к, който е от 1965 г. В СССР са произведени 46 бр. от 1965 до 1970 г. в Херсонския корабостроителен и кораборемонтен завод и в с. Октябърское, Николаевска област. В България са построени по лиценз 24 кораба в два завода: ККЗ „Иван Димитров“ – Русе (10 бр.), и ККЗ „Илия Бояджиев“ – Бургас (14 бр.).

Към тактико-техническите данни на 106к можем да добавим още: Стандартно водоизместване – 460 т, пълно – 550 т. Газене при пълно водоизместване – 2,25 м. Товарен трюм: 30,0 х 4,5 м. Пълната кубатура на трюма е 575 куб. м., а полезната – 480 куб. м. Скорост – 10,5 вз. Далечина на плаване – 1400 мили при скорост 10 вз. Автономност на море – 8 денонощия. Може да пренася до 3 средни танка (има вариант за 3 мтлб и 2 УАЗ) или 176 бойци с пълното им снаряжение. Има и вариант за натоварване със 150 десантчици с няколко БТР-а и автомашини. Има място за приемане на сухи провизии и прясна вода за две денонощия за десантчиците. Мореходност – до 5 бала вълнение. Имат система за водна защита, използвана и при дегазация и дезактивация на кораба. Маневреността е осигурена от двата гребни винта, въртящи се в направляващи дюзи. Екипажът на българските кораби е от 20 души: 3 офицери, 8 старшини и 9 матроси.

14 от общо 24-те построени в България МДК (в т.ч. № 608 и № 612) са консервирани веднага след като са приети от ВМС и са предадени за съхранение и стопанисване от Параходство БМФ като мобилизационен резерв. Периодично са разконсервирани и експлоатирани до състояние за излизане на море и след пробно плаване са консервирани отново. № 608 и № 612 са разконсервирани и за участие в големи военноморски учения: „Родина75“ и „Щит82“, където са част от десантно-стоварителни формирования.
През 1977 г. започва последователната модернизация на българските МДК, основен акцент в която е преоборудването им като минни заградители. В началото на 80-те години на миналия век намиращите се в строя малки десантни кораби – минни заградители, получават като въоръжение по една сдвоена 23-мм артилерийска установка 2М-3М, произведена в България. Понастоящем във ВМС на България служат два кораба от Проект 106к. След основен ремонт във „ВРЗ Терем – Флотски арсенал“, те бяха възстановени като малки военни транспорти, които впоследствие придобиха способности и на минни заградители. Те носят имената „Сириус“ и „Антарес“, като с това продължават традицията, поставена от средните десантни кораби от Проект 770, служили в нашия Флот до 2007– 2008 г.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Архив

Scroll to Top