Информационен център на Министерство на oтбраната

Русия напада, Украйна се държи

Една седмица, след като нападна Украйна от няколко страни, руската армия напредва на територията на противника, но доста по-малко от очакваното. Руснаците настъпват от анексирания от тях Кримски полуостров и успяха да овладеят няколко града в южната част на Украйна. Най-големият от тях е Херсон с близо 300 хиляди жители. Все още се държи Мариупол на брега на Азовско море, но той е обсаден отвсякъде.

На север е обграден вторият по големина украински град Харков. Оттам периодично идват съобщения за сражения, жертви и разрушения. Ракетни удари бяха нанесени в района на Одеса, там се опасяват от възможен руски десант откъм морето.
Най-важното направление на руското настъпление обаче си остава украинската столица Киев. Руски части и диверсионни групи вече стигнаха до предградията на столицата, но тя не е обкръжена. Нанесен бе ракетен удар срещу киевската телевизионна кула. Засега украинците демонстрират твърда решимост да се бият за столицата си докрай.

Много трудно е да се установи точният брой на убитите и ранените от двете страни. Руското министерство на отбраната съобщи, че 498 руски войници са загинали и 1597 са били ранени от началото на инвазията. Според Москва украинските жертви са над 2870, докато Киев твърди, че е обезвредил повече от 7 хил. руски войници. Още по-краен бе Антон Гершченко, съветник на украински министър на отбраната, който по повод на съобщеното от Москва число за руските жертви каза: „Умножете го по 15“. В сряда от Киев обявиха, че са убили над 6 хил. руски военни и проруски сепаратисти, а вчера бе съобщено, че само за последното денонощие руските жертви са 2500 плюс 1700 единици техника.

Украинският президент Володимир Зеленски всеки ден се появява с кратки видеообръщения в социалните мрежи, за да ободри сънародниците си. Вчера той обяви, че са пристигнали първите 16 хиляди чуждестранни доброволци, дошли да се бият на страната украинците. Зеленски демонстрира твърдост като каза, че Украйна няма да се предаде, а в Русия е най-добре да изучат термините „репарации“ и „контрибуции“. Междувременно на беларуско-украинската граница бе проведен първият кръг от преговорите за евентуално примирие между Киев и Москва. Той не даде резултат, а вчера следобед започна втори тур на преговорите. Надеждите за успех са слаби, защото и двете страни издигат радикални искания към противника.

Поврат във военната политика на Германия

Войната в Украйна стресна германските политици и те обявиха революционни промени по отношение на армията на страната. Тя ще получи 100 млрд. евро допълнително за модернизация. Бюджетът за военни нужди пък се вдига на 2%. Това обяви канцлерът Олаф Шолц на извънредно заседание на Бундестага. Депутатите се събраха, за да гласуват спешно решението на кабинета да прати оръжия на Украйна. За първи път в следвоенната си история Германия ще подкрепи с оръжие страна, намираща се в горещ конфликт.
„Допълнителните средства за бундесвера ще бъдат предназначени за необходимите инвестиции и допълнително въоръжаване“, аргументира се Шолц. Само преди месец финансовият министър Линднер отказа категорично на армията да се вдига бюджетът й, както и отпускане на средства за спешни нужди. Анализ на състоянието на армията обаче от последните седмици показа, че тя не е в добра форма заради затягането на коланите през последните години. Промяната в позицията на правителството означава и че Германия се подготвя за нова Студена война с Русия след атаката в Украйна.
„От сега нататък година след година ще инвестираме малко над 2% от нашия БВП в отбраната ни. Налага се да инвестираме много повече в нашата сигурност, за да защитим свободата и демокрацията“, посочи още Шолц. В обръщението си към депутатите канцлерът осъди за пореден път агресията на Путин и го обвини, че се опитва да ревизира историята. „В момента сме свидетели на времеви разлом. След тази агресия светът няма да е същият“, заяви той. Депутатите станаха и аплодираха тези думи в знак на подкрепа за руснаците, които се борят срещу режима.
Германия също така ще построи спешно и два терминала за течен газ в Брунсбютел и Вилхелмсхафен. Обмисля се и отказ от планираното затваряне на последните три работещи германски атомни централи.

Общото събрание на ООН осъди руската агресия

България е сред близо 80 държави, вносителки на резолюцията на Общото събрание (ОС) на ООН, осъждаща руската агресия срещу Украйна. Документът е с препоръчителна сила, но се наложи да бъде предложен чрез уникална от десетилетия извънредна сесия на ОС, защото Русия блокираше веки опит за прокарването му в Съвета за сигурност на ООН, на който е временен председател в момента. В ОС няма вето за никого и от 193 страни само четири държави (Беларус, Сирия, Северна Корея и Еритрея) подкрепиха Москва, като гласуваха „против“ текста. Други 35 държави се въздържаха.
В документа се казва, че се осъжда декларацията на Русия от 24 февруари за „специална военна операция“ в Украйна. ООН потвърждава, че няма да се признават териториални придобивки чрез заплаха или употреба на сила (това се отнася както за анексирането на Крим, така и за признаването независимостта на „републиките“ в Донбас). ООН препотвърждава подкрепата за суверенитета, независимостта, единството и териториалната цялост на Украйна в международно признатите є граници и териториални води. Изисква Русия незабавно да прекрати употребата на сила срещу Украйна да изтегли всичките си въоръжени сили от украинска територия.
Междувременно Европейският парламент осъди „по възможно най-категоричен начин незаконното нашествие на Русия в Украйна“ и настоява Кремъл да прекрати всички военни действия и да се изтегли от страната. Това стана с резолюция, приета с 676 гласа „за“, 13 „против“ и 26 „въздържали се“ на извънредно заседание в Брюксел във вторник. Сред гласовете „против“ и „въздържали“ се няма български депутати. (БА)

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Архив

Scroll to Top