Сто и десет години след избухването на Балканската война една експозиция от живописни платна и скулптури ни връща към духа на онова тревожно време. През 1912 г. интересът на света към тази война е огромен, над 100 чуждестранни военни кореспонденти са акредитирани към Щаба на Действащата армия. Наши емблематични художници, тръгнали по пътищата на войната, ни дават шанса да видим и усетим енергията на защитниците на Отечеството, да видим битките през техните очи. Много от тези артисти войната обръща към историческата и батална картина. Творбите, подредени в Софийската градска художествена галерия, представят лицето на българския войник и офицер в критичен момент от нашата история.
Художниците са само летописци на тази история, но те прокарват моста между времената и запазват за националната памет този героизъм. Сред тях са преподаватели и студенти в Рисувалното училище, учители в гимназии: Август Розентал, Александър Божинов, Антон Митов, Александър Мутафов, Борис Денев, Владимир Димитров-Майстора, Димитър Гюдженов, Димитър Чорбаджийски-Чудомир, Иван Лазаров, Константин Щъркелов, Никола Маринов, Николай Райнов, Петър Морозов, Сирак Скитник, Ярослав Вешин и др. В творбите им е цялата война – сраженията, фронтовите линии, окопите, обозите… Единствен от художниците, Ярослав Вешин е поканен лично от Фердинанд като известен вече европейски творец, да стане военен художник към Министерството на войната с чин полковник. И той е от първия ден на първа бойна линия. А през 1911 г. вече е нарисувал „Самарското знаме“.
Когато четири и половина милионната млада държава мобилизира всичките си налични запасни, Българската армия нараства до над 650 000 души. А капитаните от Сръбско-българската война (1885 г.) са вече генерали и вместо роти командват армии. Няма село или град без участници в Балканските войни – от невръстни момчета до белокоси опълченци. Някои от тях пристигат от Западна Европа, Русия и Америка. За това време в. „Утро“ пише: „Зовът за мобилизацията бе посрещнат не с радост, не с одобрение, а с бурен, неудържим, луд ентусиазъм“. Подходящо заглавието на изложбата е по стих на поета Кирил Христов: „Войната! И полуде светът…“. Тази изложба е едно обръщане към смутната епоха на балканските войни, към документирания ужас, окървавил балканските държави, отрезвяващо днес.
Останалите върху платната и хартията обикновени войници и техните командири, извършили подвизите си в боя в защита на България, създават контурите на обобщения образ на защитника на Отечеството. Поколения българи познават платната и скулптурите: „На нож (Атака)“, „Писмо от дома“, „Дръзки“ торпилира „Хамидие“, „Те победиха“, „Люлебургас-Чаталджа“, „Бивак пред Одрин“, „Разезд (Разузнаване)“…
Другата годишнина, на която е посветена изложбата, отворена до края на май, е 140 г. от раждането на класика на четката Владимир Димитров-Майстора. А художникът на хубавите девойки от село Шишковци, Кюстендилско, е бил летописец на три войни първо като доброволец–санитар със Седма пехотна Рилска дивизия и после като военен художник: на Балканската, Междусъюзническата и на Първата световна война. Някои от творбите на Майстора в изложбата се представят за пръв път. Виждаме художника като майстор не само на маслените платна, но и на рисунки с молив или туш, на голям цикъл акварели, на графики, създадени по пътищата на войната. В залата се прожектират и документални филми от войната, единият от които – от 1912 г.
Много от творбите и в двете зали са от колекцията на НВИМ, който заедно с галерията в Кюстендил е партньор в изложбата.
Куратори на изложбата са Аделина Филева, директор на Софийската галерия и Пламен В. Петров.
Доц. Соня Пенкова, директор на НВИМ: Съхраняваме огромно художествено богатство
Участието на Националния военноисторически музей (НВИМ) в партньорство със Софийската градска галерия в изложбата е част от нашата дългосрочна политика за представяне на наследството с военен профил в контекста на значимите годишнини – на Балканската война и на Владимир Димитров–Майстора. Притежаваме огромно, многообразно по профила си богатство като институция. А художествените произведения са съществена част от него.
Една от най-богатите български колекции от художествени произведения е наша собственост. И наша отговорност е да ги представяме пред обществото. Ние ги съхраняваме добре и творбите в изложбата са в блестяща форма. Партньорството ни беше продиктувано и от традиционната ни политика да показваме един задълбочен и многопластов прочит на войната и през погледа на представители на изкуството и културата на България. Които виждат по различен начин войната и чиято емоционалност е различна от общата. Художниците ни помагат просто да я усетим повече. С такива изложби даваме възможност за паралел между българското и европейското изкуство в контекста на войните.
