Вестник „Българска армия“ няколко пъти писа за патриотичните графити в София и в други градове на страната ни. Те понякога са леко наивистични, както смятат някои, но чистотата и любовта, с която са създавани, напълно оправдава това. По този повод разговаряхме с автора на тези проекти в столичния квартал „Банишора“, Александър Александров, на 24 г. Завършил е бакалавърска степен по История в СУ „Св. Кл. Охридски“. В момента учи политически мениджмънт.
„Младежкият комитет „Будни българи“ беше страничка във Фейсбук, която създадохме с идеята тя да е носителят на инициативите ни в квартал „Банишора“ в София. Сега тази страница се нарича „Общностъ с идеалъ“. Основната ни цел е всичко българско да бъде изказвано. С това ние искаме да направим фасадите на сградите малко по-симпатични от това да са надраскани с футболни послания например“, твърди Александров.
Това са инициативите на локално ниво, ако говорим за по-глобално ниво благодарение на други хора от други подобни страници и организации, те организират благотворителна акция за нашите събратя от Босилеград в Западните покрайнини. „Събрахме около 4 хил. лв., написахме картички и дарихме книги. Целта ни е да подбудим и да съхраним националните дух и самосъзнание на тези хора. Целта ни е да привличаме повече хора, за да ги запалим за тази кауза и за националните идеали. Битката е за сърцата и умовете на младите хора, защото те са обект на всякакви вредни влияния в обществените медии, интернет и социалните мрежи. Много малко се говори за българското. Това е по-широката и глобалната цел, която сме си поставили, и стъпка по стъпка вървим в тази посока“, категоричен е младият историк.
Развиват канали в социалните мрежи и се фокусират върху тези теми, които са важни за тях като българи. Негов приятел, вдъхновен от това, което правят, също решава да предприеме подобни на техните инициативи и в друг квартал в София, близо до Южния парк. Така се разрастват като инициативи и движение, нещата се случват бавно, но за сметка на това – сигурно.
„Всеки път хората, които реализират проектите ни, са различни. Намираме ги през познати. Събираме оферти и изработваме визуализация, за да представим това на нашите съкварталци. Ползваме услугите на творци и художници, до които достигаме чрез препоръки от приятели“, казва Александров.
Последният графит, който са реализирали, е с мотив за полковник Борис Дрангов. Цитатите, които са написали, олицетворяват визията за това, че българският войник винаги е бил на нужната висота и винаги е бранил отечеството си с цената на своя живот. „Според мен това е най-възвишената жертва, която един човек може да направи. На малките момчета из квартала им раздаваме лепенка с българския трибагреник и на нея пише: „От всички славни дела, с които може да се гордее човек, няма равно по величието си смъртта за отечеството“.
Това според мен казва всичко за преклонението ни пред Българската армия и българските военнослужещи, защото те са стожерът на България“, каза още Александър Александров.
За Списаревски с признание
„Като цяло никога не е имало посегателства върху нашите проекти. Имаме и графит, посветен на капитан Димитър Списаревски, загинал в бой. Минавах покрай графита на Списаревски и там имаше две малки деца, момче и момиче. Момчето попита момичето дали знае кой е Списаревски… и то не знаеше. Тогава момчето каза, че това е най-великият летец на България“, спомня си и сега с вълнение младият патриот.
В онзи момент очите му се насълзили, погледнал нагоре и бил сигурен, че капитан Списаревски широко се е усмихвал заедно с него. Това отговаря на въпроса, как хората в квартала приемат техните проекти по фасадите на сградите.
Следващият проект
„До църквата „Св. Андрей Първозвани“ в квартала има една подходяща стена, която е на видимо място. Имам идея да направим някой от мъчениците ни, които са загинали, отстоявайки християнската ни вяра по времето на османското владичество“, споделя Александров.
Сцената ще бъде нещо от сорта на светец, изгорен на клада, а докато пламъците го поглъщат, еничарите го палят. Встрани ще изобразят голям християнски кръст с послание за това, че българите трябва да помнят онези, които са загинали за вярата ни и че Християнството и Православието са важни и не е достатъчно само да ги почитаме, трябва и да ги защитаваме, така, както е бил защитаван нашият национален суверенитет от нашата армия.
„Тематиката се определя от каузите, които са насочени към това, как хората разбират какво е да си българин“, казва още Александър Александров.
