Путин: Спирането на руската военна операция в Украйна е възможно в случай, че Киев прекрати бойните действия и изпълни добре известните искания на Русия
В телефонен разговор с руския си колега Владимир Путин президентът на Турция Реджеп Ердоган е настоял Русия да обяви незабавно общо спиране на огън в Украйна. Ердоган е изразил готовност за всякакъв принос за възможно най-бързо намиране на изход с мирни средства, предаде „Ройтерс“.
От своя страна Путин е заявил пред Ердоган, че руската инвазия в Украйна може да бъде спряна, ако Киев прекрати бойните действия и изпълни исканията на Москва.
Основните искания, посочвани от руската страна, са следните: демилитаризация и денацификация на Украйна, отказ на Киев от членство в НАТО, признаване на руския суверенитет над анексирания полуостров Крим и на независимостта на сепаратистките Донецка и Луганска народна република в границите на Донецка и Луганска област в Украйна.
Според пресслужбата на Кремъл Путин е казал на Ердоган, че Русия е готова за преговори с украинските власти и чуждестранните партньори с цел решаване на конфликта. В същото време той е подчертал, че опитите за забавяне на преговорния процес са безперспективни и че те се използват от украинците за прегрупиране на силите и средствата.
Путин е изразил надежда, че по време на планирания за утре трети кръг на мирните преговори делегацията на Украйна ще подходи по-конструктивно и изцяло ще отчете създалата се реалност.
Руският лидер се е ангажирал да направи всичко необходимо за безопасното евакуиране на турските граждани от районите на бойните действия.
Междувременно руски източници съобщиха, че президентът Владимир Путин е провел разговор и с френския лидер Еманюел Макрон.
Макрон е изразил безпокойството си за сигурността на атомните електроцентрали на територията на Украйна.
Путин е казал, че престрелката в района на Запорожката централа е провокация на украински радикали. По думите му руската армия, украинските охранители и персоналът на централата продължават да гарантират сигурността и нормалното ѝ функциониране. Путин е уверил, че руските войници контролират и района около Чернобилската атомна електроцентрала.
В опитите за посредничество се включи и премиерът на Израел Нафтали Бенет. Той се срещна с руския държавен глава в Москва.
От Москва израелският премиер отиде в Берлин, където разговаря с германския канцлер Олаф Шолц.
Кремъл също потвърди, че Бенет и Путин са обсъждали ситуацията около Украйна. Заедно с израелския премиер в Кремъл е бил и израелският министър на жилищното строителство Зеев Елкин. Той е бил в ролята на преводач и добър познавач на Путин. Елкин е роден в Харков и придружаваше на срещите в Москва и предишният премиер Нетаняху.
Веднага след срещата си с Путин Бенет пристигна в Берлин и се срещна с Олаф Шолц, а по пътя е провел телефонен разговор с президента на Украйна Володимир Зеленски.
Засега фактът, че Бенет се е срещнал с Путин и Шолц, е всичко, което се знае за тази внезапна дипломатическа совалка. Единственото, което бе потвърдено от кабинета на Олаф Шолц, е, че двамата лидери са се договорили да останат в директен контакт и общата им цел е да се сложи възможно най-бързо край на войната в Украйна.
Шолц бе на посещение в Тел Авив преди три дни и тогава също разговаря с Бенет. Визитата на израелския премиер само три дни по-късно в Берлин е спонтанна и е била организирана в последните часове, стана ясно от разпространените съобщения.
В същото време американският държавен секретар Антъни Блинкън отиде в Молдова. От Кишинев той потвърди, че се обсъжда дали Полша да предостави на Украйна бойни самолети:
„Сега разглеждаме активно въпроса за самолетите, които Полша може да предостави на Украйна, и разглеждаме как бихме могли да осигурим попълнения, ако Полша реши да изпрати тези самолети.“
Според „Файненшъл таймс“ Полша може да получи американски F-16 в замяна на самолетите, които ще изпрати на Украйна. Възникват обаче въпросите как може да бъде извършено самото прехвърляне и дали руският президент Владимир Путин няма да разтълкува това действие като фактическо влизане на НАТО в конфликта срещу Русия.
Блинкън похвали Молдова, че приема украински бежанци и увери Кишинев, че може да разчита на подкрепата на Вашингтон.
Повече от 230 хиляди бежанци от Украйна са пресекли границата с Молдова от началото на руските военни действия на 24 февруари. Молдовският президент Мая Санду призова за спешна международна подкрепа за справяне с бежанската вълна.
По данни на ООН само за ден броят на бежанците от Украйна се е увеличил със 160 хиляди души и така общо напусналите страната са вече близо 1 милион и 400 хиляди.
В България досега са влезли 25 хиляди украински граждани, сочат данните на Граничната полиция.
От днес има редовни автобусни линии за български граждани и граждани от бесарабски произход от румънско-украинската и молдовско-румънската граница до Варна.
Пред БНР консулът ни в Одеса Светослав Иванов, който от няколко дни е у нас, заяви, че продължават усилията да бъдат безопасно извеждани наши сънародници от Украйна:
При първа възможност етническите българи в Бердянск ще бъдат изведени от града, увери Светослав Иванов.
Междувременно за днес в Украйна беше обявено ново спиране на огъня около Мариупол. Това беше втори опит да бъде осигурен хуманитарен коридор, за да могат хиляди хора да напуснат обкръжения от руски военни части град. Руските сили продължават офанзивата си в опит да създадат сухопътен коридор между Донбас и Крим.
Евакуацията обаче е била прекратена в следобедните часове, като едва 300 души са успели да напуснат града при планирана евакуация на повече от 200 хиляди, съобщиха от Международния комитет на Червения кръст. Проруските сепаратисти и силите на украинската Национална гвардия си размениха взаимни обвинения за провала на хуманитарния коридор.
А в ново видеообръщение президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че Русия се подготвя да бомбардира и Одеса.
Междувременно в Москва и редица градове на Русия се състояха несъгласувани с властите антивоенни протести. Само в столицата бяха задържани 1700 души, съобщиха от министерството на вътрешните работи. Централните райони на Москва се охраняват от тежковъоръжени полицаи.
Интерфакс Украйна пък съобщава за петима ранени след стрелба на руските части срещу протестиращи граждани в Нова Каховка. В протеста са участвали около 2000 души, които развявали украински знамена и настоявали за изтегляне на руските войски.
Източник: bnr.bg
