Полковник от запаса Димитър Атанасов с литературен псевдоним Копривленски е познат на читателите на в. „Българска армия“ от години. Артилерист, офицер, журналист, редактор, публицист, общественик с активна гражданска позиция. Работил е във вестника, писал е в него и след това, наш редовен читател е. Хоби, страст и призвание на Копривленски е военната история. Десетилетия наред той упорито копае нейната златна жила и вади за читателите светли образи на генерали, войводи и герои.
„Бойна слава. Болкa и утеха“ (издателство „Български писател“) е най-новата, но в никакъв случай последната книга на автора. Десета поред е. В посвещението Димитър Копривленски обяснява, че вдъхновител на тази творба е „Книгосветецът“ – покойният вече дългогодишен началник на Военно издателство полковник Георги Георгиев. Той е настоявал, помагал, очаквал… Негов е и предговорът на книгата.
Новата книга на Димитър Копривленски е разделена на шест глави. Първата е „Военачалници от Българската народна армия“. Както си му е редът, тя започва с портрет на най-личния от тях – армейски генерал Добри Джуров. Следват генерал-полковник Атанас Семерджиев, генерал-полковник Христо Добрев, генерал-полковник Борис Тодоров и още цяла плеяда строители на армията от близкото минало. Авторът не прави скучни научни изследвания, а представя интересни и четивни художествено-публицистични очерци.
Във втората глава – „Мъже в шинели“, са обрисувани образите на генерали от малко по-далечното минало – Радко Димитриев, Климент Бояджиев, Константин Кирков. И, разбира се – легендарният полк. Борис Дрангов. По-сетне следва разделът „България в сърцето“, където Копривленски ни пренася в харамийските дни и нощи на Пейо Яворов, Борис Сарафов и Яне Сандански, разказва ни за живота на българския строител на самолети Цветан Лазаров. „Фронтови победи и поражения“ е озаглавена четвъртата глава на книгата, в която със сърце и душа Копривленски описва величието на българския войник и саможертвата на нашето офицерство. Но не само България е в полезрението му. С увлечение се четат очерците за най-големите битки от Втората световна война – Сталинградската, десантът в Нормандия, превземането на Берлин. В книгата са поместени и трийсетина рецензии за новоизлезли книги. Но като че ли най-вдъхновено пише Димитър Копривленски по неговата любима тема – артилерията (Глава пета). Започва от руските батареи на Шипка, преминава през щурма на Одрин, за да стигне до личните спомени за българската артилерия през втората половина на ХХ век.
Освен на острото перо Димитър Копривленски се опира и на своя дългогодишен опит в писането. Роден е през 1938 г. в с. Копривлен, Гоцеделчевско. Завършил е Военноартилерийското училище в Шумен, Военната академия „Г. С. Раковски“ и журналистика в Софийския университет. Служи в Българската армия последователно и поравно в строя, в щаба и в централните военни културни институти като командир на взвод, самостоятелна батарея, заместник-началник на щаба на артилерията в дивизия, журналист в „Народна армия“ и старши редактор във Военно издателство.
