Атанас ПАНАЙОТОВ, доктор по история
Безспорни са приносите на генерал-майор Константин Кирков за развитието на военния ни флот в годините на Първата световна война. Под неговото командване (18 юни 1914–12 май 1919 г.) флотът се разраства с придобиването на военноморска авиация, подводница, с разширяването на възможностите на бреговата артилерия и бреговото наблюдение, с възможности за подготовка и преподготовка на команден и на изпълнителски състав. Флотските ни формирования действат на р. Дунав, на Черно море и на Егейско море. Така флотът ни по време на участието му в Първата световна война реално израства като вид въоръжени сили. Малко обаче е известно това, че под негово ръководство флотът ни организира и свое собствено разузнаване, за целите на което са използвани и плаванията на корабите от Българското търговско параходно дружество (БТПД).
В Държавния военноисторически архив – Велико Търново (ДВИА), най-вече във фонд 1027, се съхраняват интересни документи за българското военноморско разузнаване, преди страната ни да се включи и да участва в Първата световна война. В тайна записка на началника на Подвижната отбрана при Флота на Н. Величество капитан-лейтенант Рашко Серафимов (записката е изпратена от неговия адютант мичман І ранг Иванов) от 14 януари 1915 г. четем: „Известява се адютанта на Флота за надлежен доклад, че на основание тайната записка от Щаба на Флота № 845 от 8.ХІІ.1914 г. вчера замина с парахода „Борис” за Кюстенджа (Констанца – Ат. П.) командирът на миноносец „Дръзки” лейтенант Купов”.
В друга тайна Записка на началника на Подвижната отбрана при Флота на Н. В. от 3 март 1915 г. се посочва: „… Съгласно тайната записка от Щаба на Флота № 845 от 8.ХІІ.1914 г. лейтенант Дечев е назначен да пропътува до Кюстенджа и обратно, за което да се съобщи в Дирекцията на Параходното дружество, като се иска да се запише в списъка на екипажа и лейтенант Дечев, както е правено по-рано. Параходът „Борис” заминава тази вечер”. Записката има гриф не само „тайно”, но и „тв[ърде] бързо”.
От втората тайна записка става ясно, че лейтенант Дечев (командир на миноносеца „Строги” – Ат. П.) плава с корабите на Българското търговско параходно дружество не за първи път, като прави това на основание на посочената заповед от 8 декември 1914 г.
Така правят и други офицери от Подвижната отбрана (формирование, в което е включен отрядът миноносци тип „Дръзки”), както е посочено в първата тайна записка. Това потвърждава трета такава записка с гриф „тайно” и „бързо”, този път от 16 март 1915 г.: „Известява се н-к Щаба на Флота, че утре за предстоящия преход на параходите от Българското търговско параходно дружество в Кюстенджа и обратно са назначени от Подвижната отбрана да отидат: с парахода „Борис” лейтенант Фичев, а с парахода „България” – лейтенант Стателов (командир на миноносеца „Храбри” – Ат. П.), което е съобщено на Дирекцията на Бъл. Търг. Пар. Др-во да ги запише в списъка на съответните екипажи на параходите”.
Офицери от военния ни флот плават с гражданските български търговски параходи още от основаването на Българското търговско параходно дружество (БТПД). Това се прави с цел усъвършенстване на тяхната специална морска подготовка. Тогава защо записките са с гриф „тайно”? Това става ясно от два тайни рапорта на началника на Флота подполковник (тогава) Кирков. Те са адресирани до Министерството на войната (Щаба на Армията), но обръщението е „г-н генерал”, което би трябвало да означава, че са адресирани до министъра на войната (началника на Щаба на Армията). И двата рапорта са от март 1915 г. и са логично продължение на съдържанието на цитираните по-горе тайни записки.
В първия рапорт (вх. № 1555) се сочи: „Представлявам Ви, господин генерал, препис от рапорта на лейтенант Дечев, изпратен в Кюстенджа с търговските параходи в изпълнение на Предписанието № 2330 от 2 декември м.г. от Щаба на Армията. Е за отбелязване на факта, че румънците едва преди два месеца са доставили от Германия мини за заграждание и вероятно са доставили и доставят разни боеви материали, когато за нази доставката на такива е невъзможна”.
Във втория рапорт (вх. № 1777) четем: „На № 2330. В изпълнение предписанието на Щаба на Армията под отсрещния №-р, представлявам Ви, г-н генерал, препис от рапорта на командира на миноносец „Смели” лейтенант Фичев, който бе изпратен с един от българските търговски параходи в гр. Кюстенджа”. В ДВИА е запазен и още един такъв рапорт – за плаването на командира на миноносеца „Летящи” лейтенант Тодоров с търговския параход „София”.
Става ясно, че в изпълнение на предписание на Щаба на Армията началникът на Флота на Негово Величество подполковник Кирков организира разузнаване на евентуалния противник Румъния със свои сили, като използва за тази цел най-добре подготвените си офицери – командирите на шестте миноносеца. Те са и тези, които най-добре могат да бъдат представени като част от екипажа на съответните български търговски параходи. В потвърждение на това е и запазеният в ДВИА рапорт на командира на „Строги” лейтенант Дечев до началника на Подвижната отбрана от това време – резолюцията на капитан-лейтенант Р. Серафимов е от 12 март 1915 г. Текстът започва така: „В изпълнение предписанието под насрещния № донасям Ви, господин капитан-лейтенант, че днес в 9,00 ч. пр.[еди] пл.[адне] се възвърнах с парахода на Б.Т.П.Д-во „Борис”. Относително събраните сведения донасям следующето: … „В рапорта се посочва, че единият източник на информация на българския морски офицер в това пристанище е румънски матрос, който е с български произход.
Подполковник Кирков не само препраща до Министерството на войната сведенията, получени по време на разузнаването, осъществено от неговите подчинени, но и използва случая, за да напомни, че Флотът до този момент все още не е получил нищо съществено за своето превъоръжаване. И прави това не без основание – Първата световна война отдавна вече е факт в Европа. Посочените по-горе документи само загатват за размерите на една дейност, свързана с българското военноморско разузнаване в края на 1914 г. и в началото на 1915 г. За да бъде изяснена тя, е необходимо проучването на още множество документи.
