На 11 март 1913 г. е началото на артилерийската подготовка за атаката на крепостта Одрин по време на Балканската война. Затова този ден е определен за професионален празник на Ракетните войски и артилерията на Българската армия със Заповед на министъра на отбраната от 7 май 1992 г. За първи път той е отбелязан през 1993 г. По традиция през последните години Асеновград е център на честванията на Деня на Ракетните войски и артилерията. 11 март е и Празник на 4-ти артилерийски полк, създаден преди 94 години.
Трябва да отстраним пропуските, които забелязахме на полевото обучение, заяви командирът на 4-ти артилерийски полк
– Господин полковник, как протече поредното полево обучение на формированията от 4-ти артилерийски полк, проведено в навечерието на 11 март – Денят на Ракетните войски и артилерията?
– Обучението започна с изнасяне на колоните на полка на полигон „Корен” и заемане на райони за разполагане. На следващия ден извършихме организация на боя на местността, рекогносцировка, организация на взаимодействието с представители на батальона ISTAR от 61-ва бригада. На другия ден бе тренировката по стрелба и управление на огъня на дивизионите. И накрая в системата на полка се състоя обща тренировка, която бе като подготовка за тактическото учение с бойни стрелби на полка, което през май ще бъде ръководено от командването на Сухопътните войски. След полевото обучение извършихме марш на собствен ход до пункта за постоянна дислокация.
– С кои формирования участвахте на полевата подготовка на полигон „Корен”?
– Отдавна не бяхме изкарвали на „Корен” толкова много техника и военнослужещи. Бяхме с близо 400 военнослужещи и около 100 единици бойна техника.
Участваха първи артилерийски дивизион 152-мм оръдие-гаубица Д-20 с командир подполковник Александър Младенов, дивизионът със 122-мм реактивна система за залпов огън БМ-21 „Град” с командир подполковник Георги Янчев, противотанковият дивизион с управляем ракетен комплекс (ПТУРК) „Конкурс” с командир подполковник Коста Делев и 301-ви артилерийско-технически дивизион с командир подполковник Веселин Петров.
– Какво бе характерно за това обучение? По какво се различаваше то от предишните?
– По-опитните са идвали многократно на полигона и са водили подготовки. Но във формированията има новопостъпили или назначени на нови длъжности военнослужещи и те придобиха опит. На тази подготовка се стремяхме да правим всичко най-близко до това, каквото би се очаквало да ни създадат като обстановка на полковото учение. Наблегнахме на маньовъра с въоръжението и техниката, както и на командването и управлението. Изпълнихме огневи задачи с реални бойни стрелби на щатната материална част.
– Полковото учение ще бъде ръководено от Командването на Сухопътните войски. Но все пак какво вече ви е известно за него?
– Голямата част от въпросите са изяснени, тъй като беше проведена конференция за учението. Знаем какво е необходимо като командване и управление, какво логистично осигуряване да организираме… Тренирахме задачи и както казах, основно наблягахме на маньовъра. Когато метеорологичните условия са тежки, колесната техника не е толкова проходима, колкото верижната. Но на полигона има и подготвени добри пътища и ги използвахме за нашите действия.
– Как ще продължи по-нататък подготовката за полковото учение?
– Подготовката продължава нормално. Трябва да отстраним пропуските, които забелязахме на полевото обучение. Наясно съм, че може да се получи нещо, което да възникне по време на полковото учение. Но на всяко едно тактическо учение се появяват въпроси, които трудно се виждат по време на учебния процес. Защото, когато излезем на местността, когато се развърнем в пълен състав, тогава се виждат пропуски, които не сме забелязали по-рано. В учебния процес наблягаме на отделни елементи, но като действаме общо, тогава се забелязва, че някъде има пропуски или пък можем да подобрим изпълнението на някои задачи… Дано след 4–5 години пак да имаме полково учение, защото Командването на Сухопътните войски си е поставило много важна цел – всяка година да се провежда едно голямо учение. А учението с 4-ти артилерийски полк е наистина голямо, защото в него ще участват и много други формирования – механизирани, логистични, инженерни… Например формирование от 101-ви алпийски полк ще ни бъде „противник”. А на преминалото полево обучение участваше разузнавателна група от батальон ISTAR на 61-ва бригада, с която съгласувахме начина за управление на безпилотния летателен апарат и какво може да ни бъде осигурено. Надявам се до полковото учение всичко това да бъде изчистено и да можем да изпълняваме задачите си съгласно изискванията на СТАНАГ.
– Кога очаквате да получите нови системи?
– Нови системи се очакват. Но на първо време те ще влязат в състава на 61-ва бригада, която е декларирана за участие при евентуална криза. Очаква се да се закупи един дивизион 155-мм гаубици – със съвременните изисквания, с голяма далекобойност, маневреност и т.н. На по-късен етап такъв дивизион ще бъде закупен и за нашия полк. Постепенно започва снабдяването със средства за артилерийско разузнаване. И ако едно време казвахме, че сме почти „слепи”, но имахме далекобойност, сега вече можем да заявим, че „виждаме” цялата обстановка или тази, която може да бъде създадена при една криза. Но в същото време започваме да отбелязваме, че нашата далекобойност не е достатъчна. Така че ние трябва да разполагаме освен с нови разузнавателни средства и с нови огневи средства. В Ръководството на Сухопътните войски това нещо е отчетено и те работят точно по този въпрос – да модернизират Сухопътните войски до изискваната степен като страна – членка на НАТО.
На „Корен”, като подготовка за учение
На полигон „Корен” действията на артилеристите наблюдаваше полковник Петър Кръстанов – началник на сектор „Подготовка на артилерийските формирования” в Командването на Сухопътните войски. Той ще бъде в ръководството на полковото учение през май.
Това е едно стандартно полево обучение, което провеждаме всяка година, а в някои случаи и два пъти в годината. Но на него специално се наблягаше най-вече на управлението, като тази подготовка ще помогне много на военнослужещите за предстоящото полково учение.
Командването на Сухопътните войски има за цел всяка година да се провежда едно такова учение от ранга на полк и бригада. В предстоящото учение освен 4-ти артилерийски полк ще участват и други формирования, обясни полковник Кръстанов.
Стана ясно, че през тази година на „Корен” няма да има общо излизане на артилерийските формирования от механизираните бригади. Но пък те ще се включват заедно в ученията на механизираните роти и батальони.
Чувствам се в свои води
Редник Георги Георгиев е на длъжност младши телефонист в ротата за комуникационно-информационна поддръжка. Изпълнява задачи на комплексната телефонна апаратна заедно със старши сержант Илия Кючуков и редник Мария Кирлиева. Постъпил е като войник в 4-ти полк на 9 март 2021 г. На полигон „Корен” беше за втори път на подготовка. Преди това се е занимавал с други различни дейности, основно е бил в ресторантьорския бранш. Сподели, че за решението му да избере военната професия са го подтикнали негови близки. Дядо му Манол Тодоров е бил старшина в армията и е служил във формированието в Асеновград и в Строителни войски.
Как приема обучението на полигона? Надграждам знанията и уменията, които имам, виждам колко съм подготвен, ние трябва да сме в състояние да защитаваме териториалната цялост на страната. А в службата има само положителни аспекти, изтъкна редник Георгиев.
За първи път на „Корен” е бил през октомври миналата година и то му се е сторило малко по-странно като всяко ново нещо. Но за втория си път на полигона отчете, че се чувства в свои води. Доволен е от службата си и от своето развитие.
Ефрейтор заслужи „мустаци”
Старши сержант Божидар Гроицов е командир на бойна машина в дивизион 122-мм реактивна система за залпов огън БМ-21 „Град”. Обясни, че за него целта на полевото обучение е да натренира своя разчет. Участвали са в множество огневи задачи.
В един от дните ефрейтор Борислав Нойков от разчета, след 13 години служба, произведе първите изстрели със системата заместител на бойната машина ПУС-96. И по традиция командирът на разчета старши сержант Божидар Гроицов лично му изрисува мустаци с чернилка от тръбите на ПУС-96. Досега той е поставял данните и ги е обработвал. Ефрейтор Нойков отбеляза, че е преживял доста вълнения и се надява след време да стане командир на бойната машина.
Да поправиш грешката си
Сержант Найден Добрев е подписал договор за служба като кадрови войник в Българската армия на 14 февруари 2003 г. И след три дни е бил първият му работен ден. Бил е наборен войник и през 1993 г. се е обучавал в Школата за професионални шофьори в Балчик. Разпределили са го във формирование на Зенитно-ракетните войски като шофьор на радиорелейна станция. Предлагали са му да остане като сержант на военна служба, но той е отказал и се е уволнил през 1994 г.
Сега съжалява за тогавашното си решение. Работил е в частни фирми и през 2003 г. е поправил грешката си, кандидатства и е приет за кадрови войник. Започнал е като редник на длъжност шофьор. Бил е ефрейтор и младши сержант и от 2020 г. е сержант. Има 19 години служба. Сега е началник на първия екипаж на командно-щабна машина, а негови подчинени са радиотелеграфистът редник Ани Балджиева и шофьорът редник Петър Петков.
