В Украйна Путин заложи политическата си кариера и е готов на всичко, казва експертът Димитър Гърдев*.
– Г-н Гърдев, в каква фаза е войната в Украйна?
– Липсва информация за бойните действия и от двете страни. Първият етап на войната беше с ограничени сили, а в момента навлиза и основната групировка на руските сили и се извършва втората фаза на операцията. Някои по-големи градове бяха обградени, както и най-голямата украинска групировка от около 160 хил. въоръжени човека в Североизточна Украйна. Тя е и основната част от украинската армия.
– Какви варианти на военни действия очаквате?
– За съжаление, третата фаза се очертава да е и най-кървава. С разгром на украинската армия и овладяването на големите градове.
– Ще повлияят ли преговорите между Москва и Киев, или само се печели време?
– Целта им е преди всяка от фазите на военни действия да се постигнат целите и на двете страни без пряк сблъсък, ожесточение и боеве с много жертви. Надявам се те да влязат в съществената си фаза. Дотук по-скоро се сондираха позициите и от двете страни. Знак за това е ниското ниво на преговарящите. Но очаквам с интерес срещата на външните министри на Москва и Киев с посредничеството на турския външен министър Чавушоглу. За момента това би било най-високото ниво на преговарящи. Но и сега са ясни условията на руската страна: промяна на конституцията на Украйна, така че тя да е неутрална, признаването на анексията на Крим и на независимостта на Донецка и Луганска област и т.нар. денацификация. А при пълномащабни бойни действия тези преговори зависят от развитието им. Украинската страна разчита на външна помощ, но положението й е изключително сериозно. Затова украинският президент заяви готовност да преговаря, но не знам дали е в позиция да приеме всички тези условия. Защото от гледна точка на процесите в самата Украйна, около него има крайно настроени сили и фактори. Същевременно пък пред опасността от пълен разгром и овладяването от руската армия на големите градове и на Киев вече се говори за налагане със сила на тези искания. Президентът Зеленски е притиснат и от развитието на обстановката, и от това, че Украйна може да е принудена да приеме условията със сила.
– Докъде президентът Путин ще стигне в действията си, само до Украйна ли ще спре?
– Не мога да кажа, защото не може да се прогнозира развитието на ситуацията в Украйна. Но е ясно, че в тази агресия Путин заложи всичко: 20-годишната си политическа кариера. Не може да си позволи да загуби Украйна, защото това ще означава край на тази кариера и на линията, която той водеше. Затова си поставя радикални цели. И когато от неговата позиция евентуален провал означава край на абсолютно всичко, можем да очакваме, че той е готов на всичко. На карта е заложено политическото му бъдеще.
– Т.е. на другия ден след войната Украйна ще осъмне като федерация?
– Има две опции: Ако се приемат исканията на Москва, Киев реално се лишава от Крим и двете признати само от Русия сепаратистки области. И остава с нови граници, променена конституция и разоръжена. А денацификацията е забрана на голяма част от сегашните партии, унищожаване на паравоенните образувания в контекста на демилитаризацията, националистическите батальони като Азов, не са и част от въоръжените сили (от 12 ноември 2014 г. батальонът „Азов“ е официално инкорпориран в Националната гвардия на Украйна – бел. ред.). По-неприятният вариант е свързан с това, че няколко пъти Путин директно заплашва, че ако продължава активната съпротива и условията на руската страна не се изпълнят, това е краят на Украйна като самостоятелна държава. Което означава нейната фрагментация на малки образувания. Има го като пример в международната практика, когато една голяма държава представлява и голяма опасност, тя е сегментирана. От Австро-Унгария и Османската империя до самата Германия, разделена след Втората световна война на 16 области и на окупационни зони, върху които бяха създадени държавни образувания – ФРГ и ГДР. А част от германските земи бяха дадени на Чехословакия и Полша.
– От Кремъл заявиха готовност за преговори със САЩ. Кои международни фактори могат да повлияят на решенията на Путин?
– Разбирам това като заявка за други преговори между САЩ и Русия. Трябва да сме точни в думите: От Москва бяха предложени 2 документа на 17 декември м.г. – към САЩ и към НАТО, в които ставаше дума за нова архитектура на сигурността. И не бива да разглеждаме Украйна като отделен случай. Тя е част от тази стратегия на Русия, която настоява за нова архитектура на сигурност и в света, и конкретно в Европа. В тези предложения Украйна пряко не се споменаваше, но отговорът от Алианса и най-вече от САЩ беше разделен. САЩ бяха готови да обсъждат елементи от световната и от европейската сигурност, като разполагането на ракети със среден и малък обсег, буферни зони на територията на Европа при по-голяма яснота и създаване на елементи за взаимна сигурност. Но отделиха въпроса за Украйна и поставиха условие Русия да се оттегли от Крим и от Южна Осетия, Абхазия и Приднестровието. Отговорът на Москва беше, че тя не разглежда Украйна и Грузия отделно, а документа като обща рамка. Тогава и последва инвазията в Украйна. И тази инвазия е един от елементите, чрез които Путин се опитва да постигне основната си цел: Спиране на разширяването на НАТО, изтегляне на тежката му инфраструктура до границите от 1997 г., гаранции, че няма да се разполагат оперативно-тактически оръжия в Европа и изтегляне на ядреното оръжие на САЩ от Европа. И всъщност – създаване на една нова европейска, но и световна система за сигурност. В постигането на тези основни цели Украйна ще бъде използвана като форма за натиск.
– Какво ще е състоянието на руската армия и украинската инфраструктура след войната?
– Неслучайно Путин говори за пълно демилитаризиране и денацификация на Украйна. Това са едно към едно термини, наложени на Германия след Втората световна война през 1945 г. Следваше деиндустриализация и децентрализация. Затова и Путин говори, че това може да е краят на украинската държавност в най-негативния вариант, в който отделните части на страната няма да се казват Украйна… Това са т.нар. 4 „Д”-та. А украинската армия реално ще бъде разформирована и създавана наново – с ниска ефективност и никаква възможност да заплашва дори сепаратистките републики. Това е целта на Путин. Защото днес украинската армия с 260 000 военнослужещи е трета в Европа: По-голяма от тази на Великобритания, Германия, даже в сухопътния си компонент е по-голяма от армията на Франция – най-голямата натовска армия в Европа. А през последните 8 години беше и изключително добре снабдена, и с опит от бойните действия в Луганска и Донецка област, през който локален конфликт преминаха около 100 000 души. А последните години руската армия постоянно се обновява и бяха вложени огромни усилия за това. Русия изпреварва в сферата на хиперзвуковото оръжие САЩ. Но украинската и руската армия са несъпоставими. Руската е въоръжавана, обучавана за по-сериозен противник, от мащаба на САЩ. Тя премина и през последните над 20 години през много сериозни конфликти – от истинската война в Чечня до последващите я сблъсъци на международен терен. В Чечня беше абсолютна партизанска и кървава война, през която руската армия премина. А 90 000 руски професионални военни получиха боен опит и от операцията в Сирия.
– А има ли шанс дипломацията в европейското председателство на Франция президентът Макрон да поддържа отворена линията за разговор с Путин?
– Много се надявам на дипломацията. Всеки един опит трябва да бъде подкрепян. Това е единственият начин да избегнем по-жестоко кръвопролитие и разширяване на войната. Защото не се знае как може да се развие конфликтът. Дипломацията остава единственият начин да се спрат военните действия. А Макрон е в много тежка ситуация и като лидер на страната ротационен председател на ЕС, както и месец преди президентските избори. Затова действията му оказват силно въздействие и във вътрешнополитически план за кандидатурата му за втори мандат. За момента Франция и Европа не успяват да постигнат промяна в руската позиция, което е жалко и притеснително. Но наистина преговорите са единственият път да се спре този ужасен конфликт.
