Ивайло ПАШОВ
През Втората световна война Зенитната ни артилерия пише златните си страници.
Бранейки страната и „новите земи“ (Македония и Беломорска Тракия) през Втората световна война родната противовъздушна артилерия (ПВА) успява да свали 69 и да повреди 66 неприятелски самолета. Това е само един от множеството любопитни факти, които могат да бъдат открити в новоиздадената книга „Зенитноракетните войски в огледалото на световната история” – Том I, на генерал-майор Илия Илиев. Авторът е дългогодишен командир на 3-та зенитноракетна бригада (1983–1990 г.) и командващ на Зенитноракетните войски (ЗРВ) и Зенитната артилерия (ЗА) на България (1990–1998 г.).
Първият том на изданието проследява зараждането на зенитната артилерия и развитието ѝ в страната ни и по света от 1912 до 1955 г. То представлява енциклопедично военноисторическо и техническо изследване на темата за противовъздушната отбрана (ПВО) с приложени факсимилета на исторически документи, маркиращи еволюцията на зенитната артилерия от началото до средата на ХХ в. в България и по света. Базира се на дългогодишно проучване на архивни единици в Държавния архив в София и Централния военен архив във Велико Търново. В предстоящия (втори) том авторът подробно ще проследи и раждането и развитието на българските Зенитноракетни войски (ЗРВ), които се явяват наследник на зенитната артилерия в националната система за ПВО.
Добра представа за съдържанието на първия том на изданието дават поднесените по-долу откъси от него. Те са ми предоставени от издателството за военна техника и история „Еър груп 2000“, което вдъхна живот на фундаменталния труд на генерал-майор Илия Илиев (1942–2010 г.). Книгата беше съвместно представена от издателя, командването на Военновъздушните сили и Първа зенитноракетна база на 28 февруари т.г. в Централния военен клуб в София, с което се отбеляза 80-ата годишнина от рождението на нейния автор.
През 1943 г. за водене на далечно радиолокационно разузнаване германците развръщат в България РЛС, които отначало са обслужвани само от германски личен състав. РЛС от типа Freya-F и Freya-LZ са на позиции в следните места: Чибаовци (Софийско), Деветаки (Ловешко), Хисаря, Сливен, Разград, Кичево (Варненско), Каблешково (Поморийско). Освен тези, развърнати на позиции, германците имат още такива, монтирани на жп композиции, по жп линията Плевен–Варна с център Горна Оряховица.
В началото на 1944 г. въздушнопредупредителните орляци от 3 стават 5. Седалищата на орляците са: 1-ви – Скопие, 2-ри – Стара Загора, 3-ти – Търново, 4-ти – Враца, и 5-и – София.
По номерата на орляците страната е разделена на въздушнопредупредителни области. Оповестяването на въздушната опасност става по Радио София – примерно: „Внимание, внимание! Първа и Пета, за вас „Огоста” и „Янтра”!”.
Със Заповед от 10 юни 1943 г. на командира на ПВО София се обособява като самостоятелен район с 10 тежки ПВ батареи, 820-мм самостоятелни ПВ взвода, 21 500-мм прожекторни батареи и един 1500-мм прожекторен взвод. Ръководството на предупредителната служба е поверено на началника на Софийския гарнизон.
„През лятото на 1944 г. полковник Фон Шьонебек от Германската военна мисия у нас съобщи в Щаба на ПВА и ПВО, че скоро ще получим 9 или 12 броя 75-мм моторвлачени ПВ батареи Д/56. От полк. Фон Шьонебек и от помощник началник-щаба на войската генерал Иван Попов започна силен натиск – „бързо да се приемат п.в. батареи и веднага да се поставят на позиции около София за действие”. Аз, в качеството си на командир на ПВА и ПВО, донесох, че „след техническия преглед тежките ПВ батареи ще бъдат приети, попълнени с личен състав, подготвени и изпратени на полигона при летище Сарафово и на стрелбището ще се произведат с тях практически стрелби за проверка, след което ще бъдат окончателно приети” разказва полковник Величко Величков.
Общо през Втората световна война София е бомбардирана 13 пъти: през 1941 г. – 2, през 1943 г. – 4, през 1944 г. – 7. Над София са хвърлени 8200 разрушителни и около 3500 запалителни бомби с общо тегло 2 600 000 kg. Загиват над 2477 души, като 99% от тях са цивилни граждани, основно жени и деца.
При всички бомбардировки противовъздушната артилерия, отбраняваща страната, е водила интензивни бойни действия с всички батареи и взводове. Свалени са 38 самолета, като са изстреляни 21 545 снаряда от тежките и 7402 снаряда от леките батареи. Тъй като само тежките батареи са свалили самолетите, средният разход на снаряди за един свален самолет е 566. При това загубите на ПВ артилерия са само 4-ма убити и 37 тежко ранени бойци.
Бойната дейност на ПВА, прикриваща другите обекти от територията на страната, е била слаба, тъй като и бомбардировките са били малко. Няма и свалени самолети.
ПВА, прикриваща обекти в Македония и Беломорска Тракия, води бой 47 пъти, от които 7 при бомбардировки и 40 при прелитане на самолети. При тези действия са свалени 21 самолета, изстреляни са 3667 тежки и 2470 леки снаряда.
Общо противовъздушната артилерия е водила бойни действия при 29 бомбардировки и 72 прелитания над отбраняваните обекти. Изстреляни са всичко 25 212 тежки и 9872 леки снаряда. Със заповед от 12 декември 1944 г. на командира на ПВО е обявено, че ПВА е свалила 69 и повредила 66 противникови самолета.
План за ПВО на София
В началото на 1943 г. е разработен нов цялостен план за организирането на ПВО на София. Той предвижда около града да се организира пояс от 29 тежки противовъздушни (ПВ) батареи, сведени в девет тежки ПВ отделения по три батареи и две отделни тежки ПВ батареи, които да се разположат, както следва:
– Източен сектор – 10 тежки ПВ батареи: Слатински редут – едно тежко ПВ отделение от три батареи; Пет могили – едно тежко ПВ отделение от три батареи; Бусманци – една тежка батарея; Враждебна – едно тежко ПВ отделение с 3 батареи;
– Северен сектор – 6 тежки ПВ батареи: Орландовци – едно тежко ПВ отделение с 3 батареи; Обрадовци (сега кв. „Бенковски” – София) – едно тежко ПВ отделение с 3 батареи;
– Западен сектор – 9 тежки ПВ батареи: Коньовица – едно тежко ПВ отделение с 3 батареи; Връбница – едно тежко ПВ отделение с 3 батареи; Божурище – едно тежко ПВ отделение с три батареи;
– Южен сектор – 4 тежки ПВ батареи: Лозенец – едно тежко ПВ отделение с 3 батареи; Дървеница – една отделна тежка батарея.
Изпълнението на плана се предвижда да стане на два етапа. През първия (до края на 1943 г.) се изграждат позициите „Слатински редут”, „Орландовци”, „Коньовица” и „Лозенец”. През втория (до края на 1944 г.) се изграждат позициите „Враждебна”, ‚Пет могили”, ‚Обрадовци”, „Връбница”, ‚Божурище”, „Дървеница”, „Бусманци”.
Формиран е позиционен ПВ артилерийски полк с тежка, лека и прожекторна ПВ група.
Количеството батареи за отбрана на обекти от територията на страната е следното:
