Курсант Биляна Усева прави салтомортале от гимнастичка към боен пилот.
За обикновените хора да направиш преход от финеса и естетиката на художествената гимнастика към грохота на вертолетния винт е нещо като емоционален и психически взрив. Това вероятно изисква цялостен рестарт на светоусещането, пренастройване на сетивата, на тялото и психиката. Нещо като от мирен живот в равнината да започнеш да усещаш артилерийските ракетни взривове на войната. Изисква се духовна и физическа сила, която да преобърне жизнените вибрации.
Сега по повод на празника на жените – 8 март, разказваме историята на едно момиче – курсант в пилотското класно във Военновъздушното училище в Долна Митрополия. На 11 години тя, тогава „малка клечица”, печели републиканската титла в многобоя по художествена гимнастика. Около нея всичко е ефирно, пърхащо, цветно, красиво и лъскаво – топките, лентите, костюмите.
Сега, на 20 години, е стройна топола, висока 1,74 м, която с пълен глас крещи „Заклех се!”. След 4 години ще е пилот на боен вертолет. Ще е в центъра на грохота на вертолетния винт, сред мускулестото желязо на машината, ще лети да гаси пожари, да пълни вода от язовира и да спасява хора при природни бедствия.
„Има едно нещо, което свързва двете и това е страстта. Страстта ми към гимнастиката е същата като страстта към военщината. Обичам ги и двете, без някое от двете да взима превес”, каза Биляна Усева за в. „Българска армия”.
Когато е във втори клас, от нейна братовчедка на гости при баба им разбира за клуба по гимнастика. Майка й казва – „Отиди, нека да ти се обърнат крачетата”. Защото стъпвах навътре, разказва Биляна. Харесва ѝ още на първата тренировка, треньорите също забелязват нейната гъвкавост. Така започва първото ѝ битие на състезател по художествена, а след това и по естетическа гимнастика. Клубът „Теа Денс” на Теодора Граматикова в Елин Пелин развива и двата вида гимнастика. Биляна Усева лети над уредите, а когато е на 11 години, през 2013 г., става републиканска шампионка, индивидуално, в многобоя. На следващата година взима титлата и като част от ансамбъла в естетическата гимнастика.
„Започнах да се развивам много, но трябваха финансови средства. Пътувах и учех в София, след това се прибирам и отивам в залата, където стоях до вечерта. Трудно започнах да съчетавам и двете неща. Това беше границата – предпочетох да уча в 31-во СУЧЕМ „Иван Вазов”, просто идва един момент, в който виждаш, че не смогваш. Биляна е реалист – макар треньорката Теди да иска да я изпраща на проби за националния отбор, тя знае, че трудно ще се реализира в елитната категория. „Стигнах до А категория, но нямах медали”, казва курсантката. Усещането вероятно не е само лично, а на целия ансамбъл от Елин Пелин. Всички момичета плачат, след като излизат от подиума след изпълнението на второто съчетание на състезание по естетическа гимнастика в Естония през 2019 г., защото знаят, че е последно за тях. „Животът емоционално ни преобърна. Рускини, финландки, естонки – нямаше как да се мерим с тях. Тогава за първи път се зачудих какво ще правя нататък в живота ми, ако не е гимнастиката”, разказва Биляна.
„Стани пилот”, на шега подхвърля баща й. Той дълги години служи в Зенитно-ракетните войски край София, а след това продължава кариерата си в Мобилната КИС (Комуникационно-информационна система). Не я убеждава, но й казва искрено: „Не е едно от най-хубавите места, но ако влече, отиди, заслужава си, имаш сигурност, а да си пилот, не е нещо обикновено”.
Биляна още от малка се катери по самолетчетата в поделението на ЗРВ и вижда, че й харесват техниката и „военщината”. Майка й, която е начална учителка и постоянно „я пази”, се опитва да я спре. „Не ми се учи в чужбина, искам да съм тук”, отсича Биляна. Започва да отваря сайта на военновъздушното училище. „Когато отидох във ВМА, видях хора, които са със същите интереси като моите, за тях това е било мечта от малки и това ме нахъса още повече. Тогава го усетих, че ми е на сърце. Толкова силно го исках, че не виждах друг вариант да продължа някакво друго обучение, може би нямаше да е моето призвание, ако тръгна по друг път”, обяснява Биляна, която описва себе си като борбена.
Тя силно вярва, че животът сам я води напред. По време на медицинските прегледи във ВМА се оказва, че не може да е пилот на изтребител. „Оказа се, че на едното око имам минимално диоптърче. Съдбата ме спря, каза ми, че не ми е там мястото, че ми е друго призванието”, казва Биляна. Приема като знак, че ще е пилот на вертолет – приема бързо, че вертолетът се управлява по-трудно от изтребител, но пък имаш и друга хуманна мисия – да гасиш пожари, да спасяваш хора при природни катаклизми. „Всичко се изплаща с това. Наскоро гледах филма „Летящите хора от Крумово”, няма как да не се запалиш, като гледаш с какъв плам в очите говорят хората около вертолетите”, нахъсва се Биляна. – „Истинската „военщина” във военното училище беше до клетвата – строева подготовка, работа с оръжие, стрелби с „Макаров” и „Калашников”, разглобяване и сглобяване на оръжието, да работиш с оръжие, рапорти, команди, подготовката за стрелбите – това беше много привличащо и дори опияняващо. Това беше най-интересната част, след това – учене и суха теория. Но сега през април и май започва парашутна подготовка, оцеляването, теоретични основи на летенето”.
„Нито веднъж не съм съжалила досега, не съм имала колебания за нищо. Дойде и моментът на клетвата, когато си задаваш въпроса: Защо съм тук. Разбираш, че изпитват психиката и физиката ти и си казах: Какво ще се предавам?”, разсъждава 20-годишното момиче.
Според нея не е било необходимо да прави разкъсващ преход от гимнастиката към полетите. „И там има моменти, в които летя с топката, ставаш едно цяло с нея, изпитваш чувството, че се рееш над килима. Впрочем и сега продължавам с нея – често ходя в залата, пипам уредите, докосвам ги, връщат се хубави спомени. След всяка тренировка с бягане правя разтяжка – повтарям простичките неща – шпагат, мост, някой пирует”, грейва лицето на момичето. За нея е достатъчно дори това, че Михаела – другото момиче в класното, което най-вероятно ще изпълни мечтата си да стане пилот на изтребител, и останалите 12 момчета я гледат с възхищение, когато на някой купон я накарат да изпълни някой елемент от гимнастиката.
Сега е в униформа, борбена, конкурентноспособна, готова да лети отново, този път на бойна машина.
