Историята не може да бъде разбрана от една гледна точка, казва директорът на НВИМ доц. д-р Соня Пенкова
Националният военноисторически музей (НВИМ) отново ни посреща с изложба, която, както обикновено, се превръща в събитие. „Достойни за свободата”, както е назована, е организирана, след като няколко години екипът му по думите на директора доц. д-р Соня Пенкова обръща внимание на приноса, който като народ правим, за да извоюваме свободата си. В изложбата се разгръща цялостната картина на участието на българите в Руско-турската война (1877–1878). А екипът на музея представя не само героизма и саможертвата на опълченците, а и другите форми, с които народът ни е защитил свободата си.
Чрез вещите на десетки герои, чрез словото, запечатало върховния момент на усилие, както и чрез художествените интерпретации, които пресъздават съдбовността на времето, изложбата изгражда
цялостен разказ за стремежа на един народ
да постигне своята мечта.
Доброволческите чети, някои до 2000 души, събират разузнавателна информация, атакуват турските снабдителни линии и участват в освобождението на някои региони. Десетки хиляди българи са в обозите, копаят окопи, а в тежката зима осигуряват прехраната на руската армия. Много се грижат за ранените, а в Стара Загора, Търново, Габрово и Казанлък действат лазарети, поддържани от благотворителни дружества и частни лица.
По време на Шипченските боеве около 1000 доброволци, сред които жени и деца, разнасят на позициите вода, помагат на защитниците да строят укрепления и да копаят траншеи. Над 2500 българи разчистват пътищата, пренасят бойна техника и боеприпаси, охраняват фланговете на военните части или са водачи в авангарда на войските при преминаването на Стара планина. Голяма е саможертвата на опълченците в най-тежките сражения.
Изключително любопитни са артефактите
в залите на музея. Оръжие, отличия, архивни материали, свързани с познати личности от националноосвободителните борби, но и такива, чиито имена са малко познати, като Димитър Трайков, Стоян Марков, Минчо Празников. Включени са вещи на братята Хитрови, които свързваме с първите стъпки на българската фотография, но които имат съществен принос и в Освобождението.
Голяма група представляват и известни имена, които по-късно стават едни от изявените военачалници като патриарха на Българската армия Данаил Николаев, ранен във войната, бъдещите генерали Иван Сарафов и Никола Генев. Изложбата показва и участието с чети начело с изявени имена от националноосвободителното ни движение като Панайот Хитов, Петко войвода, Христо Иванов – Големия, Симо Соколов, Ильо Войвода, дядо Жельо войвода. Личности като свещеника, осветил Самарското знаме, поп Петър Драганов, главния лекар на Българското опълчение д-р Константин Бонев и преводача в щаба на ген. Гурко хаджи Стою Михов виждаме в изложбата.
Всеки един от експонатите е
част от разказа за Българското освобождение
Освен личните вещи на участници във войната са представени и знамена. Сред тях са единственото запазено знаме на българска доброволческа чета, предвождана от Жельо войвода, както и знамето на 4-та опълченска дружина, шито за Априлското въстание и развяло се в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново.
В изложбата са и над 30 портрета на опълченци на художника Стефан Ковачев по повод на 50-ата годишнина от Руско-турската война.
Доц. д-р Соня Пенкова:
Изложбата е палитра от мнения в прочита на миналото
– Г-жо Пенкова, какви уроци по история се научават в музея?
– Екипът ни смята, че историята не може да бъде разбрана от една гледна точка. Стремим се да представяме палитрата от мнения, нюанси в историческия прочит на миналото, за да може посетителите ни да си изградят собствено, информирано мнение. Надяваме се така да помагаме да растат поколения, които развиват уменията си за критично мислене и имат отношение към съхраняване на общата ни памет.
– Имате ли си „вярна публика”?
– Вече има сериозен интерес към изложбата от семейната публика. Родителите водят децата си в музея, за да научат повече за историята ни и това е признание за нас. А ние се опитваме никога да не разочароваме детската и младежката публика. В тази изложба за най-малките посетители има интерактивни приложения и под формата на игра те ще се потопят в събитията отпреди 144 г.
– А какви други свои идеи ще осъществите през годината?
– Вече работим по голям проект, посветен на годишнината от началото на Балканската война. Изложбата ще открием през октомври, но осъществяването й ще е нетрадиционно. Амбицирани сме да привлечем публиката ни да е активен участник в създаването й. Този подход прилагаме в различна степен от години и така с всички наши събития се стремим да изграждаме все по-голяма общност от хора, ангажирани към опазване на паметта и приобщени към достиженията на Българската армия.
