Има проблем с дрехите на военнослужещите, става така, че Сухопътни войски са донор на кадри за ВВС и ВМС, казва командирът на 2-ра Тунджанска механизирана бригада
Бригаден генерал Станимир Христов е роден на 16 септември 1972 г. в гр. София. През 1995 г. се дипломира във ВВОВУ „В. Левски“ – гр. Велико Търново, като офицер от танковите войски и военен инженер по експлоатация на бронетанкова техника. Службата си започва в 24-та танкова бригада, след което преминава през различни длъжности на почти всички основни бойни формирования на Сухопътни войски, както и в командването на Сухопътните войски и Щаба на отбраната. Възпитаник е и на ВА „Г. С. Раковски“. Завършил е Военния колеж на Сухопътните войски на САЩ в Карлайл, Пенсилвания. Бил е на мисия в Ирак, а в периода 2009–2012 г. е помощник по операциите в отделение G-3 в Корпуса за бързо развръщане на НАТО в Истанбул – Турция. С Указ на президента на Република България от 6 август 2019 г. е назначен за директор на дирекция „Операции и подготовка“ и е удостоен с висше офицерско звание „бригаден генерал“. Владее аглийски, френски , турски и руски. Женен, с едно дете.
– Г-н бригаден генерал, адаптирахте ли се на новата длъжност? Вие отскоро поехте 2-ра Тунджанска механизирана бригада?
– На новата длъжност съм от 15 януари, преди това бях директор на дирекция „Операции и подготовка“ към Щаба на отбраната. Разбира се, че се адаптирах. Няма никакви проблеми. По принцип войсковата служба в бригада не ми е чужда. Преминал съм през повечето бригади в Българската армия, тази беше единствената, в която не бях служил и сега съм тук.
– Какво наследство заварихте, когато поехте командването?
– Мога да кажа, че заварих много добро наследство. Тук служат и работят отлични професионалисти. Една от първите ми задачи бе да посетя формированията на бригадата, да се запозная с командирите на батальони и дивизиони, да прегледам плановете им и да видя задачите за годината. Срещнах се с различните категории военнослужещи – офицери, сержанти и войници. Запознах се с проблемите, които имат. И започнахме с ръководството на бригадата да решаваме най-наболелите.
– Какви въпроси най-много Ви поставяха?
– Най-много въпроси поставяха за униформата. Един от тях е, че няма подходящи ръсторазмери. Военнослужещите ги заявяват, а тези размери ги няма в магазините. Другият е, че средствата, които им се отпускат, не стигат, за да си купят пълния комплект дрехи.
– Кои бяха първите и неотложните задачи, които трябваше да решите в спешен порядък?
– В спешен порядък трябваше да решаваме проблеми на полигоните, за да могат формированията да провеждат пълноценен учебен процес. Материалната им база е остаряла, от миналия век е. Необходими са средства за ремонта на част от съоръженията. Трябва да се направи нова концепция за оборудване на полигоните, за да се приведат според изискванията на съвременните бойни действия. Говоря за нова концепция не само за нашата бригада, става дума за цялата армия. Въобще необходими са нова концепция, цялостен план за инфраструктурата на Въоръжените сили. Налице е недофинансиране, а са нужни средства за ремонтите както в бригадата, така и на полигоните.
– От кои години основно е сградният фонд на бригадата. Когато човек прекрачи КПП-то, веднага си личи, че постройките, въпреки че са поддържани, са доста стари.
– Основно от 50-те години. А във формированието в Ямбол е от 1935 г. Безспорно, полагаме грижи, но финансовите средства, които се отпускат, не стигат. Водопроводни мрежи, ел-инсталации – много са стари и понякога не издържат.
– Какви учения предстоят за бригадата тази година? Имам предвид най-важните.
– Миналата година бригадата е провела общо 22 учения – командно-щабни и тактически, докато за тази година са планирани 31. Най-важното от тях е съвместната подготовка „Платинен лъв 22“ на полигона „Ново село”. Учението е многонационално и ще се проведе през юли и август. Щабът на бригадата ще участва в компютърно подпомагано учение, което ще се проведе в щаба на многонационалната дивизия в Букурещ. Част от щаба на нашата бригада ще се включи в него и ще бъде разположена в Бидгошч, Полша. Предстои ни сериозно учение с бойни стрелби в края на октомври и началото на ноември на полигона.
– Каква е готовността на бригадата да поддържа формирования за борба с бедствия и аварии?
– В бригадата има 17 формирования за овладяване и ликвидиране на последствия от бедствия и аварии, като 8 от тях са в Стара Загора, 4 – в Ямбол, 4 – в Хасково, и 1 – в Плевен. Миналата година реално формированията са задействани 27 пъти – за 3 пожара, 1 наводнение и 23 пъти за унищожаване на невзривени бойни припаси.
– Предстоят ли конкурси за приемане на войници във 2-ра бригада и сред кои категории военнослужещи проблемът с недостига на кадри се чувства най-осезаемо?
– Миналата година са проведени три конкурса. През тази година се предвиждат, засега, два конкурса за попълване на 110 войнишки места. Разбира се, че тази бройка не е достатъчна, но ще даде възможност да се допопълни съставът на бригадата. Миналата година отходът на кадри в бригадата е бил по-малък, отколкото постъпилите на служба. За сравнение – само постъпилите са били с 60% повече от напусналите военнослужещи. Иначе най-голям дефицит на кадри имаме сред офицерския и войнишкия състав. Бих казал, че голям проблем в това отношение както за бригадата, така и за Сухопътни войски е в регистъра за вакантните длъжности.
– В какъв смисъл?
– Значителна част от войниците и офицерите, когато се обяви регистърът, предпочитат да се преместят във ВВС и ВМС. Примерно има вакантни места във ВВС, които могат да се заемат от военнослужещи от Сухопътни войски, както и хората ни отиват там. Става така, че Сухопътни войски стават солиден донор на кадри за ВВС и ВМС. Така губим обучени войници и офицери.
– Има ли безквартирни военнослужещи в бригадата и въобще, господин генерал, как е решен този въпрос при вас?
– Естествено, че имаме безквартирни военнослужещи, които живеят на свободен наем. А са на свободен наем поради една съществена причина – апартаментите, които се предлагат, са много стари, нуждаят се от голям ремонт, за да станат годни за живеене, и хората предпочитат да излязат на квартира. Защото разходите за ремонт са за сметка на военнослужещия. Кой ще даде примерно 1000–2000 лв. за ремонт – няма логика. Никой няма да се съгласи на такъв вариант. След като види условията и си направи елементарна сметка какви пари трябва да похарчи, военнослужещият се отказва от служебното жилище.
