Проф.д-р Ганчо Ганчев, икономист – Институт за икономика и международни отношения
Настъпва коренна промяна в структурата на световната търговия.
Сегашната война в Украйна промени глобалния геополитически пейзаж, но тя има сериозно отражение и върху световната икономика. В момента Русия е изолирана от каналите за търговия и финанси, които са под контрол на САЩ и на западния свят като цяло. Което ще разстрои първо икономическите връзки между Москва и тези страни. А самата Русия ще се пренасочи към заместване на икономическия обмен към Китай. Паралелно военният конфликт ще промени ситуацията на много пазари на енергоносители и на суровини със съответни последици.
В светлината на решенията, които взе ЕС за постепенно заместване на Русия като основен доставчик на газ и нефт за Европа, голямата германска икономика ще трябва да преориентира доставянето на тези суровини вероятно от САЩ и Близкия изток. Ще се промени самата структура на търговията на Германия, на ЕС и респективно на Русия. Москва няма да може да получава валута от европейския континент и ще има по-малка възможност да купува каквито и да било стоки от тези страни. Като допълнителен ефект от наложените на Русия санкции Москва отговаря с контрасанкции. Това ще е
коренна промяна в структурата на търговията
Но когато говорим за икономиката след военния конфликт, трябва да сме наясно как той ще завърши. Ако в Русия не настъпят политически промени, очаква ни една нова Студена война. Засега не е ясна и съдбата на Украйна.
Има различни спекулации за ролята на Москва в световните икономика и финанси и очакване за големи сътресения. Дори се прогнозира голям спад за икономиките на развитите държави. Но това е невъзможно предвид руския дял в света – 1,4% от общия БВП. Затова и не очаквам световна криза. Съществени са само руските доставки за пазарите на титан, алуминий, никел.
Досега Европа получаваше до 30–40% от потребяваните от нея газ и нефт от Русия. Разделението на труда изглеждаше по следния начин: Износ на руски суровини и метали за ЕС и внос оттам на готови изделия. Стокообменът с ЕС е стигал и до над 50% от руската външна търговия, но въздействието на войната ще намали дела на Европа в търговията с Москва и ще увеличи дела на Китай и държави от Източна Азия с Москва. Като Русия отново ще е доставчик на суровини и метали.
Да, Руската федерация е огромна територия и поведението й променя оценките за риска на инвестициите. А войната в Украйна преоценява този риск в глобалната икономика за години напред. Очаква се и пренастройване на връзките Русия–Китай, което ще повлияе и на отношенията между САЩ и Китай. Тъй като Пекин отказа да се присъедини към санкциите спрямо Русия, Вашингтон оказва натиск върху китайските компании да приложат американските санкции. А тези, които се въздържат, сами са застрашени да станат обект на вторични санкции. Очевидно
САЩ ще променят икономическата си политика към Пекин
като ще ограничат достъпа на китайците, особено към високотехнологичната си сфера. Възможна е промяна и в търговската политика с намаляване на вноса от Китай и забавяне на икономическото му развитие. Защото сближаването между Пекин и Москва потенциално е във вреда на САЩ.
Но днес е много трудно да се правят прогнози, тъй като не знаем с какви ще бъдат общите щети от войната. Възможно е санкциите на Запада да повлияят и върху политическото развитие в Русия. Но могат да се очертаят варианти на събитията с различни последици върху световната търговия и финанси. И макар че не се очаква продоволствена криза, в Северна Африка може да има сериозни проблеми, защото страните от този регион са силно зависими от вноса на зърно от Русия и Украйна.
Войната в Украйна показа, че ЕС няма готовност да помогне на Киев със съответното военно производство. Предлага се преди всичко американско, британско или шведско. В ЕС липсват основните производители на военна техника. Което отново поставя въпроса за коопериране в държавите от ЕС в производство на съвременно въоръжение във всички аспекти. А създаването и производството на въоръжение у нас според най-модерните военни технологии трябва да се обвърже и с европейското сътрудничество, за което имаме потенциал. Нашите военни заводи трябва да се развиват. България произвежда например видове муниции, почти единствена от европейските страни, които подхождат за руските калибри. И има голямо търсене на продукция, която може да се произвежда у нас. Което също е
шанс за българския военнопромишлен комплекс
За развитието на войната и последиците за глобалната икономика всъщност вървят различни сценарии. Очаквам САЩ да вземат мерки за деблокиране на доставките на нефт от Венецуела и Иран, така че до края на годината да има дори спад на цените на енергоносителите на международните пазари. Което засяга всички.
Изоставаме катастрофално от европейските страни
България също ще диверсифицира своите доставчици на газ. Не е невъзможно и да закупуваме петрол за нефтопреработващата ни промишленост не само от Русия. Самото ръководство на „Лукойл” по думите на премиера Петков е готово за това. Преходът ще е болезнен заради общото поскъпване на суровините, инфлацията и забавянето на икономическия растеж. Но едва ли ще се случи нещо фундаментално, доколкото основната ни търговия е насочена към ЕС и с други страни с пазарна икономика. Делът на Русия с изключение на енергоносителите не е толкова съществен. Оттам получаваме и гориво за атомната електроцентрала (с резерв за 2 години, което дава време да се пренастроим), някои съоръжения, свързани с енергетиката, но и за някои от тях има алтернатива. Голям е вносът ни на стомана от Русия и Украйна, но макар и по-скъпа, тя се произвежда и в страни като Турция, Индия и др.
Пряка опасност от фалит на наши фирми, които работят с руския пазар, няма, тъй като нямаме интензивни връзки, особено износ към него. Но индиректно продължителното покачване на цените на енергоносителите може да доведе до фалит производства, като на торове и други сфери на химическата промишленост. Кризата направи печеливша електроенергетиката ни, нараснаха цените на суровини, които изнасяме. Пример за това са житото, слънчогледа и други селскостопански продукти. Високите цени на хранителните продукти обаче за вътрешния пазар ще понижи жизнения ни стандарт. Но като цяло България ще е, ако не печеливша, поне не губеща в селскостопанското производство.
Предизвикателството в тази ситуация е основно в енергийната политика с диверсификацията на източниците на газ и нефт, вероятно ще изграждаме нови ядрени мощности, заради което можем да се свържем със страни като Франция и САЩ, които са много напред в тази сфера. Войната всъщност няма да забави, а ще ускори реализирането на Зелената сделка с търсене на нови енергийни източници, а ревизирането й ще е в посока удължаване на живота на въглищните електроцентрали. Очевидно е, че трябва да преструктурираме и земеделието с по-голямо производство на плодове, зеленчуци и на животновъдството. Но това е дългосрочна задача за модернизирането на селското стопанство като част от това на икономиката ни с цифровизация и използване на изкуствен интелект.
Трябва да развиваме информатиката, сектори на машиностроенето, а цифровизацията да прилагаме в цялата икономика. Включително – държавната администрация чрез електронно правителство. Това означава промяна във функционирането на българските компании и правителството, прилагане на информационните и комуникационните техногии, включително в селското стопанство. Във всичко това изоставаме катастрофално от европейските държави.
Развитието на технологиите и невъзможно бяха научни изследвания и България трябва да обърне сериозно внимание на науката. Странното у нас е, че изкуствено товарим университети да се занимават с научни изследвания, а потенциал там няма. Вместо да се ориентираме предимно към БАН, който да е водеща организация в работата на университетските центрове. В Българската академия на науките е съсредоточен българският потенциал във високите технологии. Логично е тя да не бъде оставяна настрани от решаването на тези стратегически за икономиката ни проблеми.
