Първи по мащабите си курс на ВМА за подготовка на лекари от авиационните формирования
Професията лекар-борден и медицинска сестра-борден не са само професии от бъдещето. Екипажът на подполковник д-р Мария Георгиева, началник на Център по авиационна, морска физиология и евакуация, която е лекар-борден, и старшина Мария Борисова, медицинска сестра-борден, е доказателство за това. Но за нуждата от ново попълнение в тези професии, напомни проведеният от ВМА курс, за първи път в такъв мащаб и организация за подготовка на лекари от авиационните формирования за авиомедицинска евакуация на болни, пострадали и ранени. Той предложи летателна работа за медиците по програма, вече като членове на летателен екипаж, не само като обучение на земята.
„С качването на борда авиолекарите ще усетят какво е летенето във враждебната за човешкия организъм среда. Ще разберат в какви условия работят авиаторите. Надявам се в бъдеще и авиолекарите в изтребителните бази да имат възможност на опознавателни полети на летателното средство в базата, дори на изтребител след съответна подготовка. Така ще усетят сами натоварването върху авиаторите. Авиолекарите трябва да са сред тях, да бъдат приети от пилотите като част от летателния екип.“ Това казва проф. д-р Любомир Алексиев, ръководител на Катедрата по авиационна и морска медицина на ВМА.
Ученията по стандартите на НАТО не могат да се изпълняват без авиомедицински транспорт за пострадали и ранени. И крайната цел на този и следващи курсове е да увеличи броя на лекарите, ангажирани с авиомедицинска евакуация.
Полетите без авиолекар са невъзможни. Не само, за да се измери кръвното налягане преди полет, а да се познават проблемите и психологическото състояние на пилотите и готовността им за полет. Авиолекарят трябва да знае какво се случва по време на дълги полети, на сложни метеорологични условия, за да бъде наистина един от авиаторите. Неслучайно
в САЩ авиолекарите са на летателна длъжност
и изпълняват задължително летателна програма. Това върви и с големи отговорности – авиолекарят в базата има права да сертифицира годността на летците. Което изисква да знае в детайли здравето, психологическата нагласа на авиаторите и социалната им среда. Такова е бъдещето.
Курсът е и с преподготовка на лекарите по спешна медицина. Познанията на борда са особено важни, защото хеликоптерът за евакуация наподобява реанимобила на земята. Но с по-големи възможности за транспортиране, незаменим, особено при военни операции. А най-важното при медицинската евакуация е лечението да започне още на борда за постигане на „златния час” при спасяването.
В момента във ВМА има 10 специализанти по авиационна медицина и 4 дисертанти. Трима от специализантите преминаха сегашния курс и са още по-амбицирани за обучението си. Пред вестник „Българска армия” те казаха:
Старши лейтенант д-р Белчев, авиобаза Враждебна:
Избрах специалността авиационен лекар, защото е по-различна, наистина – повече от бъдещето. И вече трета година съм в авиобазата. В курса всичко ни е полезно, но няма нищо лесно. Предизвикателствата са от собственото ти физическо и психическо здраве до приема при евакуация на пациенти с различни травми – трябва да си готов за всичко.
Лейтенант д-р Диана Димитрова, авиобаза Крумово:
С подготовката в този курс ще съм по-ефективна в работата си. Година и половина работя в тази нова и предизвикателна специалност. Интересна ми е и определено във всекидневната практика в авиобазата не можеш да тъпчеш на място.
Лейтенант д-р Марина Варджиева, авиобаза Крумово:
С д-р Диана Димитрова бяхме приети заедно в 24-та авиационна база. Всекидневието ни и работата на пилотите е вдъхновяващо. Като се хванат ръка за ръка, работата ни като медици и тяхната, виждаш колко са различни и колко имат смисъл. Затова мечтая да се развивам професионално всеки ден, колкото може повече.
Освен във ВМА младите медици продължиха практическото си обучение и в авиобазите Враждебна и Крумово. Там се запознаваха с хеликоптера и транспортния самолет, получиха допуск за подготовка. Тест след курса показва познанията им за особеностите на авиационната медицина, за случващото се с човешкия организъм на височина, където по-ниското налягане влияе дори при вливане на медикаменти със система. А след правоспособността да са бордни лекари на младите медици предстоят регулярно обучение, поддържане на квалификация, изпълнение на летателна план-програма. Т.е. те имат летателни часове на хеликоптер и на самолет.
За подполковник д-р Мария Георгиева този първоначален курс за бордни лекари е много важен, защото колегите й ще са вече и бордни лекари. Тя самата има почти 13 години такъв стаж. Когато се сформира звеното през 2009 г., то има 4 бордни лекари с 6 сестри. След пенсиониране на нейни колеги днес тя е
единственият борден лекар в България
и не само военен. Ставайки бордни, авиолекарите в авиобазите в Крумово и Враждебна ще могат да извършват авиомедицинска евакуация. Във всички международни учения, в които се изисква медицинска евакуация, те ще имат в базата си и лекар, способен да я осъществи, казва д-р Георгиева. Тя е изключително доволна, че може да предаде щафетата на младите си колеги. Които вървят по утъпкана пътека, защото днес имат и учебник, и ръководство за работа.
А старшина Мария Борисова, медицинска сестра борден, казва, че курсът дава шанс да опознаят колегите си, с които ще работят и в учебни, и в реални ситуации. Въпреки 12-годишния й опит работата й е предизвикателство заради съчетанието между реанимацията, ученията или транспортирането в реални ситуации. Този опит дава рутина на Мария и тя казва, че все по-бързо се подготвя за всяка евакуация до пълен автоматизъм в действията. Младите авиолекари внимателно слушаха споделеното. А старшина Борисова има спомени от десетки и десетки случаи по пътя си на спасяване на живот.
У нас няма изградена система за авиомедицинска евакуация, казва тя, и при всяка нужда от нея, включително донорство, се използват военни летателни средства. Което налага да се комуникира с много лечебни заведения, да се компенсира всичко ненаправено или недонаправено от системата на здравеопазването по време на полет. Но си струва, е убедена тя – веднага виждаш ефекта от усилията си. И средствата при транспортиране не са пари на вятъра, казва сестра Борисова, защото човешкият живот е водещ. Много драматично е, особено при масово пострадали, споделя опита си тя.
Има още възможности за обучение и в базите в Граф Игнатиево, в учебната база в Долна Митрополия, в Безмер, казва проф. Алексиев. Особено с възможностите на морската вертолетна авиобаза „Чайка”. Хеликоптерите могат да изпълняват функции за спасяване и на военнопострадали на море, и на суша. И там задължително трябва да имаме авиационен лекар-борден, смята д-р Алексиев, а по-нататък в тези бази – и бордни сестри за авиомедицинска евакуация.
