Росен Петров има нужда от представяне, познавате го като водещ сценарист от „Шоуто на Слави“, продуцент, съдружник в 7/8 – продуцентската къща, обогатила българския ефир с явления като „Мюзик Айдъл“, „Сървайвър“, „Вот на доверие“ и „Файв старс“. Бил е сценарист още от времената на „Ку-ку“ и „Хъшове“.
През годините Росен Петров не е индиферентен към политиката. Заедно с Любен Дилов-син е основател на Движение „Гергьовден“, през 2014 стана депутат в 43-тото Народно събрание, член на Комисията по вътрешен ред и сигурност, а след това напусна политиката. Сигурно си спомняте предаването му в бТВ „Нека говорят с… Росен Петров“ след старта на самостоятелната му телевизионна кариера. Понастоящем е водещ на „Операция История“ в ефира на телевизия Bulgaria On Air.
Днес обаче ще ви върнем по-назад в годините, тъй като Петров гостува в рубриката ни „Когато бях войник“. За да се пренесем във времената на наборната служба на прага на епохалната политическа промяна в съдбата на народа ни – 10 ноември 1989 г., са ни необходими още няколко житейски щрихи. Роден е през 1970 г. в София, завършва средното си образование в Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“. Влиза на 14 август 1989 г. в Академията на МВР, както се нарича сега, а навремето – Висша специална школа на МВР „Георги Димитров“.
Военната му служба започва в Драгоманския граничен отряд, после го местят в София, където се и заклева. „Тогава имаше едно такова понятие – войски на МВР“, обяснява телевизионният водещ. Това са т. нар. Гранични войски и Вътрешни войски, „но по сегашните стандарти тези войски си бяха общо-взето формирование на Българската армия“, уточнява той. „Граничният отряд в Драгоман беше много добре въоръжен и боеспособен и бранеше границата ни с Югославия в една много широка полоса“.
Режимът там е спартански – ставане в 5,30 ч. сутринта, изтощителна физзарядка, кросове, после – привеждане в опрятен вид, закуска, сутрешни учебни занятия, следобед – полеви, стрелби на терен. „Мисля, че първите 45 дни са най-тежките за един войник, защото той излиза от коловоза на нормалния си цивилен живот“, обяснява Петров и допълва: „Тогава Драгоман беше интересен с нарицателното си име „Бомбай“, защото там, като завали дъжд, спират водата. Много често нямахме вода и се къпехме само със студена. Иначе банята беше в танковия полк в Сливница, веднъж седмично. Караха ни с един автобус, всичките облечени с червени военни анцузи“.
По това време тече т. нар. „Възродителен процес“ и много български граждани от турски произход преминават към Югославия, а граничарите се опитват да ги залавят. Потокът емигранти е подсилван допълнително от унгарци, поляци, граждани на ГДР, които се опитват да избягат на Запад.
Усмивки от старите ленти – Росен Петров с актьора Димитър Рачков и продуцентите Магърдич Халваджиян и Евтим Милошев„Тогава границите се охраняваха много сериозно, имаше кльон, електрическа система за оповестяване, а Гранични войски бяха много високо квалифицирани и подготвени“, спомня си Петров. „Буквално за 20–30 минути трябваше да се изнесеш на мястото на нарушаване на държавната граница и да се вземат мерки. Да не забравяме, че и със самата Югославия тогава бяхме в много странни отношения – социалистически страни, а всъщност от двете страни на барикадата.“
Освен самите граничари го впечатлява и обучението на техните кучета, източноевропейски овчарки – особената връзка, която се изгражда между човека и животното.
„В Драгоман става много студено през зимата, въпреки това всеки ден правехме упражнения на лоста. Оттогава до ден днешен, въпреки че съм на петдесет и две години, мога да се набера на лоста 15 пъти. Не знам по каква причина, но войниците в гранични войски правехме много упражнения на лостовете, може би за повишаване на физическата подготовка. Виждал съм граничари, на които от студа буквално им се отлепваше кожата на замръзналия лост“, споделя Росен Петров.
Интересно е и преодоляването на граничната полоса, която се състои от метален лабиринт, после се преминава дълбок ров, трябва да се покатериш и прескочиш петметрова ламаринена стена и прочие. „А повечето момчета в школата идваха от спортни училища или Средното училище на МВР в Пазарджик и бяха много добре физически подготвени – борци, джудисти, каратисти, самбисти. И сред тях аз, учил пет години латински и старогръцки. С малко повече усилия и подбутване обаче най-накрая преодоляваш полосата, без да се замислиш“, обяснява той. Често ги вдигат по тревога.
Сега определя границата ни като „условна“, няма полоса, няма заграждения. Не можеш да разбереш къде свършва България и започва Сърбия.
„За мен като гражданин унищожаването на тези заграждения беше грешка. Вярно, навремето всички се радвахме – свобода, нови времена, – но я виж сега какво става по света.“
След клетвата ги местят в София. „Живеехме в общежитие, придобихме юридическо образование, с песен ходехме под строй – на закуска, на учебни занятия и военни занятия, които все по-натам в службата придобиваха полицейски характер – справяне с масови безредици, обезвреждане на диверсионно-разузнавателни групи. Имахме малко по-различни функции от обикновената армия, но и ние сме виждали какво е танк, бойна машина на пехотата, стреляли сме с малокалибрени и големокалибрени картечници, с РПГ. Вдигаха ни на маршове на скок от по 16 км, 400 м бягаш, 600 м вървиш бързо, после пак бягаш 400 м, а около Драгоман теренът е каменист, неприятен“, спомня си Петров. „Само за да илюстрирам какво училище беше, ще дам за пример фактът, че ако имаш три двойки на изпитите, не те оставят на поправителен, а направо те пращат в някое поделение на Вътрешни войски да си дослужваш в някой хубав регион като Кърджали например. Така че – учеше се много.“
Връщаме се в наши дни. Смята, че казармата днес трябва да е доброволна, но не повече от шест месеца. „Тя би научила младия човек на дисциплина и отговорност. Но ако държавата мисли да я въвежда сериозно, то тя би трябвало да изгради поделения, инфраструктура. Според мен разходите за отбрана тепърва ще се увеличават, тъй като се видя, че армията не е отживелица. Една държава, която уважава себе си, трябва да има силна армия и силни служби за сигурност“, категоричен е Росен Петров.
