Автор: Спирдон СПИРДОНОВ
– Г-н Белев, през последните две десетилетия имаше редица промени в системата на военното образование, включително създаване на Ниционален военен университет. От гледна точка на човек от тази сфера, а сега и народен представител как преценявате тези решения?
– От позицията на днешното време преценявам, че направените структурни промени във военното образование не постигнаха никакъв ефект освен разрушителен. Сега се опитваме да възстановим системата на военното образование и да я върнем в предишния й вид. Този процес обаче ще отнеме много време, както и много средства.
– Като че и Военноморското училище беше най-малко ощетено и резултатът днес е налице.
– Ние водихме много сериозна и упорита борба в края на 90-те години на XX век. Благодарни сме на всички, които ни подкрепиха. Тогавашният началник покойният вече капитан I ранг Михаил Йонов положи наистина огромни усилия. От него тръгна процесът на утвърждаване на Морско училище като самостоятелно училище и недопускане на сливането му към Националния военен университет. Мисля, че и съдбата на Висшето военновъздушно училище трябваше да бъде такава. Днес, когато се налагат все по-модерни средства за обучение, времето доказва, че това е било грешка. Бюджетът на Националния военен унверситет трябваше да бъде троен с Морско и Военновъздушно училище, за да може да се отговори на съвременните изисквания за обучение.
– Запазването на Военноморското училище не беше ли и заради направения пробив в гражданските специалности?
Гражданските специалности са по-скоро един бонус към работата на Висшето военноморско училище. От 2011 г. началник е флотилен адмирал проф. Боян Медникаров. Той преобрази училището. Благодарение на неговите мениджърски способности, на контактите и разпознаемостта му в научния свят у нас и зад граница успя да утвърди Висшето военноморско училище като лидер в морското образование. Дотогава разполагахме с една даденост, при която нямаше визия за развитие на училището. Процесите, които след 2011 г. настъпиха в гражданските специалности, промените, които бяха направени в базовата Конвенция на международната морска организация – стандарта за подготовка, сертифициране и носене на вахта, също допринесоха за развитието на училището. Последните й промени, които влязоха в сила от 1 януари 2017 г., задължиха всички, които искат да предоставят висококачествено обучение, да използват съвременни и модерни средства, като тренажори клас А и всякакъв тип технологии, които доближават обучението до реалността.
– Това ли трябва да е пътят на Военновъздушното училище?
– Военновъздушното училище следва стъпките на Морско училище. В това ме увери настоящият началник бригаден генерал Юлиян Радойски по време на скорошното посещение на членове на Комисията по отбрана. Той има пълната подкрепа на Морско училище. Не крие, че Морско училище е неговият пример в организирането на обучението. Процесът на обновяване на материалната база на Висшето военновъздушно училище преминава през сериозни разходи. За да се реализират тези разходи, е необходима подготовка на качествени проекти. Командването на училището ни увери, че имат изготвени проекти и те са в много напреднала фаза. Според предоставената информация от бригаден генерал Радойски необходимите им средства възлизат на около 6,3 млн. лв. Не мисля, че тази сума е непостижима. Но, както и министърът на финансите г-н Асен Василев заяви, Министерството на финансите ще финансира проекти, които са готови и са пред изпълнение. Така че това е пътят за Военновъздушното училище. Аз смятам, че екипът на бригаден генерал Радойски има този потенциал. Много неща са започнали и направили със собствени средства. За да стане, разбира се, по-атрактивно образованието, е задължително да има обвързаност с гражданските специалности.
– Правят ли го вече?
– Първата стъпка, която предвиждат, е да осигурят граждански лицензи за завършващите училището. Това означава, че курсантите трябва да имат необходимия брой летателни часове, за да покрият изискванията в това отношение.
– Налага ли се подкрепа с промени в законодателството?
– Не. На този етап промени в законодателството не се предвиждат и не са наложителни. Единствено е необходимо да се свърши много работа по разписването на проектите.
– Комисията по отбрана ще посети ли и Националния военен университет във Велико Търново?
– Да, смятаме да отидем и във Военния университет. И в Шумен, където е факултет „Артилерия, ПВО и КИС“, където възстановяват някои специалности, опитват се по същата схема да го направят самостоятелно училище. Ще обиколим всички военни училища. Първо обаче, искаме да се запознаем със състоянието на инфраструктурата за посрещане на самолетите Ф-16. Затова започнахме и от Висшето военновъздушно училище.
– При обсъждането на бюджета за тази година лично поставихте въпроса за заплатите на преподавателите във военните училища. Къде е тук проблемът?
– Заплатите на преподавателите във военните училища драстично се различават от тези в гражданските. Тази разлика обаче не е единствена. Разлика съществува и между заплатите във военните училища на преподавателите според това дали са военнослужещи, или цивилни. Материалите, които предоставих на тогавашния министър на отбраната Стефан Янев показват, че основната заплата на един цивилен професор е 1700 лв. Повишаването на тази сума зависи от редица критерии, които всеки трябва да покрие. Тези критерии обаче се определят административно. Не са заложени в никакъв регламентиращ документ освен евентуално, в правилника на висшето военно училище. Това дава сериозна разлика между хора, които имат сходни научна и изследователска квалификация в едно висше военно училище и в един цивилен университет. Затова призивът към тогавашния министър беше да се намерят начини да се увеличат заплатите. Това не може да стане изведнъж, но поне в рамките на училището трябва да се ликвидират тези разлики между преподавателите.
– Тук мисля, че има и друг проблем. По-ниското заплащане пречи на запазването във военните училища на хабилитирани преподаватели, което се отразява и на акредитацията на специалности.
– Точно така е. Бележката Ви е абсолютно правилна. Акредитацията на всяко едно висше учебно заведение изисква определен брой хабилитирани лица на основен трудов договор. Затова хабилитираните преподаватели са ценен капитал за висшите военни училища и не бива да се неглижира въпросът за стимулите. В отговор на моя въпрос министър Янев каза, че в бюджета са предвидени пари, които са разпределени по критерии от МО към висшите военни училища. Предстои да видим дали това ще се отрази на заплатите на колегите.
