Във възпоменателната церемония участва началникът на Щаба на Съвместното командване на силите бригаден генерал Валентин Кръстев.
Стотици жители на Караманово се събраха пред белокаменния паметник в центъра на селото, за да почетат паметта на Асен Илиев. На 23 години той загива от вражески куршум, но не позволява на диверсантите да пресекат граничната бразда. Едно от най-тежките сражения в историята на Гранични войски се е разгоряло на зазоряване на 31 март.
За да почетат паметта на героя от Караманово дойдоха председателят на Общинския съвет в Ценово Георги Георгиев, кметът на община Ценово д-р Петър Петров, представители на общинската организация на запасното войнство, общински съветници и кметове на населени места. Сред гостите бяха и началникът на Щаба на Съвместното командване на силите бригаден генерал Валентин Кръстев, началникът на русенския гарнизон подполковник Павлин Илиев, представители на сдружение „Граничарите на България“ от цялата страна.
Кметът на населеното място Бисер Блажев проследи краткия жизнен път на момчето от Караманово, което завинаги остана на 23 години и се превърна в символ на родолюбие и героизъм. Бригаден генерал Кръстев с вълнение разказа за тежкото сражение между граничния наряд и диверсионната група. „Асен Илиев с чест и достойнство изпълни своя дълг и остана да живее завинаги в паметта на своите съселяни. Неговият подвиг е повече от красноречив пример за родолюбие и дълг към Отечеството. Седемдесет години след гибелта на героя граничар неговите съселяни продължават с гордост да си спомнят за него и да разказват за героичния му подвиг“, изтъкна в словото си кметът на община Ценово д-р Петров. Отец Михаил от Великотърновската духовна епархия отслужи заупокойна молитва. Почетен караул от Регионален клуб „Традиция“ почете паметта със залп, а паметникът беше отрупан с венци и цветя. Облечените в четнически униформи мъже, представиха оръжия и снаряжение от епохата на войните за национално обединение.
Ученици от местното училище декламираха стихове в прослава на Асен Илиев и пяха патриотични песни. Допълнителни положителни емоции внесоха изпълненията на танцовите двойки от клуб „Фиеста“ от Велико Търново. Бяха и връчени наградите от конкурса за стихотворение, посветено на героя граничар. Насител на специалната награда стана Емилия Василева. Церемонията завърши с пищна заря.
***
Асен Илиев е роден на 24 април 1929 г. в Караманово в семейство на трудови хора. През есента на 1949 г. е призован да отбие войнския си дълг в редовете на родната казарма. По собствено желание той постъпва в Школата за обучение на сержантски състав в Банкя, след което е разпределен да служи в малката застава „Орел“, разположена в Североизточните Родопи. Малко преди зазоряване, в ранното утро на 31 март 1952 г. трима истински българи влизат в ожесточена престрелка с нарушители на държавната ни граница. В 5,30 часа сутринта граничен наряд под ръководството на младши сержант Асен Илиев се натъква на шпионска група, проникнала за диверсионна дейност в България. Сред дъжд от куршуми загиват ефрейтор Георги Стоименов и редник Стоил Косовски. Асен Илиев се опитва да пресече пътя на бандитите към граничната бразда. В неравната схватка е пробит автоматът на Асен. Независимо от това той успява да застреля един от нарушителите и пада смъртно ранен на няколко метра от граничната бразда в местността „Кралимарковски камък“. По мнението на военни специалисти престрелката под връх Сарабурун е най-тежкото сражение с диверсантска група в историята на Гранични войски. Президиумът на Народното събрание на Република България награждава посмъртно Асен Илиев с Орден за храброст – трета степен и го удостоява със званието младши лейтенант. От 15 май 1952 г. граничната застава „Орел“, на която служи Асен Илиев, носи неговото име. В навечерието на 2 юни 1973 г. в родното село на героя граничар е открит паметник. Любопитен факт е, че застава с името на Асен Илиев има и на грузинско-турската граница.
Източник: otbrana.com
