Агресорът
Войната в Украйна по всяка вероятност е превърнала руския президент Владимир Путин в най-коментирания и най-мразения човек в света. Той отдавна е под светлината на прожекторите, но въпреки това личният му живот и неговият начин на мислене си остават загадка. Както и би трябвало да бъде, когато става дума за един разузнавач. Путин си остава чекист дори и когато вече не е офицер от тайните служби, а лидер на голяма и силна държава. Роден е в Петербург през 1952 г. в сравнително бедно семейство, ако в Съветския съюз въобще е имало голяма разлика между бедни и богати. Завършва право и веднага постъпва в митичния Комитет за държавна сигурност (КГБ). През 1985 г. е изпратен на работа в тогавашната ГДР. Връща се в Русия през 1990 г. и скоро става съветник, а след това и заместник на първия демократично избран кмет на Санкт Петербург Анатолий Собчак.
През 1996 г. Путин се мести в Москва и първоначално заема незначителни постове в администрацията на президента Борис Елцин. Издига се бързо и през 1998 г. е назначен за директор на Федералната служба за сигурност. Така бившият разузнавач на практика стига до върха на службата, в която е започнал кариерата си. През август 1999 г. Путин вече е министър-председател, а в края на същата година старият и болен президент Елцин му дава цялата власт, като обявява, че се оттегля. Новият лидер с лекота печели президентските избори през пролетта на 2000 г., а през 2004 г. повтаря успеха си. След това обаче пред него изниква дилема – дали да се прави на демократ и да даде президентския пост другиму, или да промени конституцията на страната, така че да получи право на трети мандат. Путин решава, че ще играе на демокрация и отстъпва президентството на Дмитрий Медведев, като самият той става министър-председател. През 2012 г. играта свършва. Путин се връща на бял кон в президентството и когато навърта нови два мандата, просто променя конституцията, така че да може да се кандидатира отново.
Никой не знае какви бесове са нахлули в главата на Путин, за да се реши на нападението срещу Украйна, което носи огромни политически и икономически щети на Русия и почти никакви ползи. Най-логичната мисъл е, че след дълго пребиваване на държавния връх в обкръжение на ласкатели президентът просто губи връзка с реалността. Или пък иска да остане в историята и е избрал най-зловещия начин да го направи. Но поне засега не изглежда, че Путин е склонен да отстъпи. Опънатото му от ботокса лице не трепва, когато говори за Украйна с гняв, презрение и пренебрежение. Като че ли той наистина си вярва, че руснаци и украинци са един народ.
Героят
Артист, комик, шоумен… Това бяха определенията за Володимир Зеленски, преди да влезе в политиката в новогодишната нощ на 2019 г. Само 3 месеца по-късно той подготвя конкурентите на първия кръг от президентските избори в Украйна, а на втория тур победи с респектиращия резултат от 73%. Въпреки летящия старт мнозина смятаха, че шоуменът никога няма да стане сериозен политик и ще бъде марионетка на своя спонсор Игор Коломойски. И сбъркаха. За 2–3 години Зеленски успя да съсредоточи в свои ръце всички основни нишки на властта в Киев.
Роден в еврейско семейство в металургичния център Кривой рог, Зеленски расте в изцяло рускоезична среда. Завършва право, но никога не е работил по специалността си. Влече го шоубизнеса. Създава комедийната трупа „95-и квартал“, с нея гастролира по цялата бивша СССР, живее няколко години в Москва. След това прави телевизионна кариера в Украйна. Звездният му час идва със сериала „Слуга на народа“, където Зеленски играе главната роля на беден учител, който изненадващо печели президентските избори. Освен че се оказва пророческа, тази роля изстрелва популярността на актьора до небесата.
Войната превърна Зеленски в герой. Противно на очакванията на руснаците той не се огъна, не избяга от Киев и стана всепризнат национален лидер. Всеки ден пуска видеообръщения, не се смущава да се появява небръснат, недоспал, облечен в зелена тениска. Сипе гневни тиради срещу агресора, скърби за нещастията на родината си, държи пламенни речи пред парламентите на САЩ и редица европейски държави, кара се на западните премиери и президенти, че не помагат достатъчно на Украйна. Неслучайно мнозина казват, че днес лидер на свободния свят не е Байдън, Олаф Шолц или Макрон, а политикът аматьор Зеленски.
Грузинецът
Винаги съм бил горд с това, че съм грузинец, живея в Украйна, сега съм на власт тук [в Киев], а днес мен наистина ме е срам. Тези силни думи казва украинският политик Давид Арахамия по повод на отказа на грузинското правителство да участва в санкциите срещу Русия и да вземе твърдо страната на Украйна в започналата на 24 февруари т.г. война.
Бащата на 6 деца Давид Арахамия е шеф на парламентарната група на президентската партия и ръководител на украинската делегация в преговорите за мир с Русия. С такъв главен преговарящ може да се очаква, че Киев няма да направи сериозни отстъпки на руснаците. През тази седмица Арахамия напомни, че договор за мир може да бъде подписан, само при условие че руската армия се изтегли на позициите си от 23 февруари т.г.
Арахамия е роден през 1979 г. в Русия, в черноморския град Сочи. Детството му преминава в Абхазия, която тогава е автономна област в Грузия. Там обаче в началото на 90-те години започва война и семейството на бъдещия политик се мести в украинския град Николаев. Той започва да се занимава с бизнес още като студент. През 2002 г. основава IT фирма, която продава на американци през 2013 г. за $100 млн. Арахамия става политически активен през съдбоносната 2014 година, когато президентът Владимир Янукович е свален с улични протести, Русия анексира Крим и помага на сепаратистите в Донбас да отцепят Донецк и Луганс от властта на Киев. Той се връща от САЩ и започва да се занимава с доброволческа дейност, като събира средства за украинската армия. След това работи в Министерството на отбраната, а през 2019 г. влиза в политиката заедно с новата вълна, олицетворявана от Володимир Зеленски.
Идеологът
Ръководител на руската делегация на преговорите с Украйна не е някой дипломат или военен, а помощникът на Путин и бивш министър на културата Владимир Медински. Това е една от най-мрачните ултраконсервативни фигури в руския обществено-политически живот през последните години. По ирония на съдбата е роден в Украйна, Черкаска област, но и двамата му родители са руснаци, просто баща му, който е военен, е бил на служба там.
Медински мечтае да учи във военно училище, но не го приемат заради проблем със зрението. Постъпва в МГИМО, където е член на институтския комитет на Комсомола. След като завършва, прави успешна кариера в рекламния бизнес. Става активист на управляващата партия „Единна Русия“, от 2004 до 2011 г. е депутат в Думата. От 2012 до 2020 г. е министър на културата.
Медински е смятан за член на „идеологическия клан на Путин“, за когото казва, че е „абсолютен гений на съвременната реална политика“. Създател и председател е на Руското военноисторическо дружество, което се занимава с налагането на великоруска националистическа гледна точка към историята, строи паметници и мемориали, организира военноисторически лагери за ученици. Като министър на културата се застъпва за „отрицание на принципите на толерантност и мултикултурализъм“ и акцентира върху руските „традиционни ценности“. Призовава за създаването на „патриотичен интернет за борба със западните идеи“. Точно като Путин той величае царска Русия и се отнася критично към Ленин, но не и към Сталин.
Медински е защитил три дисертации, като особено скандална е последната – „Проблеми на обективността в осветляването на руската история от втората половина на XV до XVII век“. В нея той обявява, че критерий за истинността и достоверността на един исторически труд е дали той съответства на интересите на Русия. Представители на руската академична общност опитват да оспорят тази дисертация поради очевидния факт, че тя е публицистика, пълна е с грешки и звучи абсурдно. Висшата атестационна комисия обаче се произнася в полза на Медински, който тогава е министър.
И още един щрих от възгледите на Медински, 2 дни преди нападението срещу Украйна той заявява, че „съвременната държава, която ние сме свикнали да наричаме Украйна, е исторически фантом… А така наречената история на Украйна е не просто неразривно свързана с хилядолетната история на Рус/Русия/СССР, това всъщност е самата руска история“. Назначаването на такъв човек за ръководител на руската преговорна делегация е още един знак за арогантността и незачитането на украинците от страна на Владимир Путин.
