Авторът на прочутата „Ахинора“ не спира да твори дори на фронта.
Пламен Петров е родом от Велико Търново, завършва „Изкуствознание“ в Националната художествена академия и защитава магистратури по „Сравнително езикознание“ и „Старобългаристика“ в НБУ, директор е на Художествената галерия (ХГ) – Казанлък, от 4 август 2021 г. „Имам удоволствието и тежката задача да приведем Галерията в ХХI в., защото заради недоимъка през годините и най-вече отсъствието на изкуствоведи няма кой да разкаже тази богата, стъпила на стабилни основи колекция. Нашата функция с колегите е именно тази – да споделим тази колекция с колегите, да постигнем прозрачност и съвремие“, сподели за в. „Българска армия“ Пламен Петров.
„В странство – 125 години от рождението на Иван Милев“, така се нарича изложбата, представяща творчеството на художника Иван Милев в галерия „България“ в Рим. Тя се провежда под патронажа на президента Румен Радев и бе открита на 17 март. До 29 април изложбата ще представи 20 творби на Иван Милев, включително и прочутата „Ахинора“, както и „Балканът“, произведение, знаково за творчеството на художника, както и други, по-малко познати картини. Изложбата е съпътствана и от печатно издание – пълен каталог на колекцията от 120 творби на Милев, съхранявани в ХГ Казанлък. В сайта на Галерията вече е качен пълен опис на всичко, което съдържат хранилищата ѝ, но дигитални изображения на творбите все още няма, в процес е разработка на сайт, за който е спечелен проект към Национален фонд „Култура“, съобщава директорът Петров.
Изложбата се организира с подкрепата на община Казанлък, тъй като това е много скъпо начинание, подготвени са специални каси за произведенията и застрахователни полици, произведенията ще бъдат експонирани под специални неотразяващи светлината музейни стъкла.
За съжаление, за мнозина българи Иван Милев си остава „човекът от петолевката“, но немалко са и онези, които не знаят дори това. Той е един от големите майстори на българския сецесион, но до голяма степен остава непознат въпреки опитите на специалистите през годините да представят неговото творчество и житейския му път.
Роден е в Казанлък през 1897 г., израства в бедното семейство на овчари от Къренската махала в града. Негови приятели от най-ранно детство са бъдещите художници Иван Петков и Дечко Узунов, които също ще оставят ярка следа в българското изкуство. С Иван Петков ще ги свърже и голямата им любов към театъра, където представят драматични постановки още като юноши, а Иван Милев ще се изяви и като драматург.
Той завършва Педагогическото училище в родния си град след известни перипетии, свързани с участието му на фронта през Първата световна война. Самият Милев никога не е участвал в преки бойни действия, бил е доста болнав, с крехко телосложение, службата му преминава между София и Балонното отделение, което първоначално е дислоцирано на Южния фронт, а след това в района на Тулча. Оттам са запазени поредица негови творчески опити, бързи скици и няколко интересни акварела, в които се открива интересна художествена връзка с творчеството на други казанлъшки автори.
Иван Милев е амбициозен творец и още в 1917 г., т.е. във военновременната епоха, ще подреди и своя изложба в родния си град. Голяма част от творбите са разпродадени, което му позволява да помогне на семейството си и да завърши средното си образование, реализира още няколко изложби, както и да си осигури бюджета, нужен му, за да постъпи в Държавното рисувателно училище. Той обаче ще приключи житейския си път, малко преди да навърши 30 години, оставяйки ни десетки свои шедьоври, белязани с митичност, неразбираемост, а в това число и „с една неумелост на ръката,“ за която говорят и Сирак Скитник, Гео Милев и Чавдар Мутафов. Сирак Скитник е колкото критичен, толкова и благосклонен към Иван Милев, че не е имал време да се развие, но пък именно тази преждевременна смърт предопределя и изграждането на мита около фигурата на художника. Милев експериментира на много полета, включително и в полето на стенописа, монументалната живопис, театъра, прави поетични и белетристични опити. Галерията в Казанлък притежава почти целия документален масив на художника.
