Започваме курс за климатичните промени, казва директорът на Центъра за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия (CMDR COE)
– Г-н полковник каква беше за Центъра изминалата година от предишния 31 март, когато отбелязвате своя празник?
– Беше наистина доста интересна година, която премина неочаквано бързо. Защото си представяхме, че по време на COVID-19 няма да има много събития. Стана точно обратното. С онлайн обучението, което започнахме, и връзките, които направихме – и с видеолабораторията, която развихме и усъвършенствахме, се оказа, че има още повече работа. Реално погледнато, личният състав получи много допълнителни задължения. Усъвършенствахме видеолабораторията до такава степен, че вече можем да правим обучение в хибридна форма, коeто фактически въведохме от миналата година. Всяко едно от нашите учения беше свързано в хибриден формат. Тоест, имахме студенти, които бяха тук, в Центъра, но около две трети от участниците бяха в онлайн форма на обучение. Доволни сме, че успяхме да анализираме и да видим разликите в двете форми на обучение. Сега вече се ориентираме повече към присъствената форма, но не затваряме и онлайн обучението за хора, които искат да учат. Вече тествахме способностите на видеолабораторията и в чужбина. Участвахме в учение на Евроатлантическия координационен център за реагиране при бедствия – EADRCC, в Република Северна Македония (РСМ). Там успяхме с нашата видеолаборатория да предаваме на живо над 50–60 на сто от задачите, които бяха изпълнени, откриването, закриването, цялата конференция. Там присъствието също беше ограничено за разлика от предни учения, когато реалната аудитория е от порядъка на 2000–3000 човека. Примерно в Сърбия беше около 3000 човека. В РСМ бяха не повече от 300–400 човека. Но с онлайн формата, който осигурихме чрез излъчването в Ютюб, достигнахме до горе-долу същия личен състав.
– Тоест, около 3000 участници?
– Пак бяха толкова благодарение на този хибриден формат.
– Споменахте учението в Сърбия. То не предхождаше ли това в РСМ?
– Да, то беше преди това. В Сърбия беше през 2018 г. Тогава тези 3000 души бяха реални участници. Сега, в COVID кризата се видя, че има и други тематики, които трябва да бъдат развити. Започнахме много усилено да работим по тях. Тази година вече сме си поставили за цел да развием курса за изграждане на интегритет. Той е свързан с корупцията по време на криза, преди и след криза. В края на юни ще бъде първото издание на този курс. Миналата година беше пилотно издание. За разлика оттогава вече имаме голямо желание за участие от администрацията, което е похвално. Ще се опитаме отново да привлечем КПКОНПИ, която реално се занимава с тези въпроси. Тази година очакваме вече по-голяма и по-широка аудитория. Преди дни започнахме и един съвсем нов курс с министерството на енергетиката на САЩ за това, какви мерки да се вземат след завършването на дадена криза или бедствие. Говорим повече за възстановяване и всички проблеми, които възникват.
– За какъв вид кризи става дума?
– За всякакъв вид кризи. Разглеждаме кризата като понятие. Тя може да е финансова, икономическа, военна, може да е следствие на бедствие. Въпросът е кой действа при възникването на дадения вид криза. Защото тя може да е на общинско, национално или наднационално ниво, когато вече се вкарват процедурите на ЕС и НАТО.
– Какви други курсове предстоят?
– Виждаме, че сме на правилната посока, това го показват и първите ни два курса, които провеждаме. В началото на април започва следващият курс по климатичните промени и влиянието им върху сигурността. Доказателство, че сме на прав път, е това, че всичките ни курсове до този момент са изцяло резервирани, попълнени. Дори имаме и чакащи да бъдат включени в курса, ако някой случайно не се яви. Освен по климатичните промени продължаваме да си работим и по управлението на кризи, което ни е основното портфолио. Виждаме огромният интерес към нашите курсове за равнопоставеността на половете, които сме планирали да са три, а вече имаме заявки и за четвърти курс през годината, и то от структурите на НАТО. Те явно са осъзнали, че това е проблем, който трябва да се разглежда във всяка операция и криза. Курсът по равнопоставеност на половете е също един от нашите флагмани, които ни правят признати. Нещо ново, което започнахме от миналата година, е, че с помощта на младите хора от Центъра се опитваме да променим и провеждането на самите курсове. Тоест – те да влеят нови начини и форми на обучение. С решение на Управителния съвет предложихме стажантска програма, в която даже срещу заплащане да се подпомогне студентът, ако дойде отвън – за храна или за наемане на квартира, така че да може да работи за нас 5–6 месеца и да имаме взаимна полза. От една страна, ние да обучаваме студентите как се работи в международна среда по управление на кризи, но също така и те да провокират у нас нови начини на обучение, нови начини на мислене.
– През тези вече 7 години, откакто съществува Центърът, на какво се основава неговият успех?
– Това е въпрос, на който всяка структура трябва винаги да търси правилния отговор. Това, което отличава нашия център, е спойката между личния състав, отдадеността на хората към отговорностите, които са им възложени и са ясно разбираеми от тях. Тази отдаденост, която има личният състав към това, което зависи от него е едно от основните условия за успеха на Центъра. Мога да го нарека успех, защото ставаме все по-разпознаваеми в НАТО и все по-търсени. Вече когато има въпрос, свързан с управление на кризи или бедствия, от Алианса директно дават нашия адрес, за да помогнем. Тази отдаденост на личния състав не е свързана само с основните задължения в длъжностната характеристика. Най-важното е, че всеки от хората в Центъра гледа по всякакъв начин да се самоусъвършенства, да търси допълнителни източници, методи за работа и тематики, по които да се развива. А когато личният състав търси и предлага нови способи, начини за действие и решения, това е задължително и достатъчно условие за една структура да се саморазвива. Иначе тя ще спре своето развитие, ако всеки се ограничи в точните рамки на длъжностната характеристика. От тази гледна точка съм благодарен и на стажантската програма. Когато даден човек се занимава с обучение, той вижда и празнотата в собствените си знания, като се опитва да ги попълни. Именно това са нещата, които дават този вид центрове и институции за обучение и подготовка. Не само да развиват студенти, ученици, курсанти и т. н., които да придобият опит и знания, но също самият личен състав да се саморазвива, за да може да предложи по-нови, още по-модерни тематики, да обновява лекционният фонд постоянно. Не на последно място искаме личният състав да се занимава с истинска наука, да завършва докторантски програми, за да може да прилага наученото обратно в Центъра. Връзката между обучаваните и обучаващите е тясна и тя трябва винаги да е двустранна. Личният състав трябва да е готов да приеме знанията, които идват при нас и след това да ги предаде на следващите обучавани.
