Генерал-майор Димитър ПЕТРОВ, командир на Военновъздушните сили
Уважаеми колеги, скъпи ветерани, приятели на авиацията и любители на българската история
Тази година честваме 110 години от рождението на българската бойна авиация. Мнозина навярно очакват, че отново ще заговорим за онзи намръщен 16.Х.1912 г. за поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев, за първия боен полет, за бомбите… Но това не е нито началото, нито най-значимото събитие в зората на родната и световната бойна авиация. Не искам по никакъв начин да принизявам подвига или да омаловажавам стореното от тези двама наши летци, но бойната ни авиация е родена много преди онези две ръчни гранати да полетят от борда на българския Албатрос към гара Кара Агач край Одрин и българският принос към световната авиация не се ограничава само с първото използване на самолета като бойно средство на Европейския континент.
За началото е било нужно нещо много повече от дързостта и находчивостта на двама български офицери. По онова време, водена от националния си идеал, България е търсила военни и технически решения, които да й дадат шанс за победа срещу противник, превъзхождащ я многократно със своя икономически, демографски и военен потенциал. Едно от тези решения нашите предци виждат в авиацията.
Обърнете внимание, не говоря за самолета като бойно средство. Още с първите полети на братя Райт, в тогавашните военни издания започва полемиката „Има ли самолетът място в съвременната и бъдещите войни или не?“ Въпреки теоретичните разработки, експерименталните полети и някои наказателни операции в навечерието на Балканските войни авиацията все още е само екзотика, поле за изява на авантюристи и мечтатели.
Българите обаче прозират зад тази привидна екзотика боен потенциал. С присъщите им находчивост, изобретателност и упоритост нашите предци превръщат авиацията във военна сила. Разкриват не само разузнавателните, но и огневите й способности. Прилагат ги в своите тактически и оперативни решения, правейки тези решения не просто иновативни, но и високоефективни. Със своите организационна структура, подготовка и развърната система от летища, полеви работилници, подвоз на гориво, резервни части и материали българската бойна авиация е примерът, който показва как да се поддържа и развива боеспособността и доказва перспективите и потенциала на един бъдещ род войска.
По време на бойните действия само през Първата Балканска война в разположението на нашите войски са изпратени над 100 военни кореспонденти от Европа и Америка. (Така тогава официално са наричали военните наблюдатели и разузнавачи.) От техните оценки и анализи става ясно, че за да се постигне успех в една бъдеща война, трябва да се развива и отчита още един фактор – бойната авиация. Организацията, тактиката и логистиката, които българите демонстрират, се изучават в европейските държави и са катализатор на еволюцията на военните теория и практика в навечерието на Европейската или Голямата война, както тогава е наричана Първата световна война.
Раждането на българската бойна авиация обаче не е моментно действие, не е и самоцел. То е дълъг, добре обмислян, старателно планиран и безрезервно изпълнен процес, инициатива, издигната в ранг на държавна политика, оръдие за осъществяване на Българския национален идеал.
Сто и десет години по-късно предлагам на всички вас една импровизирана поредица от статии, посветени на събитията и личностите, поставили основите не само на нашата, но и на световната бойна авиация.
Нека се обърнем към миналото с признателност и уважение, но без патос и демагогия. Нека се опрем здраво на безспорните факти, които ни носят гордост, да си припомним уроците, платени с потта и кръвта на предците ни, да намерим сила и мъдрост, за да успеем в нашите делници и да отправим поглед напред и нагоре, към нашето бъдеще…
