Димитър СТАВРЕВ
Конфликтът между Русия и Украйна разкри новата тактика на руските войски. Тя се базира в масирани ракетни удари по стратегически военни обекти и критична инфраструктура с ликвидиране на системата за ПВО и последващо налагане на тотално въздушно превъзходство. Още в първите дни бяха унищожени радиолокационни постове; бази на зенитно-ракетни комплекси; командни и комуникационни пунктове. След това цели станаха бази за съхранение на въоръжение и техника; складове за боеприпаси и горивно-смазочни материали; военно-ремонтни предприятия. След тяхното неутрализиране цели станаха центрове за подготовка на Чуждестранния легион на Украйна и места на струпване на личен състав и техника. Русия използва ракетните комплекси „Калибр“, „Искандер“, „Бастион“; ракетите „въздух–земя“ Х-555 и Х-101.
Украйна към началото на войната разполагаше само с оперативно-тактическия комплекс ОТР-21 „Точка-У“. Тя го използва основно срещу цели в Донецката република с касетни бойни заряди. Към 28 март 2022 г. са известни само 2 случая на използването й срещу военни цели – на 25 февруари 2022 г. срещу руското военно летище Милерово, при което бяха унищожени 2 изтребителя Су-30СМ. На 24 март 2022 г. ракета „Точка-У“ бе изстреляна по завладяното от руснаците украинско пристанище Бердянск, което се използваше за разтоварване на военна техника и боеприпаси от руските войски. Ракетата бе прихваната от системите за ПВО, но взривът във въздуха разпръсна 54-те касетни бойни части и някои от тях поразиха руския десантен кораб „Орск“. В резултат избухна пожар, детонация на боеприпаси и за да предотврати по-нататъшни щети, руското командване заповяда корабът да се самопотопи на кея.
В днешния материал ще разгледаме три от тези системи.
„Калибр“
Ракетното семейство 3М14 „Калибр“ (НАТО SS-N-27 Sizzler) е разработено от опитно-конструкторско бюро „Новатор“, част от концерна „Алмаз–Антей“. Данните за ракета са строго секретни, използваните по-долу данни са от експортния вариант Club N. Ракетата се създава на базата на два съветски ракетни проекта: стратегическата ядрена крилата ракета 3М10 с боен радиус 2500 км, разработена в периода от 1975 до 1984 г. в „Новатор“ и опитно-конструкторска работа „Бирюза“ за конкурс за противокорабни ракети на СССР.
Първоначално в „Бирюза“ участва само свръхзвуковата ПКР П-800 „Оникс“ (индекс 3М55), но нейното разработване се забави и ракетата се оскъпява. Проектът 3M10 има проблеми поради планирания Договор за ограничения на ядрените сили с малък и среден обсег. Конструкторското бюро „Новатор“ по собствена инициатива през 1986 г. предлага за конкурса неядрена военноморската версия на ракетата КС-122, но тя не отговаря на критериите поради дозвуковата си скорост. Работата продължава и през 1990 г. се появява нова версия със свръхзвуков двигател за преодоляване на вражеската ПВО. Разпадането на СССР спира приемането й на въоръжение. Успоредно се разработва нов противоподводен комплекс на базата на КС-122 за замяна на обемистите и остарелите комплекси „Водопад“ и „Разтруб-Б“.
Ракетното семейство „Калибр“ е показано за първи път на изложението МАКС-93. За надводни кораби е разработен вариант „Калибр-НК“, а за подводници е варианта „Калибр-ПЛ“. С ракетния комплекс са въоръжени руските фрегати пр. 11356 и пр. 22350, малките ракетни кораби пр. 21631 „Буян-М“ и пр. 22800 „Каракурт“; корветите пр. 20385; многоцелевите атомни подводници пр. 885 „Ясен“ и атомните подводници с балистични ракети пр. 955 „Борей“, неядрените подводници пр. 877 и пр. 636.3.
Стартовата степен на ракетата с твърдогоривен двигател осигурява изстрелването и ускоряването й. След това се включва маршевият турбореактивен двигател ТРДД-50B, който работи през по-голямата част от полета, осигурявайки околозвукова скорост. Ракетата има аеродинамичен дизайн с решетъчни кормила и трапецовидни крила, които се разтварят след старта на главния двигател. Ракетата лети на височина 15–20 м. На разстояние 30–40 км от целта тя се засича от главата за самонасочване. Ракетата прави горка и се ускорява до скорост от над 1000 км/ч, като се осъществява специален противоракетен маньовър. 3М14 е оборудвана с инерционна навигационна система и радарна ГСН, корекциите се осъществяват чрез спътниковите навигационни системи ГЛОНАСС или GPS. Ракетата може да заобиколи райони с ПВО чрез въвеждане на завойни точки в полетния маршрут.
„Искандер-М“
Разработването на оперативно-тактическия ракетен комплекс (ОТРК) „Искандер“ (НАТО SS-26 Stone) започва с Постановление на ЦК на КПСС и МС на СССР от 21 декември 1988 г. благодарение на личните усилия на главния конструктор С. Непобедимий, който доказа на Военнопромишлената комисия на СССР необходимостта от създаване на заместник на прочутия ОТРК „Ока“ (НАТО SS-23), който да не попада под ограниченията на Договора за ракетите с малък и среден обсег. На 11 октомври 2011 г. приключват изпитанията на обновената ОТРК „Искандер-М“ с ракетата 9М723 с нова система за корелационно насочване.
Американското издание The National Interest посочва, че тактическите характеристики на „Искандер“ дават стратегическо предимство на Русия поради способностите й да доминира локалния театър на бойните действия в т.нар. „Зона за забрана на достъпа“ (Anti-Access/Area Denial, A2/AD). Чуждестранните експерти изчисляват, че радиусът на „Искандер“ е значително по-голям от възможностите на ОТРК и дивизионната артилерия на НАТО. Това води до риск от неприемливи щети за войските на Алианса при обстрел от „Искандер“ още преди дивизионната артилерия на НАТО да достигне далечината за стрелба по противника. Основният ОТРК на НАТО MGM-140 ATACMS има обхват от 200–300 км, което е значително по-малко от „Искандер“.
„Точка-У“
ОТРК-21 „Точка 9К79-1” (НАТО SS-21 Scarab) е съветска тактическа дивизионната ракетна система с квазибалистична/балистична ракета с малък обсег. Разработена е от Коломенското КБМ под ръководството на Сергей Непобедимий, за да замени остарялата вече ОТР „Луна-М“. Разработката започва с Постановление на МС на СССР от 4 март 1968 г. Първият вариант 9К79 „Точка“ има обсег от 70 км, колкото и „Луна-М“. Държавните изпитания са в периода 1970–1975 г. Официално ОТРК-21 е приет на въоръжение през 1975 г., но масовото производство на ракети започва още през 1973 г. Модернизираният вариант 9К79-1 „Точка-У“ (НАТО Scarab B) е с обсег от 120 км и е на въоръжение от 1989 г.
