Валерия ТОДОРОВА
Трудностите ни правят по-силни, категоричен е областният управител на Сливен
Възпитаник на ВНВАУ– Шумен, е областен управител в Сливен от 02.02.2022 г. Веселин Петров Вълчев е роден на 11 октомври 1965 г. в с. Велино, област Шумен. Той е завършил ВНВАУ в Шумен през 1988 г. като офицер-артилерист и магистър по геодезия. От 2005 г. има магистърска степен по военно дело от Военна академия „Г.С. Раковски“. Владее френски и руски език.
Служил е в системата на Министерството на отбраната до 2013 г. през всички управленски нива до експерт стратегическо планиране. След приключване на военната служба е работил като технически ръководител при изграждането на обекти в пътното строителство. През предходните шест години е бил част от областната администрация на Сливен като главен експерт по отбранително-мобилизационната подготовка и защитата на населението при бедствия. Семеен.
– Г-н Вълчев, официално встъпихте в длъжност на 7 февруари. Кои първи стъпки като областен управител ще откроите?
– Познавах основните проблеми и затова на първото работно съвещание поставих един наболял въпрос, който е свързан с критични точки в републиканската и общинската пътна мрежа на територията в област Сливен. А малко след това се наложи да се вземат бързи мерки и във връзка с бежанския поток от Украйна.
– Кои са основните принципи, от които се ръководите в своята работа?
– Висок морал, прозрачност, защита на обществения интерес, недопускане на накърняване на националните интереси.
– Най-важните въпроси за решаване към момента?
– Наред с рутинните задачи, се решават и всички съпътстващи въпроси. В ход е организацията на противопожарните мерки, като посоченият период за спазване на необходимите противопожарни изисквания е от 1 април до 31 октомври 2022 г., също и обезопасяването на откритите водоизточници. Макар да падат част от противоепидемичните мерки, COVID-19 не е отстъпил напълно и в тази сфера ние имаме готовност да реагираме при всяка неблагоприятна промяна. Миграционният поток от Украйна също е в обсега на вниманието ни. Планирани са и срещи с гражданите от населените места в област Сливен, за да могат да поставят свои въпроси, да посочат конкретни проблеми.
– Военните действия в Украйна провокираха бежански поток и във връзка с това на 9 март в Сливен беше учреден областен координационен щаб. Каква е реализираната дейност до момента и бъдещите задачи?
– В Сливенска област организацията за приема на бежанците от Украйна бе създадена в кратки срокове. Държавните институции, общините, БЧК и доброволческите организации работят в синхрон, за което им благодаря. Към 31 март в Сливен пребивават 182 възрастни и деца, напуснали Украйна заради военните действия. Преобладаващата част от украинските граждани са настанени в хотели и на частни адреси в областния център Сливен. Близо 30 души са в община Твърдица и още толкова – в общините Нова Загора и Котел. Повечето имат издадени карти за временна закрила, обработват се данните и на останалите – с придобития статут те имат право да работят, децата им да посещават детско заведение или училище, да кандидатстват за еднократно социално подпомагане. След 1 април започна изплащането на държавната помощ за собствениците на регистрирани хотели и места за настаняване, приели украински граждани.
– Съществена част от живота Ви е свързана със службата в Българската армия. С какво се отличава за Вас този период?
– Службата ми в Българската армия започна през 1988 г. в Трети армейски разузнавателен артилерийски дивизион в Сливен. Това е период на професионално изграждане, който преминава през учения и пак учения, много прах, динамика, безсънни нощи, работа при тежки условия, дълги периоди в палатки, невероятни колективи, взаимоотношения със стотици военнослужещи. И това е пътят, по който се гради имиджът на военнослужещия, като отличителните черти са честност, принципност, морал, надполитичност.
– Кои са ключовите моменти във вашата кариера на офицер в Българската армия?
– След старта на службата ми в Трети армейски разузнавателен артилерийски дивизион бях командир на огневи взвод, после командир на батарея за разузнаване и управление, от 1999 до 2002 г. – офицер в щаба на 13 танкова бригада. От 2002 до 2008 г., като началник на щаба, а през последните две години и като командир, бях в Самоходния дивизион към 13 танкова бригада. Разформироването на дивизиона беше тежък и тъжен момент за всички нас, защото хората бяха мотивирани и отдадени на професията. От 2008 до 2013 г. служих във Военно-географската служба на Министерството на отбраната. Да, можех и още да служа, но така се стекоха обстоятелствата. През 2013 г. излязох от Българската армията като подполковник от запаса и с нагласата, че една страница се затваря, но друга се отваря. Животът продължава. Човек трябва да гледа напред. Да умее да казва „не“, „достатъчно“, „това беше дотук“. И да продължи уверено напред.
– Началник на гарнизон Сливен е полковник Любомир Вачев, който е и командир на Центъра за подготовка за специалисти. Какви са взаимоотношенията и какво е регламентираното сътрудничество?
– Прекрасни отношения. Работим в отличен синхрон. И по времето, когато бях главен експерт по отбранително-мобилизационната подготовка и защита на населението при бедствия, както и сега. Една от допирните точки в работата ни е свързана с мисията на Българската армия за участия в операции по оказване на помощ на населението при ликвидиране на последствията от бедствия, аварии и катастрофи – и ние тук, в област Сливен, изключително много разчитаме на Центъра за подготовка на специалисти. Мога да кажа само хубави думи и за полковник Вачев, и за Центъра за подготовка на специалисти.
– Вашият коментар от позиция на областен управител по отношение на намиращите се на територията на област Сливен учебен полигон „Ново село“ и Съвместните българско-американски съоръжения на „Ново село“?
– Учебният полигон е място, където се демонстрират върховите постижения на военнослужещите, проличават техните знания и умения. „Ново село“ е голям учебен полигон, географското му разположение е добре избрано, изолиран е от населени места, не пречи и не създава опасности за населението. Той е тренировъчно съоръжение, от което армията има нужда. Съвместните българско-американски съоръжения на „Ново село“ дават възможност за провеждане на съвместни подготовки, които водят до по-добра натренираност и постигане на по-висока съвместимост между партниращите си армии.
– Фотографията е любимо за вас хоби. Откога? С какво Ви привлича, какво Ви дава?
– Любовта към фотографията започна още във военното училище и продължава вярно да ме съпътства. А хубавата провокация дойде от фотограметрията в моята специалност, която е „Геодезия, фотограметрия, картография“. Истината е, че фотографията е част от мен. Както художникът обича да рисува, така и аз обичам да фотографирам.
– Освен фотографията кои са другите любими за Вас занимания през свободното време?
– Планинарството. Планината ме зарежда с енергия.
– Кои важни житейски истини са водещи за Вас?
– След днес – винаги следва утре! След несгодите – идват успехите! Човекът трябва да е борбена личност – да се бори винаги и за всичко. Никога да не се предава! Трудностите ни правят по-силни!
