Атанас Панайотов
Появата на плаващи мини в Черно море е повод да обърнем поглед назад и да си припомним за втората българска морска победа, която и досега не се радва на популярността на първата – успешната торпедна атака на отряда български миноносци и попадението на „Дръзки” в турския крайцер „Хамидие (8/21 ноември 1912 г.). Събитията са не само съизмерими, но и в някои отношения потопяването на противников ескадрен миноносец по време на война може да се окаже с по-голямо значение от извеждането от строя на противников крайцер.
За какво става въпрос? На 13 (25 януари) 1916 г. торпедоносците „Шумни”, „Строги” и „Смели” лидират преустроения като минен заградител мобилизиран кораб на Българското търговско параходно дружество „Борис” при поставянето на минни заграждения на южните подходи към Варненския залив. Под ръководството на лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Кирил Минков, изстрелял торпедото на „Дръзки” срещу „Хамидие”, миньорите на лейтенант Александър Тодоров поставят осем банки (полета) от общо 124 мини. Шест дни по-късно същият отряд извършва минно заграждение и пред Бургас, като в четири банки са поставени общо 100 мини. Всички те са от партидата 560 германски галваноударни мини от типовете „Карбонит” и „Е-голяма”, доставени през декември 1915 г. На 25 февруари (нов стил – 9 март) 1916 г. на Варненското минно заграждение пред нос Иланджик се натъква и взривява, след което се разчупва на две и потъва руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин”.
Изследователят Владимир Павлов посочва важно следствие от този боен успех – отлагането на поредната бомбардировка на Варна от руския флот. Твърдението му се дължи на факта, че съпровождащият „Лейтенант Пущин” друг ескадрен миноносец – „Живой”, докладва на командването на ескадрата, поела курс към Варна, че са открити и нападнати от германска подводница.
На практика, по-късно „Живой” е нападнат от базирани край Варна германски водосамолети. Така окончателно се осуетява бомбардировката на най-големия български черноморски град. Нима това е малко?
По време на Първата световна война морската мина е най-ефективното бойно средство на флота. На Черно море Русия губи три ескадрени миноносеца, като и трите са унищожени от мини. Може би най-сериозната загуба е именно „Лейтенант Пущин”, флагмански кораб на дивизион дозорни ескадрени миноносци.
Минното оръжие нанася сериозни загуби и на нашия флот по време на тази война. На 26 септември 1916 г. при прокарването на проход в руско минно заграждение в Батовския залив загива самият капитан-лейтенант Кирил Минков. Там се взривяват и потъват миноносецът „Шумни” и мобилизираният влекач „Варна”. Нашите историци признават тези бойни загуби, понесени от руското минно оръжие. От своя страна руските и украинските историци признават бойната загуба на „Лейтенант Пущин”. Интересно защо нашите историци дълги години не приемаха потопяването на неприятелски боен кораб, многократно превъзхождащ по боен потенциал нашия „Дръзки”, за боен успех и за победа. А поради чисто конюнктурни съображения този факт дори не бе упоменат в официалната „История на българския Военноморски флот” (1989 г.). В свое изследване, публикувано през 1991 г., италианският военен историк Франко Чекарели определя случая с „Лейтенант Пущин” като „първи непряк боен успех на българския флот през войната”…
Този руски боен кораб е спуснат на вода през ноември 1904 г. в Николаев (днес в Украйна) и влиза в строя през август 1907 г. Лейтенант Пущин е морски офицер, участник в Руско-турската война (1877–1878 г.). До септември 1907 г. корабът е класифициран като миноносец, а след това – като ескадрен миноносец. В периода 1910–1912 г. „Лейтенант Пущин” преминава основен ремонт с обновление на артилерията и парните котли, като водоизместването му нараства от 350 на 450 т. Още през първия ден на Първата световна война корабът влиза в бой с турско-германския линеен крайцер „Гьобен” и получава сериозни повреди. Възстановен, той се включва в артилерийската подкрепа на руските войски на Кавказкия фронт и участва в набегови действия пред българското Черноморско крайбрежие.
„Лейтенант Пущин” разполага с две 75-мм оръдия, два торпедни апарата и четири картечници, като може да приема на палубата си до 18 заградни мини. „Дръзки” със своите 97 т водоизместване, две 47-мм оръдия и два торпедни апарата очевидно отстъпва по огневата си мощ. Затова българското морско командване през 1916 г. обективно оценява приноса на участвалите в поставянето на минното заграждение, на което се натъква „Лейтенант Пущин”. Общо 10 български офицери и подофицери са наградени с ордени и медали за военна заслуга по този повод. След успешната атака срещу „Хамидие” наградените са с трима повече. Почти десетилетие след края на Първата световна война с медал и грамота е удостоен и параходът „Борис”. През 1916 г. обаче българското военноморско командване умишлено запазва в тайна причините за гибелта на „Лейтенант Пущин” и за награждаването на десетимата военнослужещи, за да бъде опазена секретността на минното заграждение. Пуснатата официална версия, че руският боен кораб е потопен от германска подводница, върши лоша услуга на военноморската история на България. В излязлата през 30-те години на миналия век книга на английския изследовател Х. Уилсън например се лансира именно тази версия. В руското издание на книгата обаче редакторът Н. Новиков под линия посочва истинската причина за гибелта на „Лейтенант Пущин”.
Какво още знаем за гибелта на ескадрения миноносец? Данни за това можем да почерпим от протоколите от разпитите на пленените руски моряци след гибелта на кораба. По време на последното плаване екипажът му се е състоял от 7 офицери и 83 подофицери и матроси. Като се вземе предвид, че от общо 15 пленени моряци пет са от „Живой”, то тогава загиналите след гибелта на „Лейтенант Пущин” са 80 души. Кои са пленените офицери? Капитан II ранг Подяполски – началник на 5-и дивизион дозорни ескадрени минононсци; инженер-механик лейтенант Рожков, мичман (днес лейтенант) Игнациус, мичман Евгениев (списък на всички пленени има на публикуваното факсимиле от документ). В бележки на контраадмирал Сава Иванов откриваме информацията, че на 9 март 1939 г., в деня на гибелта на „Лейтенант Пущин”, в Православната църква в Прага оцелелият мичман В. С. Игнациус е организирал да бъде отслужена литургия в памет на загиналите руски офицери от този кораб: старши лейтенант Д. Н. Пишнов (Сава Иванов бърка първото име на офицера – то е Борис, бел. А.П.), лейтенант Смирнов, лейтенант Алекс. А. Климовски – флаг-офицер (началник-щаб) на дивизиона, лейтенант Николай Э. Озеров (според други данни не е Э., а М. – Мануилович, бел. А.П.) – флагмански минен офицер, както и за всички останали членове на екипажа.
От разпитите на пленените руснаци става ясно, че след взрива от мината „Лейтенант Пущин” се пречупва надве и потъва само за три минути. От другия ескадрен миноносец „Живой” спускат една голяма и една малка гребна лодка, за да почнат спасяването на моряците от „Лейтенант Пущин”. Но още в самото начало на тази акция на командира на „Живой” му се сторило, че вижда перископ на подводница, започва артилерийска стрелба по водата и с пълен ход се отдалечава от мястото, като остава на произвола на съдбата екипажа на другия кораб. Трудно можем да си представим какво са изпитвали тези моряци във февруарските води. Тъй като част от тях са разполагали със спасителни ризи, смъртта им най-вероятно е настъпила от преохлаждане. Оцелелите с двете лодки се предават на българските морски власти: малката лодка – на бреговия пост на р. Камчия, а другата с 13 души на борда – на дежурния миноносец „Храбри” в пристанището на Евксиноград. Флагът на едната от лодките се съхранява в Националния военноисторически музей в София. Към пленниците е проявено хуманно отношение, те веднага са облечени в топли дрехи и са нахранени. На ранените е оказана незабавна медицинска помощ. По-късно са настанени във военнопленнически лагер в Горна Оряховица.
