Успешна трансплантация без висока хирургия няма как да се случи, казва именитият хирург от ВМА.
– Проф. Владов, как се отрази пандемията на работата в клиниката?
– Пандемията не можа да ни извади от равновесие. Напротив, работихме много интензивно. Разбира се, клиниката, която ръководя, не беше на първа линия в борбата с нея. Не лекувахме COVID пациенти, но за сметка на това не спряхме да оперираме всички, които имаха нужда от онкологична операция. И запазихме обема на дейността си въпреки пандемията и за сметка на тежките и големите оперативни интервенции. Като между 65 и 70% от работата ни е свързана именно с големи и много големи такива операции като на рак на панкреаса и на черния дроб, тумори на дебелото и правото черво и стомаха. Не позволихме забавяне на операциите на онкологично болните и обемът на хирургичната онкология беше много сериозен.
– Докато всичко в света „беше COVID”, останаха ли в сянка някои тенденции в онкологичната хирургия?
– Нови тенденции има постоянно, ние сме в крак с тях и работим в пълен обем коремната хирургия по време на пандемията, дори за съжаление, има увеличение на онкоболните. Известно е, че много от тях се страхуваха да се диагностицират по време на пандемията. И това увеличи вълната на тези заболявания. Такава е картината и в здравните системи на другите европейски страни.
– Какви натрупвания постигна в опита си екипът на ВМА в процеса на трансплантация?
– Сега вече се осъществява смяна на поколенията в трансплатантационната дейност. А във ВМА има достатъчно обучени хирурзи. Освен мен още двама доценти самостоятелно извършват чернодробни трансплантации – д-р Ивелин Такоров, който ръководи Първа хирургия, и моят заместник д-р Васил Михайлов. Тази смяна на поколенията е много полезна, а в началото бях сам. Колегите ми започнаха с извършването на експлантации на донорските органи, после – с трансплантацията. Сега други млади медици експлантират, а трансплантирането извършват двамата ми колеги. Това е надграждане в екипа ни и то е знак, че работим както трябва. И ако мен ме няма, има кой да трансплантира и кой да обучава. А в екипа ни имаме колеги и под 30 г. С нас работят и други колеги от различни специалности – анестезиолози, гастроентеролози и хирурзи, защото трансплантирането е мултидисциплинарна дейност. Гастроентеролозите са тези, които подготвят пациента с изследванията за трансплантацията, после обсъждаме с тях и с анестезиолозите и хирурзите бъдещата операция. Дава се „зелена улица”, пациентът се включва в листата на чакащите и когато има донор, се извиква подходящият пациент. Това е отговорност на Изпълнителната агенция по медицински надзор в отдела по трансплантации – да определи най-нуждаещия се. А посоченият рецепиент е вече познат на екипа ни и за него има отговорен хирург, гастроентеролог, анестезиолог, които вече познават медицинското му досие добре – то е разглеждано на консилиум. До 30-ия ден след операцията той е наш пациент, а след това е диспансеризиран и остава под активното наблюдение на гастроентеролозите, които се грижат за цял живот за него. Такива пациенти имаме десетки.
– Оценява ли се в обществото даването на втори шанс за живот?
– Не бих казал, че до такава степен се оценява. Хората имат известен респект и дори страх от тази дейност, може би защото не я разбират. През годините обаче наблюдавам, че отговарящите за трансплантацията в здравната ни система сякаш оценяват този проблем, но не се фокусират достатъчно върху него и не се вземат най-точните и правилни мерки.
– А как да се стимулират хората да даряват органи на починали свои близки за трансплантиране?
– Винаги може да говорят с експертите. Но за популяризирането на донорството се прави достатъчно много, има и седмица на донорството. И когато на хората е предлагано да даряват органи на техните близки, отказите са много малко и те дават съгласието си. Но не може да се очаква, че всички ще бъдат съгласни. Проблемът е комплексен, не е само в обществото. Не се търсят достатъчно активно донорите и от Изпълнителната агенция по медицински надзор, и от координаторите по донорство. В резултат – в последните години тази верига не се активизира. Отсреща десетки и стотици пациенти с всеки ден загубват надежда за втори шанс за живот. Но пък можем да споменем активността на колегите ни – координатори от търновската и варненската болница, които осигуряват основно донори. А координатори има във всички по-големи болници в страната.
– Вашата надежда за бъдещето на трансплантацията?
– Разбираемо е, че се уморих да говоря едно и също вече 15 години. Защото пътят не е толкова дълъг и няма ли донорство, няма и трансплантация. Но и за да правиш трансплантация, трябва да имаш определен обем дейност, да покриваш определени стандарти, приети у нас преди 15 години, да имаш добра хирургия. Във ВМА имаме всичко това – от първата трансплантация през 2007 г.
– Какви трудности по пътя извървяхте?
– Започнахме да работим по един добър френски модел и стандарт, доказал качествата си през времето. И затова резултатите ни са абсолютно съпоставими с европейските стандарти. А това е, защото работим много чернодробно-панкреатична хирургия, правим сложни операции и това ни дава възможност да поддържаме форма и екипите ни да са тренирани и готови за трансплантация всеки час в денонощието. Откакто е създадена клиниката ни, а догодина тя става на 20 години, винаги е била на върха в хирургията у нас с най-сложни оперативни интервенции в коремната хирургия, с най-модерната и иновативната хирургия. Големият обем работа поддържа професионализма и компетентността на колегите ни. Това е ключът и задължително условие за добрите резултати: успешна трансплантация без висока хирургия няма как да се случи. И ВМА е точното място за това.
– Какъв опит натрупахте вече 20-а година?
– Знам, че не е лесно да задържиш такова високо ниво толкова години. То изисква не просто труд, а и всеотдайност от хората в клиниката. Защото трансплантирането не е обикновена хирургия. Има дисциплина и правила, които се спазват и важат и днес. Това е най-важното. Както и доброто отношение към пациентите.
– И какво още можете да постигнете с екипа си въпреки трудностите по веригата на донорството?
– При нас във ВМА нищо не липсва и затова колкото повече донори има, толкова и повече подготвени хора за трансплантации ще има. Тя вече е станала една рутинна операция, в която всеки си знае мястото, а екипите „се въртят”. Иска ми се това да е всекидневие. Иначе – хората ще оценяват работата ни. Аз лично за тези години съм изживявал професионално това, което е трябвало да се изживее и надмогне. Най-трудното е да запазиш нивото дълго време, с колегите ми от клиниката според възможностите „крадем от занаята” от най-добрите навън. Ние сме разпознаваеми и уважавани в чужбина в най-добрите трансплантационни центрове, четем лекции там, което е много важно. Значи правим нещата по правилата и неслучайно във ВМА са идвали световноизвестни водещи чернодробни хирурзи. Това е признание за нас във ВМА като водеща сила в региона, особено в лапароскопската чернодробна хирургия. А като се обърна назад, оперираното лично от мен е колосално число пациенти. Само панкреатичните резекции приближават хиляда, чернодробните може би са повече… А европейският модел на трансплантации е да се правят в клиники, специализирани по чернодробно-панкреатична хирургия, както е при нас във ВМА, с център по инвазивна гастроентерология, каквато е клиниката на проф. Крум Кацаров. Това е работещият модел за успешна трансплантация: две клиники гастроентерология с коремна хирургия, на един етаж, които да мислят в една посока. Всъщност това е нашата работа, която се стараем да вършим по всички правила на хирургичното изкуство.
