От Балтийско до Черно море имаме над 130 самолета във висока степен на готовност, казва председателят на Военния комитет на Алианса
– Адмирал Бауер, каква е целта на посещението Ви в България?
– Тук съм по покана на началника на отбраната на Република България адмирал Емил Ефтимов. Посещението ми е във време, в което сигурността на целия свят е изправена пред предизвикателство. Въоръжената агресия на Русия над Украйна е най-сериозната заплаха за евроатлантическата сигурност от десетилетия насам. Трябва да гарантираме сигурността на всички съюзници.
По време на посещението си проведох срещи с президента на Република България Румен Радев, министър-председателя Кирил Петков, министъра на отбраната Драгомир Заков и адмирал Емил Ефтимов, за да обсъдим въпроси, свързани с регионалната сигурност. Срещнах се и с военнослужещи от НАТО, дислоцирани в България.
– Посещението Ви тук е в момент, когато само на 300–400 км от страната ни продължава войната в Украйна. Как може да бъде укрепен допълнително Източният фланг на НАТО?
– НАТО отговаря на тази криза с бързина и единство. За първи път в историята на Алианса: активирахме всичките пет регионални плана за степенуван отговор, както и развърнахме елементи от Силите за отговор на НАТО в контекста на колективната отбрана.
Сега имаме осем многонационални бойни групи на НАТО: от Балтийско до Черно море, включително и в България. Имаме над 130 самолета във висока степен на готовност, опериращи от 30 различни локации, с 50% е увеличен броят на изтребителите, извършващи охрана на въздушното пространство (Аir Policing) по Източния фланг. И най-важното: Имаме напълно окомплектовани Постоянни военноморски сили на НАТО.
Следим непрекъснато ситуацията във и около Украйна и сме в готовност да реагираме, дори и с много кратко предизвестие. От своя страна съюзниците също оценяват и подготвят различни варианти за допълнително усилване на отбранителния потенциал на Алианса в дългосрочен план в тази нова среда за сигурност. Това, към което се стремим в сухопътния домейн, е разполагането на значително повече сили в източната част на Алианса, с по-висока бойна готовност и с повече предварително развърнати техника, въоръжение и ресурсно осигуряване.
Във въздушния домейн Алиансът се стреми към развръщане на повече бойна авиация и усилване на своята система за интегрирана противовъздушна и противоракетна отбрана. В морския домейн усилията са насочени към разполагане на постоянни авионосни корабни ударни групи, подводници и значителен брой бойни кораби.
Ще усилим също така нашата киберотбрана и ще усъвършенстваме ученията си с фокус върху колективната отбрана и оперативната съвместимост. Съюзниците от НАТО ще вземат решение относно всички тези предложения в дългосрочна перспектива на Срещата на върха на НАТО в Мадрид през юни тази година.
– Според Вас има ли опасност руската инвазия да надхвърли Украйна и да се разпростре към други държави, включително от НАТО, като например България?
– В момента не виждаме непосредствен риск конфликтът да се разпространи на територията на НАТО. Въпреки това ние винаги се стремим да сме готови да очакваме неочакваното. Непрекъснато следим и оценяваме ситуацията.
Основната ни задача е да защитим един милиард граждани, които живеят на територията на Алианса. Ние носим отговорност да гарантираме, че конфликтът няма да ескалира и да се разпространи извън Украйна, защото това би било още по-опустошително и по-опасно. НАТО не търси конфронтация с Русия. НАТО е отбранителен съюз.
– Може ли да споделите повече конкретика за бойната група, която Алиансът ще изгради в България като структура, командване, численост, въоръжение, логистика и т. н.?
– Към този момент по оперативни причини не е възможно да се разкриват подробности за новата многонационална бойна група в България.
– Каква е оценката Ви за съвместния Air Policing, който българските военни летци осъществяват над наша територия с колегите си от Испания и Нидерландия? Необходимо ли е тази практика да се засили, или засега е достатъчна като обхват и брой съюзнически самолети?
– Сътрудничеството между българските Военновъздушни сили, испанските Военновъздушни сили и кралските нидерландски Военновъздушни сили осигурява надеждна охрана на въздушното пространство над територията на България и подчертава силата на колективната отбрана на Алианса.
Холандските изтребители F-35, изпълняващи мисия по охрана на въздушното пространство, са самолети от пето поколение и за първи път такива самолети носят дежурство в България. Това подчертава ангажимента на НАТО към усилване на отбранителния си потенциал на Източния фланг с най-новите технологии. Съвместното изпълнение на мисията по охрана на въздушното пространство също така допринася за повишаването на взаимното доверие между съюзниците от Алианса и тяхната оперативна съвместимост.
– Как може да бъде укрепена сигурността в Черно море на държавите от НАТО и конкретно – на България? Какви нови способности според Вас е необходимо да развием в това отношение?
– Съюзниците работят в тясно сътрудничество за постигане на по-пълно разбиране по отношение на опасенията за сигурността на всяка от държавите от НАТО, както и как да бъдат усъвършенствани отбранителните способности на Алианса при необходимост. Понастоящем в НАТО се извършва оценка за това дали са необходими допълнителни самолети и наземно базирани системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, за да бъде България по-добре защитена срещу въздушни и ракетни заплахи. Решенията за придобиване на отбранителна техника или за разполагане на войски се вземат от правителството на България.
– Според Вас войната в Украйна ще „отвори ли очите” на обществата в страните от НАТО, че е критично важно да увеличат военните си разходи?
– Мисля, че това вече отвори очите на обществата от Алианса. Все повече държави увеличават разходите си за отбрана. Това е част от по-широка тенденция. За седем поредни години европейските съюзници и Канада увеличават разходите си за отбрана. От 2020 до 2021 г. разходите за отбрана са се увеличили с 3,1% в реално изражение. Общо през последните седем години бюджетът за отбрана на съюзниците се повиши с 270 милиарда американски долара. Независимо от това трябва да имаме предвид, че в много европейски държави Въоръжените сили все още се възстановяват от години на тежки ограничения. Това, което е важно сега, е да изградим устойчивост във всички направления. Не само в нашите въоръжени сили, но и в цялото общество.
Специално за в. „Българска армия”
