Воински доспехи осветяват развитието на военното дело по нашите земи.
Изложбата „Доспехите на тракийските воини“ е открита в Националния археологически институт с музей при БАН с над 120 експоната. Богатите сбирки от 21 български музеи показват изключителното си притежание на защитно въоръжение, разказва директорът доц. д-р Христо Попов. Експозицията проследява как се е развивало военното дело по тракийските земи, където мирът и войната са били част от бита.
Експонатите показват как еволюира снаряжението, защитно, но и нападателно, което воините носят, технологиите и центровете на изработването му основно в годините на класическия и елинистичния период. Това е времето, когато Тракия постепенно става част от античния свят и се случват процеси на глобализация по времето на Филип и най-вече – на походите на Александър Македонски и наследниците му – до Анатолия, Средиземноморието, Египет, Предна Азия.
Изложбата е част от научен проект на Националния археологически институт с музей при БАН и Софийския университет. За много от типовете въоръжения се доказва произходът им от местни занаятчийски ателиета. Сред експонатите са и такива от Националния исторически музей в Букурещ, като сътрудничеството му с нашия музей ще продължи и с нова експозиция в румънската столица през есента. Изложбата показва и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини, особено на богати, представители на тракийската аристокрация, знак за
високото ювелирно изкуство на местните майстори
Великолепието на експонатите разкрива живота на траките и културата им, съвсем несвързани с легендата за песните на Орфей. Защото в музейната зала ни посещат сякаш духовете на тракийските войни аристократи, казва директорът на музея.
Въоръжението от шлемове, брони, наколенници, щитове, нагръдници, ризници са откривани постепенно през годините по нашите земи, по които се е развивала тракийската култура. Това е богато наследство, открито от археолозите, съхранено от музейните работници и върнато към живот и спасено от реставраторите в лабораторията, една изчезваща в наши дни професия. Като някои предмети, постъпили във фондовете на българските музеи, са „ре-реставрирани“ с нови материали и методи на науката. Експонатите „разказват“ как воинското дело присъства във всекидневието на траките, основно на техните първенци.
„В историческите източници, най-често в гръцката литература, траките присъстват предимно като воини“, разказва проф. Тотко Стоянов от секция „Тракийска археология“ към Историческия факултет на Софийския университет. Траките са били съществена част като съюзнически военни формирования от различни армии. Основните групи защитно въоръжение ще бъдат включени по-късно и в каталога, който ще покаже развитието на войнските доспехи на траките.
В експозицията са
две рядко запазени от античността пластинчати ризници
а в музейните фондове има поне още две, които могат да бъдат реставрирани. Богатството на експозицията включва и нагръдници. Сред най-интересните находки са ризницата, шлемът и махайра от Златиница (средата на IV в. пр. Хр.), шлемът и бронята от Руец (първата четвърт на V в. пр. Хр.) и мечът с ножница и други артефакти от Голямата Косматка, който датира от края на IV–началото на III в. пр. Хр. от символичното погребение на тракийския вожд Севт Трети, които са известни, но тук са в контекста на развитието на въоръжението на траките – реално и парадно. Още две витрини са от такива богати погребения – от Златиница, Елховско, и по-малко известното – в комплекса от Долна Козница, Кюстендилско, в който са запазени едни от малкото оцелели щитове поради изработката им от нетрайните материали кожа и дърво. А в средата на залата три витрини са посветени само на парадното въоръжение на висшата аристокрация от известни династии от България и Румъния (два наколенника и сребърен шлем с позлата от богато царско погребение в гробница в Аджигьол, Северна Добруджа – от времето на гетите). Всъщност заедно с румънските експонати изложбата събира всички парадни наколенници, намерени от тракийския свят – от наша страна – от района на Враца и Златиница, които първо заедно представят духа на тази цивилизация.
Особено интересни са
тракийските шлемове, част от около 30-те в музеите ни
в добро състояние, но особено важно – със сигурен произход от ясни проучвания и възможност за точно датиране. „Колекция от толкова видове шлемове от метал няма“, казва проф. Стоянов. Доказано е, че са произведени от майстори по тракийските земи, ползвани са от местни воини, а са особено характерни за комплекти въоръжение, открити в гробове в Родопската област.
Изложбата с артефакти, събирани около век, е отворена до края на ноември в зала „Трезор“ на музея и ще заинтригува не само служилите в армията, а и бъдещи войници и (не)специалисти.
