Информационен център на Министерство на oтбраната

Стратегическата самостоятелност на ЕС остава инициатива на Еманюел Макрон

Димитър ГЪРДЕВ

Президентските избори показаха възхода на националистите и на антиевропейските настроения в нея.

Президентският вот във Франция показа един проблем, който съзрява отдавна в тази европейска страна. И това е възходът на националистите и на антиевропейските настроения в нея. Защото независимо от постигнатите 58,55% избирателна тежест от бившия и настоящ вече президент Еманюел Макрон, с което той победи съперничката си за президентския пост Марин льо Пен, преди 15 години нейната партия вземаше едва до 3% от гласовете на френските избиратели. Докато сега виждаме огромно нарастване на подкрепата на идеите, зад които стои партия „Националистически фронт”, които са против много от тенденциите в Европейския съюз момента. И независимо от загубата на вота партията на Марин льо Пен бележи един голям възход, като резултатът й на балотажа е най-високият, постигнат от крайнодесен кандидат на президентски избори във Франция.

Current French President and centrist presidential candidate for reelection Emmanuel Macron delivers a speech during a campaign rally in Strasbourg, eastern France, Tuesday, April 12, 2022 . Macron, with strong pro-European views, and far-right candidate Marine Le Pen, an anti-immigration nationalist, are facing each other in the presidential runoff on April 24. (AP Photo/Jean-Francois Badias)

Освен това при избирателна активност, най-ниска на президентски балотаж от 1969 г. насам, това намалява подкрепата и доверието към спечелилия втори мандат Еманюел Манкрон. Съвсем скоро, на парламентарните избори през юни „Националистически фронт”| ще потърси реванш. Но каквито и да са резултатите на президентската партия, „Република, напред” със сигурност президентът ще управлява при по-ниско доверие в сравнение с първия си мандат.

Президентът Макрон

затвърди външнополитическия си курс

На първо място в поддържането на трансатлантическата си връзка със Съединените американски щати, на второ, с идеята за реформиране на Европейския съюз, която е важна и за нас. Еманюел Макрон е инициатор на конференцията за бъдещето на Съюза, която до края на годината трябва да излезе с предложение, какво ще представлява ЕС и накъде ще върви. Според него процесът на разширяването му с нови страни членки трябва да е следствие от тези виждания за посоката и начина на развитието на ЕС и идеята какъв Съюз искаме да имаме. България не само се интересува, а и е пряко засегната от въпроса накъде ще върви процесът с разширяването на страните от Западните Балкани.

Изключително важна е една дългосрочна инициатива на френския президент, която ще има сериозни последствия – изграждането на стратегическата независимост на Европейския съюз, стратегическата самостоятелност. Или т.нар. европейска отбрана и компонентите й, които виждаме и в Постоянно структурираното партньорство (PESCO), но и в Стратегическия компас, разработен само преди месец.

Другият елемент във външната политика на президента Макрон е

сериозното втвърдяване на позициите спрямо Русия

и спрямо  войната, която се води в Украйна. Да припомним, че Париж беше гарант и на споразумението „Минск 2” като договор, приет с резолюция на ООН и в Нормандския формат, където участват с Берлин и с Русия. Но Париж и Берлин не постигнаха успешни дипломатически действия като посредник в този формат, с които да спрат войната в Украйна. Така усилията на Франция и Германия се оказаха безрезултатни. Затова трябва нещо да се промени в това, което се случваше – Германия и Франция като основата на европейската стабилност и като държави, на които останалите – членки на ЕС, бяха делегирали този статут, трябва да намерят нов подход в гарантирането на тази стабилност.

В ситуацията на война в Европа в ЕС ще се наблюдават два важни момента. На първо място, как Съюзът реагира на наложените санкции спрямо Русия и на контрасанкции, които категорично ще бъдат предприети и от нейна страна. Дали ЕС ще реагира единно, или всяка страна ще реагира всяка за себе си, което се случи по време на COVID пандемията. Сегашното поколение европейски лидери не са живели и нямат опит от лидерство при условия на такива санкции и при такава конфронтация. Впоследствие се очаква да видим по-голямо разграничаване на САЩ в отношенията си с европейските страни и фокусиране върху държави като Прибалтийските републики, Полша и Румъния в контекста на войната в Украйна. И самата война ще има огромно, кардинално въздействие върху европейския континент независимо от резултата и края й.

Войната ще има такова

въздействие върху сигурността на Европа

в две направления. Ако Русия разгроми украинската армия и постави тези условия, малко забравени, но които са в основата и на възникването на този конфликт. Става дума за двата документа, изпратени от Руската федерация на 17 декември м.г. към НАТО и към САЩ, в които в 9 точки, достатъчно коментирани, се говори за новото структуриране на сигурността в Европа. Те отново ще бъдат поставени при такъв развой на войната.

Ако Русия претърпи поражение, това ще означава край на политическата кариера на Владимир Путин и на неговите сподвижници: Kрай на цялата система „Путин”. Което е равносилно на коренно трансформиране на тази държава, който процес ще засегне и цяла Европа.

В тази обстановка Европа ще търси своите лидери. Но ако френският президент можеше да олицетвори европейското лидерство, щеше да го направи още в първия си мандат. Макар че той ще продължава да бъде един от основните европейски политици. И даже бих казал, че в ситуацията, която наблюдаваме в Германия, и нестабилността в лидерството на канцлера Шулц, може би в тази сложна международна обстановка наистина

ще проличи опитът на Макрон от неговия първи президентски мандат

Но да стане обединител, лидер на ЕС, каквито бяха Митеран, Дьо Гол, Тачър, Кол – той едва ли ще покрие високите изисквания на тази висша европейска политическа линия независимо от безспорната тежест на Република Франция като държава. Доколкото политиката се прави от партиите и в крайна сметка – от качествата на хората, на личностите. А именно във външната политика много точно си личи различната тежест на лидерите.

В рамките на едно успешно френско председателство на Европейския съвет до края на юни президентът Макрон има амбицията и да се разреши спорът между България и Република Северна Македония. Смятам, че единствено Франция като председателстваща има тези лостове и потенциал за въздействие и може да наложи едно сериозно решение, включващо и защитата на българските национални интереси. Доколкото следващите председателства на Чехия, на Словакия имат своите притеснения, свързани с условията, които ние поставяме за разширяването на ЕС. А и почти нямат този капацитет. Затова трябва да използваме в пълен обем прозореца от време, който имаме, с председателството на Париж. За да бъдат нашите искания включени в преговорния процес, което може да го направи единствено Франция.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top