Спирдон СПИРДОНОВ
Първите ни миротворци пишеха историята на армията
„Вие първи имахте шанса да откриете една нова страница в историята на България и Българската армия. Вашето участие в мисията ще остане за поколенията като пример за достойно изпълнен дълг пред нашия народ и световната общественост. Трогнат съм от добрите отзиви, които идват за вас от далечната държава“, пише началникът на Генералния щаб на Българската армия армейски генерал Любен Петров до контингента ни в Камбоджа. Датата е 22 юни 1992 г.
Да, поводът за тези и следващите редове са 30 години от първото участие на Българската армия в международна операция след 1989 г. Това е времето, когато Варшавският договор се беше разпаднал, а членството ни в НАТО бе далеч напред в годините. 850 български „сини каски”, след 45 дни подготовка, бяха изпратени в раздиращата се от гражданска война Камбоджа. Мисията ни в Камбоджа започна на 4 май 1992 г. и продължи до 27 ноември 1993 г. В рамките на тази година и половина въоръженият ни контингент даде 10 свидни жертви, чиито паметник се намира в НВИМ.
Авангардът
Двадйсет години по-късно подполковник Янко Янков, тогава майор, командир на авангардната група и заместник-командир на пехотния батальон, обобщава: „Това бе първата мисия на България в операции по поддържане на мира (ОПМ), провеждани от ООН. Като всяко първо нещо и тя е особено важна, особено за нас – участниците. Това беше дейност, която никой в България до този момент не беше извършвал, и тогава се доби първият практически опит. Отлично изпълнихме всички задачи, поставени ни от командването на УНТАК. За това свидетелстват множеството благодарствени писма, които пазим и сега. Толкова години след мисията още считам, че се справихме отлично и нараства уважението ми към всички български участници в Камбоджа.“ Той тръгва горд, че на него се е паднала тази висока чест, но и с малко тъга за десетгодишния му син Явор, деветгодишната Сияна, осемгодишната Вихра и четвъртото дете Александра, както и за съпругата си Виолета, която по това време работи в Сливенската танкова бригада.
Първи полет
Точно в 20,25 ч. на 4 май 1992 г. самолетът на „Джес Еър“ излита от летище София. На борда му е авангардната група от 20 български воини, които ще защитават честта на родината в изпълнение на мисия на ООН. В състава са четирима майори, двама подполковници, един капитан, трима старши лейтенанти, четирима лейтенанти и шестима старшини. Всеки разполага с два комплекта камуфлажни дрехи, спален чувал, хималайка, няколко ризи с къс и дълъг ръкав и всичко друго, което е необходимо за изпълнение на задачи в джунглата. В джоба на всеки рекогносцировчик има по 400 долара или повече. В самолета летят още 25 пистолета, 10 калашника и 5 бинокъла.
Първите са изпратени на аерогара София с китка здравец от своите близки. И още от първия заместник-началник на ГЩ генерал-лейтенант Стоян Топалов, заместник-началниците на ГЩ генерал-майор Борис Вакавлиев и генерал-майор Захарин Илиев, както и от представителя на президента полковник Стефан Димитров. Ген. Топалов им пожелава най-вече щастливо завръщане. На Деня на храбростта – 6 май, групата пристига без произшествия в Пном Пен.
Първият батальон
Командирът на първия пехотен батальон подполковник Христо Ставрев е избран от няколко десетки кандидати. Той е не само с добър френски език, но и списъкът на гарнизоните, в които е служил, по години е достатъчно добър атестат за професионализма му, а именно – Марица, Харманли, Марица, София, Стара Загора, Пловдив. Цели десет години е командир на батальон. „На командния състав вярвам безрезервно. Имам 45 офицери и 65 старшини, които знаят за какво тръгват след мен“, казва той преди заминаването.
Тук не мога да не отбележа, че в продължение на десет години преди това подполковник Ставрев бе кореспондент на вестник „Българска армия“. Имаше над 200 по-малки и по-големи публикации. Нашият вестник в лицето на майор Красен Бучков и майор Георги Вучев отразяваше всекидневно подготовката на кандидатите за мисията, която се провежда във Враца. Те, разбира се, бяха доброволци. За пръв път се подписват професионални договори.
От личния състав 8 бяха жени, които служиха наравно с мъжете във влага, задуха и смрад и защитиха достойно честта и героизма на българката. Воините се обучаваха по програми, съобразени с миротворческите мисии и изисквания. Имаше тактика, огнева, физическа, инженерна, международно хуманитарно право. Около 200 бяха учебните часове.
Контингентът ни се изнася на четири групи. Последните излитат на 8 юни. С тях е и командирът подполковник Христо Ставрев. На изпращането са държавният секретар на Министерството на отбраната Валентин Александров, генерал-лейтенант Стоян Топалов, представителят на президента генерал-майор Стефан Димитров, съветникът на премиера генерал-майор Кирил Радев, както и посланикът на Камбоджа у нас Чюм Сукри. Със здравец и български рози 45 български воини се отправят към самолета.
Финансистът
Междувременно един български офицер се връща от Камбоджа. Той не е от наблюдателите и от военнослужещите от УНТАК. Това е майор Ангел Катранджийски – началник на отдел „Бюджетно-планов“ в Министерството на отбраната. Носих 100 хиляди долара, казва той, които предоставих на авангардната група за поемане на първите разходи по базовите лагери. Освен това е разкрил банкова сметка на батальона в Пном Пен. Разбира се, това било първото носене на пари на ръка. По-нататък те се изпращали чрез американска банка до Банкок и оттам до камбоджанската „Комерсиал банк“. И още нещо от офицера финансист „В Пном Пен ме впечатлиха дисциплината и професионализмът на индонезийските военнослужещи. Надявам се, когато се завърнат от Камбоджа, нашите офицери, сержанти и войници да бъдат като тях. Ще помогнат за професионализирането и на нашата армия.“
Корабът
Заминаването на пехотния батальон започна от 25 май. По това време за Индийския залив пътуваше датският кораб „Белборг“ с контейнерите и техниката на борда си. Старши на българските воини, които охраняват кораба, беше капитан-лейтенат Харизанов. В първата група „камбоджанци“ бяха включени военнослужещи, които веднага след пристигането си се включиха в работата по разтоварването на въоръжението и техниката от датския кораб. Графикът бе на 31 май корабът да бъде на пристанище Ком Понг Сан.
В кантоните
Съгласно решение на ръководството на УНТАК за базов лагер на българския батальон е предоставен казарменият район в Тма Пау, на около четирийсет километра от Пном Пен, припомня майор Красен Бучков. Първа рота се разполага в Кампонк Трай, на 190 км от базовия лагер, втора рота – в Кампонг Меа, на 140 км, трета рота остава в базовия лагер, четвърта рота е в Удонк, на 25 км, и пета рота в Одонг. Първа, втора и трета рота са настанени в палатки. В базовия район и двете роти използват дървени бараки и единични сгради, изградени от тухли. Храненето е при полеви условия.
Махагонова барака, циментов под, рояци комари, увехнали палми, стада маймуни и разнообразие от змии. Местни жители – капафци. Невидими червени кхмери. Мръсни, болни и кльощави хора. Добра и питателна миротворческа храна. Това най-общо е характерното за обстановката в кантоните, където са българските кхемрски гарнизони на нашия пехотен батальон.
Спирам дотук. Това е само началото на мисията. Има още много какво да се каже. Излязоха доста статии и книги за т. нар. камбоджанци. Какво и да се говори, едно е ясно – българските воини си изпълниха задачата. И двата пехотни батальона, както и офицерите ни в щаба на УНТАК, и военните полицаи!
