Когато станах достатъчно голям, за да гледам и разбирам парадите на Българската армия, ми направи впечатление, че гвардейците са въоръжени с карабини, а не с автомати АК-47. От баща ми вече знаех, че АК-47 се произвеждат в България. На по детски логичния ми въпрос защото гвардейците не са с нашите автомати, а с карабини, баща ми отговори: „По-леки са и са по-елегантни, точно като за парад“.
След години вече работех в българското списание за въоръжение и техника „Клуб ОРЪЖИЕ“ и си спомням, че през април 2013 г. бе обявена обществена поръчка на МО за нови карабини СКС за Националната гвардейска част (НГЧ). На отново логичния въпрос: Защо заменяме наличните карабини със същите, а не с произвежданите в България автомати „Арсенал“, тогавашният командир на НГЧ полк. Боян Ставрев отговори почти идентично на баща ми: „СКС са по-елегантни от АК-47, по-леки са и по-лесни за поддръжка и експлоатация“ и ми обясни, че с годините поради непрекъснатите тренировки и демонстрации с удряне на приклада в паважа карабините са се поразбили и се налага замяната им.
Още повече че карабините се използват в официални церемонии и са основен елемент в спектакъла на НГЧ „Искри“ и е необходимо да са в изряден вид. Производството им обаче е прекратено в началото на 60-те години на ХХ век и може да се намерят само в складовете на страните от бившия Варшавски договор. През юни 2013 г. за победител в обществената поръчка бе обявена българската компания „Бългериън армс енд дифенс системс“ ЕООД, която достави до септември с. г. 500 карабини СКС-45 от складовете на украинската армия, която от своя страна ги бе наследила от Съветската армия след разпада на СССР. Сумата за 500 карабини бе около 150 000 лв., което прави по около 300,000 лв. за бройка.
Коя е СКС-45?
Съветската 7,62-мм самозарядна карабина Симонов (СКС, индекс ГРАО 56-A-231, известна като СКС-45 извън Русия) е проектирана от Сергей Симонов, и е приета на въоръжение през 1949 г. едновремено с автомата „Калашников“ АК-47.
След приемането през 1943 г. на междинния патрон 7,62х39 мм, проектиран от Н. М. Елизаров и Б. В. Семин, започва работата по създаването на нова система стрелково оръжие под този патрон. Първите образци на СКС с патрон 7,62х39 мм са създадени от Симонов до края на 1944 г. на базата на карабина, разработена от него за конкурс за нова карабина през 1940–1941 г., но не пусната в производство поради евакуацията на заводите от западната част на СССР. В допълнение към патрона характеристиките на новата карабина са интегрален сгъваем щик, липса на дулна спирачка компенсатор и подвижна газова камера. В началото на 1945 г. на курсовете „Выстрел“ е доставена малка партида нови карабини.
Оръжието получава положителни отзиви, но усъвършенстването на карабината и най-новия патрон продължава до 1949 г., когато СКС е приета на въоръжение в Съветската армия. В продължение на десетилетие СКС е на въоръжение в армията заедно с автомата „Калашников“ АК-47 и леката картечница „Дегтярьов“. И трите образци са с патрон 7,62х39 и се допълват взаимно, като всеки от тях има определени предимства и недостатъци. AK-47 поради възможността за стрелба на редове, създава по-голяма плътност на огъня, което увеличава ефективността на стрелба на къси разстояния, както и при стрелба по групови цели. В същото време линията за прицелване и цевта на СКС са съответно с 10 и 10,5 см по-дълги от тези на AK, което има положителен ефект върху точността на средни разстояния. Благодарение на самозареждането и възможността за пълнене на пълнителя с патронна тенекийка карабината отговаря на всички изисквания за водене на огън на средни и дълги разстояния.
В момента СКС служи като церемониално оръжие в почетни роти на гвардейските части в България, Украйна, Беларус и Русия. Поради почти пълната липса на изпъкнали елементи карабината е удобна за прецизно изпълнение на бойни хватки с оръжие. В редица страни е разрешена за продажба на цивилни лица с необходимите документи, използва се предимно от ловци.
Мерните прибори на СКС се състоят от открит мерник и мушка в защитна втулка. На планката има скала с деления от 1 до 10 (указваща далечината на стрелба в стотици метри) и буквата „П“ – постоянна настройка, съответстваща на мерник 3.
Байонетът е клинообразно неразглобяемо сгъваемо острие, състои се от острие с основа и тръба с пружина (осигуряваща амортизация на щика за равномерна стрелба на карабината независимо от позицията на щика). Началните варианти са с шипов байонет.
Комплектът на карабината включва: аксесоари (шомпол, протирка, четка, избивач, калъф и масльонка), ремък, патронна сумка и патронни тенекийки. Презареждането на СКС след изстрел се извършва автоматично, за което се използва енергията на отвежданите от цевта барутни газове. На въоръжение в гвардейски части по света България – на въоръжение в Националната гвардейска част. С Постановление на МС от 14 май 2001 г. Националната гвардейска част е утвърдена като представително военно формирование на Българската армия.
Беларус – на въоръжение в почетната рота на коменданта на Минск. Де факто това е националната гвардейската част на Беларус, която участва в официални церемонии по посрещането на чуждестранни делегации, национални празници и празници на Въоръжените сили. Украйна – на въоръжение в Киевския президентски батальон на почетния караул. Част от Отделния президентски гвардейски полк „Богдан Хмелницки“. Русия – на въоръжение в 154-ти отделен комендантски Преображенски полк. Полкът осигурява в Московския гарнизон провеждане на ритуали за посрещане на официални държавни и военни делегации, отдава военни почести на погребения.
