„Бъдещите поколения трябва да знаят истината за българската военна авиация. Тя е красива и не може да не изпълни с чувство на национална гордост и достойнство всеки българин, който не е загубил способността си да се вълнува и въодушевява от постиженията на своя народ и от героичните подвизи на синовете си.”
Радул Милков
София, 1959 г.
В началото на ХХ век, само 30 години след Освобождението на страната, сред политическия и военния елит на младата българска държава се заражда идеята за използване на аероплана за военни цели. Въпреки че на самолета все още се гледа с недоверие, българският княз Фердинанд е сред първите монарси, които подкрепят въздухоплаването. Като проявяват далновидност относно перспективите за приложението й, пионерите на авиацията откриват нова страница във военната история на България. Процесът е дълъг, труден и съпроводен с много възходи и падения, но той е неразделна част от най-светлите мигове в националната ни летопис.
С Указ № 28 от 20 април 1906 г. на Военното министерство и Заповед № 123 на княз Фердинанд към железопътната дружина на Инженерни войски се сформира първото балонно отделение. За негов командир е назначен поручик Васил Златаров, човекът, който лети с балона на Йожен Годар по време на Първото българско промишлено-земеделско изложение в Пловдив през 1892 г.
Интересен е фактът, че през 1909 г. в почти всеки брой на списание „Военно-техническа мисълъ” са поместени статии, посветени на теорията и практиката на летенето, видовете летателни апарати и възможностите за тяхното използване в бъдещата война. Авторите на тези публикации са български офицери, които на базата на материали от чуждестранния печат чрез свои анализи и разсъждения търсят пътища за повишаване на мощта и ефективността на българската войска.
На 14 ноември 1910 г. в локала „Стар Червен рак”, разположен срещу царския дворец, е проведено събрание за създаване на Аероклуб в София. В него вземат участие военни лица и любители на авиацията. Първоначално се предвижда клубът да бъде организиран като научно-спортно дружество. Предлага се руският летец Борис Маслеников да извърши демонстративен полет със самолет „Фарман”, като разходите бъдат изплатени от аероклуба. Отделя се специално внимание на създаването на авиационна библиотека към него. На първата си среща инициаторите подготвят и проектоустав за дейността му. На заседанието от 21 ноември 1910 г. Уставът е приет и е избрано Настоятелство с председател генерал-майор Янков, подпредседател капитан Васил Златаров, секретар М. Десимиров, а в състава на съветниците са Иван Гевренов, кап. Ранков, кап. Милков, кап. Казанджиев, както и членове на Контролната комисия. Основната задача на новото сдружение е да популяризира и разпространява „всред народа чрез всякакви форми въздухоплаването”.
На 15 ноември 1910 г. руският пилот Борис Маслеников изпълнява демонстративни полети със самолет „Фарман-VІІ” от Хиподрума край София. Неговото желание е да докаже, че въздухът над Балканите не е разреден и може да се лети. Едни от първите пасажери са българският цар Фердинанд, князете Борис и Кирил, капитан Васил Златаров. Приходите от входните такси руският пилот подарява на аероклуба. Така след полетите на Борис Маслеников в страната започва активно да се говори и действа за използването на аеропланите. В Пловдив се образува търговско дружество „Аероплан”, чиито акции са пуснати в обръщение на 1 юни 1912 г. Дружеството иска да закупи самолет, да организира обиколки на България с аероплани и др. Събират се любители на авиацията, изнасят се беседи, записват се желаещите за летателно обучение…
През 1911 г., убедено в преимуществата на авиацията, правителството на България прави всичко възможно тя да бъде използвана
във военните действия в подкрепа на пехотата. Като отчита спецификата на времето и визията за развитие на въздухоплаването, то планира да закупи аероплани на самолетните производители „Блерио”, „Воазен”, „Сомер”, „Бристол” и „Райт”, така че да бъдат подбрани най-добрите от тях за Българската армия.
Наличието на авиационна техника обаче не е достатъчен елемент за постигане на целта. Военното министерство започва набиране на желаещи от военните подразделения, които да се обучават за летци и механици. През ноември 1911 г. кандидатите преминават допълнителни медицински прегледи и на 17 януари 1912 г. одобрените от тях са допуснати до писмен изпит във Военния клуб в София. Изпитът се провежда на два етапа – първият е за проверка на техническите знания, а темата, която трябва да разгледат кандидатите за авиатори, е „Описание и действие на бензиновия двигател на „Рено”. Вторият етап от изпита има за цел писмена проверка на знанията по френски език – диктовка и превод. На 18 януари 1912 г. се провежда и устният изпит, който също се състои от няколко елемента: топография – разчитане на топографска карта, метеорология – хигроскопично състояние, облаци, вятър, барометрично налягане, температура, съпротивление на въздуха – закони и принципи на летенето, кратки сведения за устройството на самолета.
След положените изпити настъпва и дългоочакваният момент, в който първото стъпало от небесната стълба е прекрачено. Обявени са одобрените кандидати за обучаеми във военната летателна професия:
ЗАПОВЕД № 170
София, 3 април 1912 г.
Обявявам резултатите от конкурсния изпит за пилоти-механици на аероплани, проведен при Военно-инженерната инспекция през тази година и допуснатите офицери, наредени по старшинство на получения бал:
•поручик Сакеларов от 1-ва пионерна дружина;
•подпоручик Самсаров от 1-ви пехотен Софийски полк;
•поручик Петров от 4-ти артилерийски полк;
•поручик Топракчиев от 1-ва пионерна дружина;
•поручик Богданов от 9-и пехотен Пловдивски полк;
•поручик Милков от 29-и Ямболски полк;
•мичман II ранг Ляпчев от флота;
•подпоручик Калинов от 6-и пехотен Търновски полк;
•поручик Манков от 17-ти пехотен Доростолски полк;
•поручик Попкръстев от 2-ри пехотен Искърски полк;
•поручик Гюлмезов от 24-ти пехотен Черноморски полк;
•мичман I ранг Михайлов от флота;
•поручик Лулчев от 36-и пехотен Козлодуйски полк;
•поручик Стоянов от 16-и пехотен Ловчански полк;
•поручик Митев от 2-ри конен полк;
•поручик Кикименов от 2-ри конен полк;
•подпоручик Атанасов от 30-и пехотен Шейновски полк.
Инспектор на Инженерните войски,
Военен инженер, генерал-майор
Подпис: (п) (Янков)
Българските военнослужещи постъпват в различни авиационни школи в Европа. Техни инструктори са французи, руснаци, германци и англичани. Самият Луи Блерио казва за своите обучаеми: „Гордея се, че имам такива талантливи ученици пилоти като българите. Не познавам по-смели, по дисциплинирани, по-умни, по-съобразителни и по-честни хора от тях”.
След завършването на своето обучение и завръщането в Родината нашите летци и механици сравняват и анализират усвоените знания, методи и подходи при авиационните обучение и практики.
Вземайки най-доброто от всеки учебен център, обогатено с натрупания впоследствие боен опит и избягвайки разкритите слабости и недостатъци, българите създават високоефективна и уникална летателна школа. Школа, която по-късно Асен Йорданов разнася по света на страниците на своята книга „Вашите криле”, проправяйки пътя към небето на поколения летци от всички континенти. (ВВС)
