Новият безпилотен самолет на Военновъздушните сили на САЩ се казва „Духът на Феникс“. Не стана ясно как си е спечелил това име, но дронът е обгърнат от някаква тайнственост. Той беше разработен в кратки срокове от американските ВВС, за да подкрепи Украйна във войната с Русия. „Духът на Феникс“ е пряк наследник на безпилотния летателен апарат на американската компания „АероВиронмент“, известен като „Суичблейд“. Този дрон на практика е летяща бойна глава и се използва не само за разузнаване и наблюдение, а и за поразяване на бронирани машини. Затова го наричат още „дрон камикадзе“. Излита, намира целта и се взривява в нея. За превръщането на „Суичблейд“ в „Духът на Феникс“ не са известни почти никакви технически параметри освен това, че бойната му глава е мощна колкото на известните вече противотанкови преносими системи „Джавелин“.
Изстрелване на „Суичблейд 300“ със сгъстен въздух
„АероВиронмент Суичблейд“ е на практика миниатюрен летящ боеприпас, проектиран от компанията за нуждите на специалните подразделения на американската армия като военноморски сили, морска пехота и сухопътни войски. Дронът е достатъчно малък, за да се побере в раница, изстрелва се от тръба, лети до целевата зона и взривява бойната си глава в набелязаната цел. Наименованието „Суичблейд“ идва от начина, по който крилата му се сгъват в тръбата и след изстрелването му се разгъват. Първоначалният вариант на този малък, но много опасен безпилотен летящ апарат е разработен още през 2011 г. под наименованието „Суичблейд 300“. Много по-големият, по-различен и по-мощен вариант на дрона е представен чак през 2020 г. и се казва „Суичблейд 600“. „Суичблейд 300“ се пилотира дистанционно от оператор и може да достига цели на разстояние до 10 км.
В пакета за военна помощ за Украйна на стойност 800 млн. долара, обявен от американския президент Байдън през март, се говори за 100 „тактически безпилотни летателни системи“. Американското издание Coffee or Die Magazine успя да разговаря с двама оператори на системата „Суичблейд“, но при условие за пълна анонимност поради високата чувствителност на темата. Бивш морски пехотинец, служил в командването на морските специални операции, казва за тези дронове: „Великото в тях е, че можете да ги изпратите с точността на снайпериста на разстояние артилерийски изстрел и да поразите целта“.
„Суичблейд 300“ тежи само 2,5 кг, дълъг е 61 см и се изстрелва със сгъстен въздух от една тръба. Има 15 мин полетно време, развива до 100 км/ч и може да порази цел на разстояние 10 км. Твърди се, че бойната му глава има поразяващата сила на 40-мм гранатомет, който се използва срещу лека бронирана техника.
Моделът „Суичблейд 600“ тежи 24,7 кг, може да лети 40 мин и има обхват на повече от 80 км, при това с бойна глава, притежаваща мощността на заряда на ракетата „Джавелин“. Атакува със скорост 115 км/ч. При определени условия може да поразява цели и на повече от 90 км. Може да се носи и в раница. Подготовката и на двата модела за изстрелване трае най-много до 10 мин и полетът им се ръководи на живо от оператор до поразяване на целта. И двата модела са с електрически двигатели.
От оскъдната информация за „Духът на Феникс“ може да се предполага, че е разработен на базата на „Суичблейд 600“.
Американските войници го наричат още „скитащ боеприпас, или дрон камикадзе, защото излита, поразява целта и не се завръща. Американските военни експерти обаче посочват, че въпреки простия начин на боравене с дрона той е толкова добър, колкото е добър неговият оператор. По тази причина обучението на войниците, които ще действат с „Духът на Феникс“, е на водещо място и се включва в разходите.
