Спирдон СПИРДОНОВ
Полковникът с окарината мечтае за осми път да участва в Националния събор на народното творчество в Копривщица.
Полковникът от запаса Георги Димитров бе удостоен с юбилейния медал „110 години Военна академия „Георги С. Раковски“. Отличието беше връчено от началника на учебното заведение генерал-майор Тодор Дочев. Втората новина е, че с решение на Общинския съвет полковникът е удостоен с престижното звание „Почетен гражданин на Мездра“.
Всичко това и още много приятни изненади имаше на 90-ия рожден ден на полк. Димитров, чието отбелязване бе в стилното заведение на полубалканското мездренско с. Ослен Криводол. Преди това обаче се спряхме в с. Лик пред къщата, в която през 1872 г. Васил Левски е учредил местния революционен комитет. Това е същото село, в което Георги Димитров е известен като полковника с окарината. А от тамошното Народно читалище „Наука – 1919“ благодарностите към него сякаш нямаха изчерпване. Иначе той е роден на 2 май 1932 г. в близкото с. Типченица, общ. Мездра. Когато е на 6 години, баща му умира, останал сирак, грижите за него поемат съселяните му Цвятко и Параскева Иванчови. Под тяхното крило малкият Георги завършва основно образование в родното си село, след това и гимназия в гр. Мездра с пълно отличие.
Нямайки средства за следване в МЕИ – София, продължава своето образование като
курсант във Военното артилерийско училище в Шумен
Завършва го през 1952 г. като отличник на випуска и е произведен в звание лейтенант, а не както всички останали в младши лейтенант. Получава и право на избор на гарнизон. Избира Враца. Първото му назначение е в артилерийски дивизион със 76-мм противотанково оръжие. Лично ходи да ликвидира невзривените снаряди след стрелби. През 1954 г. в стаята на кмета на с. Дреновец, Монтанско, е открит невзривен снаряд. С риск на живота си младият офицер изнася снаряда в полето и го взривява, за което, разбира се, получава благодарности от местното население.
С окарината не се разделя още от пастирче
Този малък уникален инструмент го съпътства в курсантските и офицерските години, днес също е в него. Знае над 200 народни мелодии от всички фолклорни области на България. Има седем златни медала от надпяванията в Копривщица. Дано природата ми даде сили да отида и на XII Национален събор на народното творчество в Копривщица на 5, 6 и 7 август, въздиша той, след като посвири за гостите си. Чухме изпълнения, включително от репертоарите на Гюрга Пенджурова и Николина Чакардъкова. В ръцете му малкият глинен духов инструмент оживява. Впрочем той е може би единственият в България майстор на окарината.
А творческата му биография започва далеч назад в годините на пасищата около родното му село. И друг път е разказвал
една запомняща се история
която ще предам още веднъж. „Моят чорбаджия, при когото бях ратайче, купува една окарина – зелена, много добре я помня. И като пастирче през лятото овцете запладнували на сянка и аз съм я забравил там някъде. Вечерта се връщам и плача. Чорбаджията ме пита „Гоше, защо плачеш?“. Загубих си окарината“ – отговарям му аз. Ходихме да я търсим – тя е зелена и не се вижда из тревата. И след това чорбаджията отиде в Мездра, дето е сега Калето, старият пазар, и ми купи една червена окарина, за да се вижда“. Не всяка окарина обаче върши работа. Дадоха ми един сандък с 30 броя от този малък инструмент, казва полковникът, но само десетина раждат вълшебните звуци.
След Враца служи в Харманли и на 28 години става капитан. После
в Марино поле
завършва курс за изучаване на новите тогава ракетни комплекси „Двина”, на каквито служи през 1961 г. в района на Кюстендил. Оказва се обаче, че с кратковременен курс тази техника не може да се управлява. Същата година по удостояване е изпратен във ВНВАУ – гр. Шумен, – инженерен профил. Завършва го през 1965 г. с отличен успех като майор – инженер. Най-голямото събитие за мен е, казва не без гордост полковникът, че един месец, след като се дипломирах, ме приеха за преподавател по теория на радиолокацията. Не крие, че е бил много притеснен, защото няма педагогическо образование, но началникът на катедрата и останалите колеги му помогнали много.
В продължение на 15 години преподава по радиолокация
През 1971 г. като подполковник написва, а Военно издателство отпечатва учебника „Основи на радиолокацията“. По всеобщо признание това е ценно помагало за усвояването на сложната радиолокационна техника в зенитно-ракетните дивизиони. Участва и в организирането на бойните стрелби със зенитно-ракетни комплекси в Казахстан през 1976 г. И там свири с окарината.
В запаса излиза през 1980 г. по здравословни причини. Последната му длъжност е „главен инженер на зенитно-ракетна бригада“. Не остава обаче вкъщи. Две години е в главна дирекция „Борба с градушките“, където подготвя кадри и развръща огневи полигони. До 1992 г. е в Института по специална електроника и има съществен принос за проектирането и разработването на радарни системи за бойния ни флот.
На празника имаше двама негови възпитаници – офицерите от запаса подполковник Митко Ганев и полковник Ваньо Иванов, които не скриха отличните си впечатления от своя учител. Полк. Иванов прочете и връчи грамоти и поздравителни адреси от председателя на СОСЗР генерал от запаса Златан Стойков и от председателя на организацията в Монтана бригаден генерал от запаса Божин Гаврилов. Самият полк. Димитров членува в дружеството в Лом. Подполковник от запаса Иван Джунов предаде приветствие от областния управител на Враца Стефан Красимиров. Кметът на Община Мездра Иван Аспарухов заедно с други представители на местната власт лично дойде, за да поздрави полковника. Своеобразен поздрав към рожденика бе стихотворението на военния журналист полковник от запаса Стефан Шопов „Доайен на радиолокацията“. Цялото тържество бе подготвено и проведено под зоркото око на сина на полк. Димитров, завършил също Висшето военно артилерийско училище в Шумен през 1978 г., подполковник от запаса Любомир Димитров.
Краят на празника в с. Ослен Криводол бе едно начало за десетки години напред. Генерал-майор Дочев и кметът Аспарухов взеха по една лопата и заедно с рожденика засадиха орех в парка. И още един поглед в бъдещето. Полк. Димитров бе посрещнат с пита в ръце от курсант старши сержант Снежана Николова, която е четвърти курс във ВВВУ „Георги Бенковски“, специалност „Авиационно оборудване“. Какво по-добро от това! И напълно заслужено!
