Поезията на Лъчезар Лозанов e красива поезия, казва за последната му книга писателката Здравка Евтимова, председател на ПЕН център България. Наскоро в Литературния клуб на Столична библиотека се състоя премиерата на новата стихосбирка на поета „Кожата на света” (изд. ATL), дългогодишен наш колега във в. „Българска армия”. Книгата представиха и Бойко Ламбовски, и Йордан Ефтимов, а актьорът от Театър „Българска армия” Веселин Ранков рецитира стихове от нея. Събитието беше част от изявите на ПЕН център България в защита на свободата на словото и срещу агресията и варварството на войната.
Поезията на Лъчезар Лозанов е сплав от мъдрост и топлота, казва Здравка Евтимова. Според нея поезията на автора поставя въпроси пред съвестта ни. Затова определям стиховете в тази стихосбирка като поезия на избора. Книгата подарява на четящия кураж, посока и сила за борба, заявява писателката.
А самият автор споделя: „Идеята е, че раните върху кожата на света зарастват, в повечето случаи почти без белег, а при отделния човек и общество – ако не внимаваме, може и да са смъртоносни. Написаното беше насочено към проблемите на прехода ни, но сега може да бъде съотнесено със ставащото в Украйна, където се извършва убийството на цял един народ и неговата идентичност пред смаяните очи на света. Светът, който си беше въобразил, че на европейската му кожа такива струпеи не биха могли да се случат”, казва Лъчезар Лозанов. „Няма прости истини за сложни въпроси” е посланието му. Всъщност радикалността и екзотичността от предишните негови книги тук е уталожена. Но отвътре бушуват познатите от миналото енергии и поетът остава загрижен за бъдещето на човека. Като невидим герой в стихосбирката присъства развитието на науката: „Витаят бездни” е последният стих в нея. Неоавангардизмът в поезията му е логично продължение на енергията на поколението поети, създало се през 90-те години на ХХ в.
Доц. Йордан Ефтимов отбеляза визуалната му култура: Не ножът е забит в сърцето, а сърцето – в ножа. Говори за „джазирането” в поезията на автора и това, че в стиховете си събира неживото, което диша, и живото, което се държи като минерал.
Бойко Ламбовски нарече поета вечно любопитен човек и в творчеството си, което не означава не-мъдрост. Като в поетичния му свят според него всичко буди удивление. И подчерта, че думите му винаги отстояват каузата – да не се спасяваме поединично. Един много добър, модерен поет на България, каза Ламбовски с детски хъс към битието, който ходи незащитен в света и иска да допре всичко в него. Лъчезар е винаги готов да отдава с доброта и страниците за култура, правени от него във в. „Българска армия”, бяха много по-добри от много други в специализирани издания, каза Бойко Ламбовски.
