Ивайло Христов режисира каре аса актьори в абсурдистки сюжети.
Себастиен Тиери е съвременен френски драматург, известен на българския зрител и в София, и в страната. Модерен автор, на гребена на театралната вълна във Франция, чието ново заглавие „Без асансьор” в Малък градски театър „Зад канала” ни препраща към езика на майсторите на абсурда Бекет и Йонеско. С опита си в абсурдистките сюжети още от авангардната постановка на Леон Даниел „В очакване на Годо” във Военния театър преди 1989 г. режисьорът Ивайло Христов е изчистил спектакъла в черно-бяло като в нямото кино на Чаплин: Нищо не можеш да добавиш, нищо да отнемеш.
Тъжна комедия за житието-битието на Малкия човек. Смях и тъга се лее от сцената, докато героите на Герасим Георгиев – Геро, Филип Аврамов, Леонид Йовчев и Мак Маринов нищят неблагополучията в живота си и направо челния си сблъсък със съдбата в някои от шестте миниатюри на Тиери в тази история на неслучилите се хора. Търсеното и мечтаното място в живота, сред хората и просто в работата все се отдалечава и разминава с тях. Техният асансьор просто не потегля.
Това така напомня репликата на клошаря на Ивайло Христов в „Секс, наркотици, рокендрол”, който за 30-и сезон се играе във Военния театър: И аз искам да съм нормален, но да си нормален е скъпо… В „Без асансьор” има философия, която осветява живота на съвременния човек в изпепеляващия ритъм на времето ни – с разбиране към поривите на ума и сърцето на хората, но и с милост към неумението им да се впишат и да драснат своя чертичка в този живот.
Истории с предчувствие за чудо
В месеца, в който романът „Времеубежище” се появява във Великобритания и Америка, а издания като „Таймс”, „Уолстрийт джърнъл” и „Ню Йорк Таймс” публикуват рецензии за книгата, писателят Георги Господинов пуска своите „Избрани истории” у нас. Книгатасъдържа 39 разказа или истории, избрани от самия автор.Сред тях са класически вече произведения като „Сляпата Вайша”, „Обащиняване”, „Кристин, която маха от влака”, „Белите гащи на историята”, „Коледната душа на едно прасе”, „Закъснелият дар”, „Да търсиш Карла в Лисабон”, „Божури и незабравки”, „И всичко стана луна”…
Първата история е писана преди 25 години, последната – миналата Коледа. Истории с предчувствие за чудо, както казва Гаустин – за любов и разминавания, за влакове и гари, за последните 8 минути и 19 секунди на Земята, защо е важно да търсиш… и да не намираш една жена. И как в някои разминавания има повече любов, отколкото във всички срещи на света. Оформлението на книгата е на Люба Халева.
Досега Георги Господинов има издадени 4 книги с разкази. Отличен е с датска и с италианска награда за майсторство в жанра. По негови разкази са филми като „Сляпата Вайша” (номинация за „Оскар”) и др. А разказът „И всичко стана луна” е включен в американската Антология на най-добрата европейска проза през 2010 г.
„Опашката” – с две награди
Захари Карабашлиев стана носител на 2 от най-престижните литературни награди в един ден. Романът му „Опашката” взе най-голямата ни литературна награда „Роман на годината” на Национален дарителски фонд „13 века България” и пластиката „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга през 2021 г.
„Опашката” е избран за носител на 11-ата литературна награда за български роман на годината от жури с председател проф. Боян Биолчев. При приемането на почетната награда Захари Карабашлиев припомни, че: „Културата, тази култура, която води човечеството напред, културата на Просвещението и прогреса започва с книгите! Във време на фундаментално разделение и цивилизационен разлом (не някъде навън, а вътре, у нас) ние, българите, използваме едни и същи букви, едни и същи думи и почти едни и същи изречения да се нараняваме едни други. Мой ангажимент като писател е не да помирявам и утешавам (за това служи религията), нито пък да поучавам (за това е образованието), а да съм достатъчно близо до тревогите на времето, в което живея, но и на достатъчна дистанция, за да мога да ги преработвам в писане… Надявам се книгите ми да бъдат освен всичко друго документ на времето, в което живея. Така, както съм го видял.”
По романа „Опашката” Явор Гърдев създаде едноименната пиеса с участието на Владимир Карамазов и Михаил Билалов в плевенския театър – интимен и откровен разговор за измамната красота на илюзиите и пътешествие към най-дълбоките кътчета на човешката душа. Павел Панов, писател и драматург, намерил любовта на живота си – красивата и интелигентната Невена, получава изненадващо предложение да се включи в политическата надпревара като независим кандидат за президент. Дали любовта може да се съхрани в разпадащ се на отломки свят…
НАКРАТКО
ххх
Пет дни – от 27 май до 1 юни Софийската опера и балет представя премиерата на балета „Хиляда и една нощ” за стогодишнината от рождението на азербайджанския композитор Фикрет Амиров. На сцената оживяват приказната история за Шехерезада, а историите за Синдбад, Аладин и вълшебната лампа и Али Баба и 40-те разбойници „разказва” хореографията на балетмайстора Елдар Алиев.
ххх
Над 90-годишен, Любен Зидаров е най-възрастният работещ илюстратор. Той беше удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза” на Националната художествена академия по време на ретроспективната си изложба. Зидаров е студент на проф. Илия Петров, випуск 1948, и работи в живописта, графиката, илюстрацията и приложния текстил. Но е особено популярен като илюстратор на стотици книги, сред които са Андерсеновите приказки, а напоследък – с илюстрациите на книгите за Хари Потър.
ххх
На 30 май на площад „Съединение” във Варна се открива паметник на емблематичния френски певец с арменски произход Шарл Азнавур. Той е и филантроп, писател и дипломат. В „Галерия Графит” вече е открита фотоизложба с моменти от живота на Маестрото, предоставена от личния архив на семейство Азнавур и Фондация „Азнавур”. За своята 70-годишна кариера певецът оставя 1400 песни, 90 филма, 294 албума, продадени в 200 млн. броя, хиляди концерти в над 90 държави и лайв пърформанси на 9 езика. Той има и своята звезда в Алеята на славата в Холивуд.
