Трийсетгодишната война е една от най-опустошителните в историята на Европа. Тя продължава от 1618 до 1648 г., като от двете страни воюват пъстри коалиции от държави, кралски династии и религиозни общности. Войната се води предимно на германска територия, но малцина знаят, че основна действаща сила в протестантския лагер е Швеция. През XVII и XVIII век тя е велика сила, има колонии в Африка и района на Карибско море, почти постоянно е в състояние на война с някоя конкурентна държава. Всичко това приключва в началото на XIX век. През 1808–1809 г. Швеция търпи поражение във войната с Руската империя, което води до вътрешнополитически катаклизъм и до официално обявяване на неутралитет през 1812 г. И така до тази седмица, когато страната подаде искане за влизане в НАТО.
По ирония на съдбата именно войната от 1808–1809 г. води до преминаването на Финландия от Швеция към Русия със статут на автономно велико херцогство. След Болшевишката революция от 1917 г. Финландия става независима държава, но през 1939 г. е нападната от бившата си метрополия, преродена под формата на Съветския съюз. Понеже Сталин е големият победител от Втората световна война, финландците разбират, че за да оцелее страната им, тя не трябва да провокира съветската мечка. Така и става – Финландия обявява неутралитет и винаги се съобразява със своя могъщ и агресивен съсед. И ето, че сега дойде време да бъде сложен край и на финландската военна необвързаност.
Целта на това историческо предисловие е да покаже какви
тектонични геополитически промени
се случват в Балтийския регион в резултат от нападението на Русия срещу Украйна. Вместо да се уплашат и да се снишат, Швеция и Финландия решиха да сложат край на своя дългогодишен неутралитет и да влязат в НАТО. В сряда двете държави официално подадоха молба за присъединяване към Северноатлантическия пакт, като поставиха началото на процес, който се очаква да отнеме от няколко седмици до няколко месеца. Посланиците на двете северни държави предадоха писмата от правителствата си на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в централата на пакта в Брюксел. „Това е исторически момент, от който трябва да се възползваме“, каза Столтенберг на кратка церемония, на която посланиците връчиха писмата за кандидатстване, всяко в бяла папка с релефно национално знаме. „Приветствам горещо исканията на Финландия и Швеция за присъединяване към НАТО. Вие сте нашите най-близки партньори и вашето членство в НАТО ще увеличи общата ни сигурност“ каза Столтенберг.
Алиансът смята, че присъединяването на Финландия и Швеция значително ще го засили в Балтийско море. Двете неутрални скандинавски държави потърсиха гаранции за сигурност от НАТО след началото на войната, започната от Русия в Украйна в края на февруари, приключвайки процеса за вземане на националните си решения за рекордно кратко време. В неделя бе обявено решението на шведското правителство в полза на членството в Алианса, а във вторник финландсият парламент одобри аналогична стъпка със смазващо мнозинство от 94%.
На пръв поглед официалното приемане на Швеция и Финландия в НАТО изглежда чиста формалност – те са богати демократични държави с отличен мениджмънт в областта на отбраната. И двете държави са членки на Европейския съюз от 1995 г. и поддържат тясно сътрудничество със Северноатлантическия пакт. Но хоризонтът на тяхното членство в НАТО обаче има
два потенциални тъмни облака –
реакцията на Русия и възможността някоя от сегашните членки на Алианса да ги блокира.
След седмици, в които Русия заплаши с отмъщение срещу плановете на НАТО, а президентът Владмир Путин ги нарече „огромна грешка“, в понеделник той рязко промени позицията си, заявявайки, че Русия „няма проблеми“ с Финландия и с Швеция и че членството им в Алианса няма да е проблем, освен ако съюзът не изпрати повече войски или оръжия там. Засега планове за изграждане на нова военна инфраструктура на НАТО на шведска и финландска територия няма, така че затъналата в украинската кампания Русия не би трябвало да си отваря втори фронт в Балтийския регион.
Малко неочаквано като основна пречка пред бързото приемане на Швеция и Финландия в НАТО се очертават възраженията на Турция. Анкара блокира решението на НАТО да започне процедурата за членство на Финландия и Швеция. Посланиците на Алианса се срещнаха в сряда с цел да позволят обработване на връчените молби на двете страни и незабавно започване на преговори. Несъгласието на Анкара обаче спря всякакво гласуване, съобщи в. „Файненшъл таймс“. Това се случи часове преди срещата на президента на САЩ Джо Байдън в Белия дом с лидерите на двете балтийски страни – президентът Саули Ниинистьо и премиерът Магдалена Андершон.
Говорейки в парламента в сряда, турският президент Реджеп Тайип Ердоган атакува останалите съюзници, че не зачитали
„чувствителността“ на Анкара
към тероризма и обвини Стокхолм и Хелзинки, че са отказали да екстрадират 30 души, обвинени в Турция в тероризъм.
По всичко изглежда, че целта на Анкара не е да блокира завинаги поредното разширяване на НАТО, а да изтъргува своето „да“ срещу отстъпки по няколко важни военни и политически теми. Според турски официални лица, цитирани от „Блумбърг“, Анкара очаква резултат по няколко основни свои проблема. На първо място това е признаването от Швеция и Финландия на заплахата от кюрдски екстремисти от ПКК в Турция, както и от локалните разклонения на тази организация в граничните райони със Сирия и Ирак. Признаването ѝ за терористична не е достатъчно – от властите в Стокхолм и Хелзинки се очаква активно да преследват членовете и привържениците ѝ на своя територия. Друг проблем е забраната от Швеция и Финландия за износ на въоръжение към Турция, наложена заедно с други страни от ЕС след операцията на турската армия срещу кюрдската сирийска групировка YPG през 2019 г. Турската армия и без това почти не ползва шведско или финландско въоръжение, но въпросът е принципен и по-скоро политически.
По всичко изглежда обаче, основните искания на Анкара няма да са насочени към европейските партньори от НАТО, а към Вашингтон. Става дума преди всичко за връщането на Турция в програмата за производство на самолета Ф-35 и покупката на десетки Ф-16 и модернизацията на тези самолети на турската армия. Освен това Анкара ще се стреми към отмяна на американските санкции, наложени заради покупката на руската зенитна ракетна система С-400. Разбира се, Финландия и Швеция нямат пръст в тези санкции, но просто стават разменна монета в този спор между Анкара и Вашингтон.
Изнудване – това е недипломатичната дума, с която някои наблюдатели с по-директен изказ обозначават турските възражения срещу незабавното членство на Швеция и Финландия в Алианса. Този казус поставя под въпрос вътрешната хомогенност на НАТО. Турция все повече започва да изглежда като черната овца в този военен съюз. Във време на изострена конфронтация между Русия и евроатлантическата общност Анкара отказа да заеме твърда позиция срещу агресията на Путин в Украйна. Индиректно в полза на Кремъл е и забавянето на шведското и финландското членство в НАТО.
Все пак по-вероятно и Анкара, и Вашингтон да успеят да се спазарят и известни отстъпки от страна на американците да превърнат турското „не“ за Швеция и Финландия в „да“. Влизането на двете страни в Алианса ще промени коренно
стратегическия пейзаж в Балтийския регион
На първо място границата между Русия и НАТО ще стане по-дълга с 1300 км. Територията на Алианса ще се увеличи значително – взети заедно, Швеция и Финландия са почти толкова големи, колкото всичките 12 държави от Източна Европа и Балканите, които бяха приети в НАТО след края на Студената война. Почти цялото Балтийско море ще се превърне в част от зоната за сигурност на евроатлантическата общност, Русия ще има само малък излаз на него в района на Санкт Петербург и ексклава Калининград.
Важен е и фактът, че макар да не са държави с голямо население, и Швеция, и Финландия са сериозни военни сили с добре развита високотехнологична отбранителна индустрия. Така че тяхно членство в НАТО ще добави не само геостратегически предимства, но и реална военна мощ.
