Според черногорския премиер Абазович инициативата не е „Велика Сърбия” и е програмирана за участие на 6 държави.
Новото правителство на малцинството на Черна гора няма и месец живот, но едно изказване на неговия премиер премина като вихрушка в медийното и политическото пространство на страните от Западните Балкани. Толкова много то се хареса на регионалните елити, а и на доста от обикновените хора (правилно или не – това е друг въпрос), които виждат в инициативата „Отворени Балкани” алтернатива на своето все още нереализирано членство в Европейския съюз. За какво става дума?
В свое интервю пред косовската телевизия „Клан” премиерът Дритан Абазович (от края на април е начело на малцинствено правителство в Подгорица), заяви недвусмислено, че вижда формата на „Отворени Балкани” като създаден за 6 държави. Т.е. за всички, които сега определяме като Западни Балкани. В това число – и за неговата Черна гора. Но и за Косово, и за Албания, и за Северна Македония, и за Босна и Херцеговина, която пък поради вътрешни несъгласия между нейните различни съставни части досега нямаше обща позиция за това, дали да се присъедини към Сърбия. Дали фактът, че тази позиция на Абазович бе изказана пред медия от Прищина и по тази причина беше предназначена за публиката в Косово, или защото съвпадна с някои нови сигнали от Брюксел за подкрепа на „Отворени Балкани”, но думите му се приеха като
нов полъх в платната на идеята за регионално сътрудничество
Най-малкото, защото означаваха, че и Подгорица с новото си правителство и премиер не иска да стои настрана от всяка проява, която би легитимирала европейските амбиции на страната. Ако наистина „Отворени Балкани” е стъпка към пълноправно членство в ЕС. А не отклонение от общия стратегически стремеж на страните от района към европейското семейство и самозалъгване или пък опит на Сърбия да си осигури регионално лидерство, каквито съмнения има.
Личната активност на президента на Сърбия Александър Вучич, цялостното му политическо поведение и вложеният му персонален залог в „Отворени Балкани” са сред сериозните аргументи, които подхранват такива съмнения. Там, където Белград е активен, винаги има подозрения за втори, дори трети план, невинаги очевиден на „първо четене”.
Казвам това, защото думите на Абазович съвпаднаха по време с изявленията на самия Вучич, който демонстрира нова „обнадежденост” за бъдещето на своята идея „Отворени Балкани” на връщане след вечерята в Брюксел, организирана от шефа на европейската дипломация Жозеф Борел за лидерите на държавите от Западните Балкани. В неформална обстановка с испанеца те са обсъдили бъдещето на района и вероятно са получили подкрепа на сътрудничеството за преодоляване на граничните бариери, което засега обхваща Албания, Северна Македония и Сърбия.
Прокраднаха се мнения, че на неформални разговори могат да се кажат сериозни неща и да се хвърли светлина върху
истинските възможности за по-бърза интеграция в ЕС
В смисъл, че щом лидерите на шестте държави, всяка от които е на различен етап от своя европейски път, толкова възторжено се опитват да утвърждават значението на регионалните си политики, значи има препятствия по пътя към голямата им цел – пълноправното членство в ЕС. Но медийното пространство на запад от нас е толкова претоварено и изкривено от представянето на желаното за възможно, че не бива да се учудваме на интерпретации, които нямат нищо общо с реалността.
Но Абазович даде да се разбере, че като премиер на Черна гора няма да стои настрана от предимствата, които според твърденията дава такава инициатива за регионално сътрудничество като „Отворени Балкани”. Той заяви и намерение да участва в лидерската среща в рамките на инициативата през юни в Скопие. От своя страна домакините на този форум в Северна Македония, вероятно повлечени от инерцията на добрите намерения, заявиха, че ще очакват пълен шестстранен формат на заседанията край Вардар. Значи, плюс Косово и Босна и Херцеговина. Поне така може да се тълкуват и думите на Абазович, че Прищина не бива да се изключва от нито една инициатива в района и че това само може да е от полза за нормализиране на отношенията с Белград. След като погали самочувствието на косовските политици и на самите косовари с това предложение, младият политик от Подгорица каза и че
„Отворени Балкани” не са „Велика Сърбия”, която Вучич иска да възроди
върху развалините на някогашна СФРЮ. Каква „Велика Сърбия”, подхвърли Абазович, когато в „Отворени Балкани” участва и Албания, чийто трикратен пореден премиер Еди Рама дори на моменти си приписва заслугата за осъществяването на идеята за сметка на Вучич. Вече сме писали за обвиненията срещу Рама, че с тази близост с Вучич предава интересите на албанството в района и най-вече на косоварите, които продължават да следват традицията да виждат в Тирана своя Пиемонт, който да се грижи за тях, където и да са те. Пък и самият Дритан, новата звезда на политическия небосклон в региона, е роден в Улцин, където присъствието на албанци в страната е най-сериозно. Ненапразно го наричат „третият премиер албанец в Западните Балкани” след Рама и Курти.
От друга страна, Абазович си дава сметка за крехкото единство на многопартийната коалиция, подкрепяща правителството му на малцинството, в която важна роля играе просръбската Социалистическа народна партия. На вота от 28 април той беше подкрепен и от опозиционната Демократична партия на социалистите на президента Мило Джуканович, без тя да има свои министри в кабинета. В такава позиция очевидно трябва да се съобразяваш с всички вътрешни и външни фактори, оплетени в мрежа от зависимости. Но пък Абазович не скри задоволството си от факта, че за първи път в историята на бившата югорепублика е налице сътрудничество между политически партии, които допреди участието им в сегашното правителство на малцинството никога не са имали нещо общо.
Наистина ще е любопитно през юни да се види дали 6-те държави от Западните Балкани ще се препокрият с участниците в „Отворени Балкани”. Ако в Скопие около масата седнат всички лидери от региона, значи ще е създаден още един формат за комуникация с важна роля за укрепване на доверието помежду им. Пък после и за развитие на полезно сътрудничество, ако идеята за преодоляване на граничните формалности засегнат всичките 6 държави.
Пак ще споменем Абазович, но заедно с аргументите за участие в „Отворени Балкани” той каза: На никого не му се чака с часове по границите. А са добре известни напрежението между Прищина и Белград, споровете им за границите и за процедурите там, пък и споменът за стопроцентовото мито за сръбските стоки, които сегашният премиер на Косово Албин Курти в първия си неуспешен мандат бе наложил. И без това всички лидери от Западните Балкани се оплакват, че много рядко се случва да бъдат заедно и въпреки личната си неприязън между някои от тях или несъгласия по някои политики все пак да бъдат заедно около масата е по-добре, отколкото да се зъбят един на друг през границите. Особено, когато става дума за Балканите.
Ако все пак нещо
хвърля сянка върху новата вълна от оптимизъм
и ентусиазъм за бъдещето на „Отворени Балкани”, то е идеята на френския президент Емануел Макрон за „паралелна европейска общност”, предложена на Украйна като алтернатива на членството ѝ в ЕС. Идеята е за Киев, но в тази успоредна общност вече се виждат и други държави от постсъветското пространство, които искат, но не получават шанс за бърз прием в ЕС, като Молдова, Грузия и някои от азиатските постсъветски републики. Това очевидно е тема, която тепърва ще анализираме, но вече има реакции, че за Западните Балкани това би означавало ново отлагане на надеждите за бърз прием в ЕС. Дори не нова „чакалня”, а територия на съвместно съжителство с ЕС на всички държави, които искат, но по определени причини не могат да влязат там. Като два европейски паралелни свята…
Затова – да се вслушаме в балканските гласове с препоръка предпазливо да гледаме на всичко, което се прави в „Отворени Балкани”.
