Театър „Българска армия” отново събра творците на театъра на поредното, 31-во издание на отличията „Аскеер”. „България има нужда не само от революционери, но и от строители”, каза награденият за драматургия Александър Секулов. Неговата пиеса „Народът на Вазов” събира зрители през този сезон на националната ни сцена. И самата празнична вечер беше посветена на строителите на България, хората на духа. Самият празник във Военния театър беше посветен на 300-годишнината от рождението на св.отец Паисий Хилендарски, събрал народната ни памет в „История славянобългарска”. А мотото на вечерта беше „Урок по български” с въпрос към всеки номиниран: Кой е българският ни урок.
Със „заповед” „За почест!” беше посрещната обичаната актриса от Военния театър Меглена Караламбова, която колегите й и публиката аплодираха на крака за получаването на почетната награда „Аскеер”. А за цялостен принос в театралното изкуство статуетката на Чапа отиде при актрисата Цветана Манева с роли в киното и театъра от 53 творчески години. В изказването си тя благодари на своята публика и се прости с нея. „Трудно е да приемеш, но в никакъв случай не е драматична и трагична ситуацията, че си отиваш. Ако имаше тук тази вечер „изгряваща звезда”, то аз се чувствам като залязваща”, каза тя.
За трети път статуетката получиха Мария Каварджикова и Малин Кръстев – и двамата за главна роля в „Една испанска пиеса” от Ясмина Реза в Малък градски театър „Зад канала”. Бина, до каквото се докоснеш, го превръщаш в любов и семейство, обърна се Малин Кръстев с благодарност към режисьора на спектакъла и директор на театъра Бина Харалампиева. Представлението беше с най-много номинации – 5. Аплодисментите „покриха” сълзите на звездата на Народния театър Мария Каварджикова, която гостува в трупата. Определено „малкият театър” е в добра форма през сезона. А Малин Кръстев с благодарност напомни, че театралният му прощъпулник е направен на военната сцена.
Наградата за поддържаща женска роля взе Лили Шомова („Г-ца Юлия”, реж. Антон Угринов), а за поддържаща мъжка – Юлиан Вергов за образа на патриарха на българската литература в „Народът на Вазов” (реж. Диана Добрева).
В наградата за режисура надделя Диана Добрева за постановката й „Коприна” по Алесандро Барико в Драматичния театър в Пловдив. Тя нарече спектакъла „Коприна” своя сбъдната мечта, постигната по безкомпромисен начин. А представлението получи и наградите за сценография (на Мира Каланова) и костюмография (на Марина Райчинова).
За най-добро представление бе определено „Опашката” по романа на Захари Карабашлиев, поставена от Явор Гърдев с Владо Карамазов в главната роля в Плевенския театър „Иван Радоев” и с участието на Михаил Билалов. То пребори „Бурята” на световноизвестния Боб Уилсън в Народния и „Една испанска пиеса”.
Тази година е учредено ново отличие за моноспектакъл, за което се наложи изпълнението на Александра Сърчаджиева в пиесата „На живо”. Тя посвети отличието на майка си Пепа Николова и на Константин Коцев – баща на Димитър Коцев – Шошо, режисьор на спектакъла по текст на Яна Борисова. Представлението вече се играе и по сцените в страната.
Композиторът Николай Иванов („Шахнаме: Сказание за Зал” на театър „Азарян”, реж. Елена Панайотова) взе наградата за театрална музика. А „Аскеер 2022” за изгряваща звезда получиха колективно студентите на режисьора Ивайло Христов за „Въпреки живота, всичко е любов” по Виктор Пасков на театъра в Габрово.
В прекрасния спектакъл на „Аскеер 2022”, създаден от режисьора Борис Радев, бяха изпълнени стихове от Вазов до Петя Дубарова. И бяха пресъздадени сцени от „Криворазбраната цивилизация, „Българи от старо време”, „Михал Мишкоед”, видяхме и Бай Ганьо, и Иречек.
Щедростта на военната трупа (нейните членове не се номинират за сценични постижения) за пореден път сложи точката с равносметката на сезона, но и многоточие – на българската театрална история. В очакване на следващите статуетки на Георги Чапкънов – Чапа, на войничето, чиято каска все се търкулва от ръцете на развълнуваните творци в мига на награждаването…
