На 1 декември 1942 г. отряд съветски бойни кораби осъществява набегова операция, при което срещу девет български населени места са изстреляни към сто големокалибрени снаряда и две торпеда. Този неизвестен за нашата историография епизод е документиран в „Лично. Строго поверително” донесение от областния полицейски началник и от началника на служба „Държавна сигурност” в Шумен от 2 декември 1942 г. до началника на отдел „Държавна сигурност” в София. Тъй като засега това е единственият открит документ по този случай, си заслужава неговото цялостно цитиране със съвсем леки съкращения:
„Донасям Ви, Господин началник, че вчера 1.ХII. т. г. към 6 ч. и 50 мин. населението на селата: Горун, Св. Никола, Нанево, Камен бряг, Поручик Чунчево, Тюленово, Шабла и Езерец, е било разтревожено от внезапна артилерийска стрелба откъм морето.
В селото Горун, отстоящо на 7 км от града, са паднали четири снаряда. Над селото са профучали няколко снаряда, които са паднали далече от него, засега неизвестно къде, но вероятно някъде из нивите. В самото село са паднали твърде много парчета от снаряди, без обаче тези последните да са нанесли някакви щети. Убити хора няма, изпочупени са само няколко прозореца от силното сътресение. Животни убити няма освен едно куче.
На местата, където снарядите са паднали, са образувани ями с дълбочина 50–60 см, широки в диаметър около 1 1/7 м и дълги 2 м в диаметър. Пръстта, изхвърлена от тези ями, е намерена в един радиус от 45–50 крачки от ямата. Според показанията на кметския наместник в това село и [на] други жители след първите 40–50 снаряда е имало едно затишие от 15 мин, след което са дадени нови 40–50 вистрела. Освен в село Горун четири снаряда са паднали и в село Нанево, и в скалите на самия бряг. От падналите парчета в това село са ранени две прасета. Други щети не са нанесени. Паднали са три снаряда и в село Раковски. Има счупени няколко прозореца.
През време на тази бомбардировка населението е запазило пълно самообладание, макар и тя да е дошла така ненадейно. Поради това, че по това време над морето е имало гъста мъгла, която е отнемала всякаква видимост на повече от 400–500 м от брега, никой не е могъл да разбере и да види от какъв кораб се дават вистрелите. Забелязани са само червени пламъци всред мъглата по време на стрелбата. Някои от селяните са чули сирена на параход и бръмчене на аероплан. По непроверени сведения, дадени от военните власти, в стрелбата са вземали участие един тежък и два леки военни кораби и една подводница.
Намерени са две торпеда, изстреляни от подводницата, от които едното не е експлодирало“. Тъй като истинността на документа не подлежи на съмнение, следват множеството въпросителни. Кой и защо обстрелва селища където няма никакви важни военни обекти? Как този епизод остава неизвестен в българската историография? Защо бездействат изградените от Германия съвместно с България и с Румъния системи за наблюдение и оповестяване? Защо Царство България не реагира на това нападение?
По това време Черноморският флот на Съветския съюз е насочил основните си усилия в Туапсинската отбранителна операция, която продължава до 20 декември 1942 г. Още на 31 октомври с. г. обаче немските войски прекратяват настъплението. В съветски публикации до 1989 г. се посочва, че когато се води битката за Кавказ, Черноморският флот активно действа по морските съобщения на противника, които преминават от Босфора по цялото западно Черноморско крайбрежие до Констанца, т. е. – и край българските брегове. Посочва се, че през есенно-зимния период на 1942 г. надводните кораби на флота, в т. ч. крайцерът „Ворошилов”, лидерът на ескадрени миноносци „Харьков”, ескадрените миноносци „Бойкий”, „Беспощадный” и „Сообразительный”, базовите миночистачи „Мина” и „Якорь” са извършили три набега от кавказките пристанища на СССР към германските комуникации край западните брегове на Черно море.
От цитираните по-горе публикации става ясно, че най-вероятно един от набезите е пред българските брегове. Липсата не само на точни разузнавателни данни, а най-вече на технически средства за корабоводене (корабите не разполагат с радиолокация) са вероятната причина за сериозната навигационна грешка, направена в края на прехода от източния до западния бряг на Черно море.
Германски данни дават по-голямо уточнение на ситуацията. Става въпрос не за три набега, а само за един (29.XI–2 XII. 1942 г.) – на ескадра на Черноморския флот под командването на вицеадмирал Лев Владимирски. Първата група кораби в състав крайцерът „Ворошилов”, лидерът „Харьков” и ескадреният миноносец „Сообразительний” получава задачата да обстрелва пристанището Сулина, Бургас (вероятно – нос Бурнас, разположен северно от о-в Змейни – бел. авт.) и радиостанцията на о-в Фидониси (дн. Змейни). Втората група в състав ескадрените миноносци „Беспощадный” и „Бойкий” са насочени до достигнат района между нос Калиакра и нос Шабла, откъдето да обстрелват Мангалия. „Ворошилов” и „Сообразительний” обстрелват Фидониси, но след като взрив на мина поврежда носа на крайцера, корабите поемат на обратен курс.
В публикацията на немските изследователи проф. Юрген Ровер и Герхард Хюмелхен се изяснява целта на корабите, действащи пред носовете Шабла и Калиакра: обстрел на румънското пристанище Мангалия. Най-вероятните участници в обстрела срещу българските селища са ескадрените миноносци „Беспощадный” и „Бойкий”. Уточнението на немските изследователи, че корабите са стреляли с торпеда, обяснява и наличието на такива боеприпаси и на българския бряг. Публикуваните през последните години изследвания за действията на съветските подводници в Черно море през този период не посочват оперираща в региона подводница към 1. XII. 1942 г.
Разминаването в броя и вида на корабите, дадени неофициално от нашите военни власти на полицията, може да се обясни с гъстата мъгла в района на обстрела. Изградената още през октомври 1941 г. смесена българско-германска система за противовъздушно наблюдение разполага с радиолокационни станции на н. Галата и в Созопол.
Смесената румънско-германска система пък има такава апаратура в Констанца. И трите станции могат да откриват самолети на дистанция до 150 км. Те биха могли да засекат участващите в обстрела съветски самолети, но в германската публикация не се споменава за авиационна атака. Най-вероятно посоченото в полицейския доклад „бръмчене на аероплан” е припознато свистене от големокалибрени снаряди.
Защо Царство България не реагира на това нападение? Както цар Борис III, така и германските представители в София още през пролетта на 1942 г. не изключват някаква „отчаяна акция” на съветския флот на Черно море. Затова става дума в разговорите между германския пълномощен министър Адолф-Хайнц Бекерле и министър-председателя Богдан Филов на 23 март с. г., както и по време на срещата между цар Борис III и Бекерле три дни по-късно. Царят изтъква този аргумент като евентуална реакция на СССР, ако България закрие съветското консулство в София, за което настояват германците. Той допълва мотивите си с „недостатъчната далекобойност на българските оръдия от бреговата отбрана”.
В този смисъл акцията на съветските надводните кораби на 1 декември 1942 г., завършила без човешки жертви и без сериозни материални щети, дава поредната възможност на цар Борис III да лавира между Великите сили.
