Пламен ПЕТРОВ
Старият международен ред е сериозно ерозиран, но нов все още няма.
Има ли нов световен ред след началото на войната в Украйна? Не, все още няма, но наблюдаваме ерозия на съществуващия световен ред, установен след Втората световна война. С тази теза провокира участниците в конференцията по проблемите на европейската сигурност д-р Любомир Кючуков, бивш зам.-министър на външните работи, понастоящем директор на Института за икономика и международни отношения. Той отбеляза, че при досегашния международен порядък е имало механизми за взаимен баланс и контрол, а сега те вече са изчезнали. Несъмнено старата система се нуждае от сериозно реформиране, включително в ООН и неговия Съвет за сигурност, но то засега не се е случило и светът живее в институционален и правен вакуум на глобално ниво.
Д-р Кючуков припомни своя теза от миналата година – че войната се е завърнала в Европа като начин на мислене, и маркира тревожното развитие от тази пролет, а именно – че тази идея вече се е превърнала в действие, материализира се. Новият свят е без правила, в него всичко се решава от силата. Никой не знае кога ще завърши войната в Украйна, но дори и след нейния край ще живеем в един конфронтиран свят без стремеж към политически диалог между противниците. И макар че няма да се формира нов световен ред, конфронтацията ще създаде
нови баланси и нови съюзи
Ще има и укрепване на вече съществуващи съюзи, каза Любомир Кючуков. Той констатира, че дори терминът международно право е започнал да изчезва от лексиката на политиците. Вместо това те говорят за „правила“.
Какви ще бъдат геополитическите реалности след войната в Украйна, запита се д-р Кючуков. Според него след края на Студената война имахме кратък еднополюсен момент на американска доминация, последван от тенденция към многополюсност, която от своя страна се трансформира в нещо, което можем да обозначим като „вторична“ биполяризация. Двата полюса сега са САЩ и Китай, като тяхното съперничество придобива всеобхватен характер и вече има и идеологическа база, ако приемем, че става дума за борба между западната либерална демокрация и авторитарния комунистически модел на Пекин. Започналата през февруари война в Украйна обаче изкриви тази геополитическа оптика и наложи нова разделителна линия – „за“ и „против“ Русия. Войната консолидира „широкия Запад“ и даде кауза на НАТО.
В светлината на конфронтацията Вашингтон–Пекин сега САЩ възлагат неутрализацията на Русия на своите европейски съюзници, за да се съсредоточат върху Китай. Всеобщо съгласие от участниците в конференцията срещна тезата на д-р Кючуков, че печеливши от войната в Украйна са САЩ и Китай, а губеща е Европа, и, разбира се, двете воюващи страни. Военната драма на Стария континент позволява на Пекин да излезе от незавидната позиция на главен авторитарен полюс в света, защото сега антипатиите на Запада се фокусират главно върху другата голяма авторитарна държава – Русия. Освен това Москва е притисната от санкциите на САЩ и ЕС и се обръща към Китай като главна и почти единствена алтернатива за своя енергиен износ и външноикономически връзки. Американците също са в печеливша позиция, защото войната даде импулс за развитие на техния енергиен сектор и оръжейна индустрия. Освен това извънредната международна ситуация засега погребва мечтите за стратегическа автономия на Европа. Ако не броим Украйна и Русия, то именно Европа ще бъде тази, която в най-голяма степен ще изконсумира негативите на войната под формата на енергиен дефицит, инфлация, бежанска вълна, увеличени военни разходи.
Същата теза – за
Европа като главен потърпевш от войната
между Русия и Украйна застъпи в своя доклад и проф. Нина Дюлгерова. Тя смята, че сме свидетели на процес на разрушаване на държавността, който е резултат от действието на наднационални фактори като могъщите транснационални корпорации и различните либерални социални практики. Професор Дюлгерова обърна внимание, че на фона на конфронтацията между Русия и Запада своите позиции в Черноморския регион засилва Турция. Анкара поддържа военно и политическо сътрудничество с Москва, но в същото време снабдява украинската армия с доста ефективните бойни дронове „Байрактар“. Освен това Турция се стреми да се превърне в посредник на евентуалните мирни преговори между Русия и Украйна. Анкара не е наложила икономически санкции на Москва и не смята да се отказва от руския газ, което може да я превърне в посредник и енергиен хъб, свързващ Русия и Каспийския регион с Европейския съюз.
Войната е двигател на прогреса. Това твърдение на Нина Дюлгерова първоначално предизвика стъписване у аудиторията, но професорката обясни, че стремежът към победа тласка двете противоборстващи страни, а и техните съюзници към усъвършенстване на военните технологии, като същевременно складовете на американската, руската и европейските армии се изчистват от старите модели въоръжение.
Предстои ли
„разкачване“ на Европа от Русия
в сферата на енергийните доставки? Това бе друг сюжет, дискутиран в няколко от докладите на научния форум. През миналата седмица Европейският съюз взе решение да наложи забрана за внос на нефт и нефтопродукти от Русия, която влиза в сила от края на тази година. Ембарго върху руския газ засега няма, но Европейската комисия обяви, че целта е той постепенно да бъде заменен с внос от други държави и с прехвърляне на тежестта на производството на електроенергия върху възобновяемите източници. Но дали това е реално и възможно? Едната теза е, че в средносрочен план „Газпром“ ще загуби почти всичките си европейски пазари, а руският нефт за ЕС ще бъде ограничен до 15–20% от сегашните нива на доставки. Дори и войната в Украйна да приключи сравнително бързо, т.е. – до есента или до края на годината, връщане към традиционно активните бизнес връзки между ЕС и Русия няма да има. Това означава, че нови обеми руски нефт ще се пренасочат към Азия, но същото не може да се случи с износа на „Газпром“, защото липсва необходимата преносна инфраструктура между находищата в Западен Сибир и Китай.
В противовес на тази картина някои от участниците в конференцията изтъкнаха, че добивът на нефт и газ в Русия има много ниска себестойност и в дългосрочен план руските енергийни суровини ще запазят своята конкурентоспособност, преодолявайки геополитическите препятствия. Бъдещето ще покаже кой е прав, но главният извод, около който се обединиха участниците в конференцията, е, че войната между Русия и Украйна е най-сериозното предизвикателство пред европейската сигурност през последните три десетилетия.
Научният форум ще стане традиционен
Проведената в курорта „Св. св. Константин и Елена“ конференция по проблемите на европейската сигурност бе организирана от Съюза на учените в България, Българското геополитическо дружество и Научноизследователския център по енергиен бизнес и инфраструктура към УНСС. Главен организационен и научен двигател на проявата бе проф. Нина Дюлгерова. Информационният център на Министерството на отбраната също бе представен с доклад от пишещия тези редове.
Освен войната в Украйна и енергийната сигурност на Европа на конференцията се оформиха още два-три тематични кръга за дискусии и обмен на мнения. Един от тях бе свързан с Китай и неговото икономическо, а може би вече и политическо проникване на Стария континент. Доцент Георги Чанков от УНСС разви своята теза за изграждане на свободна икономическа зона по българското Черноморие в рамките на китайската инициатива „Един пояс, един път“. На митовете за съвременен Китай, битуващи у нас и в Европа, се спря може би най-добрият китаист в България – доцент Мариана Тиен. Чисто военна тема си бе избрал докторантът Олександр Ингор – „Ролята на България във военновъздушната защита на Черно море“. Доцент Драгомир Кръстев пък говори по актуален проблем на сигурността – „Киберпространството като петия домейн на войната“. Амбицията на организаторите е конференцията по европейската сигурност в „Св. св. Константин и Елена“ да стане традиционна, следващото издание ще бъде догодина по същото време.
