Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Header
Търсене
Close this search box.

Войната в Украйна консолидира Запада и даде кауза на НАТО

[post-views]
Войната в Украйна консолидира Запада и даде кауза на НАТО

Пламен ПЕТРОВ

Старият международен ред е сериозно ерозиран, но нов все още няма.

Има ли нов световен ред след началото на войната в Украйна? Не, все още няма, но наблюдаваме ерозия на съществуващия световен ред, установен след Втората световна война. С тази теза провокира участниците в конференцията по проблемите на европейската сигурност д-р Любомир Кючуков, бивш зам.-министър на външните работи, понастоящем директор на Института за икономика и международни отношения. Той отбеляза, че при досегашния международен порядък е имало механизми за взаимен баланс и контрол, а сега те вече са изчезнали. Несъмнено старата система се нуждае от сериозно реформиране, включително в ООН и неговия Съвет за сигурност, но то засега не се е случило и светът живее в институционален и правен вакуум на глобално ниво.

Д-р Кючуков припомни своя теза от миналата година – че войната се е завърнала в Европа като начин на мислене, и маркира тревожното развитие от тази пролет, а именно – че тази идея вече се е превърнала в действие, материализира се. Новият свят е без правила, в него всичко се решава от силата. Никой не знае кога ще завърши войната в Украйна, но дори и след нейния край ще живеем в един конфронтиран свят без стремеж към политически диалог между противниците. И макар че няма да се формира нов световен ред, конфронтацията ще създаде

нови баланси и нови съюзи

Ще има и укрепване на вече съществуващи съюзи, каза Любомир Кючуков. Той констатира, че дори терминът международно право е започнал да изчезва от лексиката на политиците. Вместо това те говорят за „правила“.

Какви ще бъдат геополитическите реалности след войната в Украйна, запита се д-р Кючуков. Според него след края на Студената война имахме кратък еднополюсен момент на американска доминация, последван от тенденция към многополюсност, която от своя страна се трансформира в нещо, което можем да обозначим като „вторична“ биполяризация. Двата полюса сега са САЩ и Китай, като тяхното съперничество придобива всеобхватен характер и вече има и идеологическа база, ако приемем, че става дума за борба между западната либерална демокрация и авторитарния комунистически модел на Пекин. Започналата през февруари война в Украйна обаче изкриви тази геополитическа оптика и наложи нова разделителна линия – „за“ и „против“ Русия. Войната консолидира „широкия Запад“ и даде кауза на НАТО.

В светлината на конфронтацията Вашингтон–Пекин сега САЩ възлагат неутрализацията на Русия на своите европейски съюзници, за да се съсредоточат върху Китай. Всеобщо съгласие от участниците в конференцията срещна тезата на д-р Кючуков, че печеливши от войната в Украйна са САЩ и Китай, а губеща е Европа, и, разбира се, двете воюващи страни. Военната драма на Стария континент позволява на Пекин да излезе от незавидната позиция на главен авторитарен полюс в света, защото сега антипатиите на Запада се фокусират главно върху другата голяма авторитарна държава – Русия. Освен това Москва е притисната от санкциите на САЩ и ЕС и се обръща към Китай като главна и почти единствена алтернатива за своя енергиен износ и външноикономически връзки. Американците също са в печеливша позиция, защото войната даде импулс за развитие на техния енергиен сектор и оръжейна индустрия. Освен това извънредната международна ситуация засега погребва мечтите за стратегическа автономия на Европа. Ако не броим Украйна и Русия, то именно Европа ще бъде тази, която в най-голяма степен ще изконсумира негативите на войната под формата на енергиен дефицит, инфлация, бежанска вълна, увеличени военни разходи.

Същата теза – за

Европа като главен потърпевш от войната

между Русия и Украйна застъпи в своя доклад и проф. Нина Дюлгерова. Тя смята, че сме свидетели на процес на разрушаване на държавността, който е резултат от действието на наднационални фактори като могъщите транснационални корпорации и различните либерални социални практики. Професор Дюлгерова обърна внимание, че на фона на конфронтацията между Русия и Запада своите позиции в Черноморския регион засилва Турция. Анкара поддържа военно и политическо сътрудничество с Москва, но в същото време снабдява украинската армия с доста ефективните бойни дронове „Байрактар“. Освен това Турция се стреми да се превърне в посредник на евентуалните мирни преговори между Русия и Украйна. Анкара не е наложила икономически санкции на Москва и не смята да се отказва от руския газ, което може да я превърне в посредник и енергиен хъб, свързващ Русия и Каспийския регион с Европейския съюз.

Войната е двигател на прогреса. Това твърдение на Нина Дюлгерова първоначално предизвика стъписване у аудиторията, но професорката обясни, че стремежът към победа тласка двете противоборстващи страни, а и техните съюзници към усъвършенстване на военните технологии, като същевременно складовете на американската, руската и европейските армии се изчистват от старите модели въоръжение.

Предстои ли

„разкачване“ на Европа от Русия

в сферата на енергийните доставки? Това бе друг сюжет, дискутиран в няколко от докладите на научния форум. През миналата седмица Европейският съюз взе решение да наложи забрана за внос на нефт и нефтопродукти от Русия, която влиза в сила от края на тази година. Ембарго върху руския газ засега няма, но Европейската комисия обяви, че целта е той постепенно да бъде заменен с внос от други държави и с прехвърляне на тежестта на производството на електроенергия върху възобновяемите източници. Но дали това е реално и възможно? Едната теза е, че в средносрочен план „Газпром“ ще загуби почти всичките си европейски пазари, а руският нефт за ЕС ще бъде ограничен до 15–20% от сегашните нива на доставки. Дори и войната в Украйна да приключи сравнително бързо, т.е. – до есента или до края на годината, връщане към традиционно активните бизнес връзки между ЕС и Русия няма да има. Това означава, че нови обеми руски нефт ще се пренасочат към Азия, но същото не може да се случи с износа на „Газпром“, защото липсва необходимата преносна инфраструктура между находищата в Западен Сибир и Китай.

В противовес на тази картина някои от участниците в конференцията изтъкнаха, че добивът на нефт и газ в Русия има много ниска себестойност и в дългосрочен план руските енергийни суровини ще запазят своята конкурентоспособност, преодолявайки геополитическите препятствия. Бъдещето ще покаже кой е прав, но главният извод, около който се обединиха участниците в конференцията, е, че войната между Русия и Украйна е най-сериозното предизвикателство пред европейската сигурност през последните три десетилетия. 

Научният форум ще стане традиционен

Проведената в курорта „Св. св. Константин и Елена“ конференция по проблемите на европейската сигурност бе организирана от Съюза на учените в България, Българското геополитическо дружество и Научноизследователския център по енергиен бизнес и инфраструктура към УНСС. Главен организационен и научен двигател на проявата бе проф. Нина Дюлгерова. Информационният център на Министерството на отбраната също бе представен с доклад от пишещия тези редове.

Освен войната в Украйна и енергийната сигурност на Европа на конференцията се оформиха още два-три тематични кръга за дискусии и обмен на мнения. Един от тях бе свързан с Китай и неговото икономическо, а може би вече и политическо проникване на Стария континент. Доцент Георги Чанков от УНСС разви своята теза за изграждане на свободна икономическа зона по българското Черноморие в рамките на китайската инициатива „Един пояс, един път“. На митовете за съвременен Китай, битуващи у нас и в Европа, се спря може би най-добрият китаист в България – доцент Мариана Тиен. Чисто военна тема си бе избрал докторантът Олександр Ингор – „Ролята на България във военновъздушната защита на Черно море“. Доцент Драгомир Кръстев пък говори по актуален проблем на сигурността – „Киберпространството като петия домейн на войната“. Амбицията на организаторите е конференцията по европейската сигурност в „Св. св. Константин и Елена“ да стане традиционна, следващото издание ще бъде догодина по същото време.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Най-ново

Единична публикация

Избрани