Всеки, който е бил командировка, го е изпитал на гърба си – ако разчита само на служебните пари, трябва да я кара само на кафета и сандвичи. Причината е, че последната Наредбата за командировъчните в страната е от 01.01. 2011 г. и е безкрайно остаряла. Документът е на Министерския съвет и от него са длъжни да се ръководят всички държавни ведомства и институции. Оттогава, за съжаление, наредбата не е осъвременявана, а цените на всички стоки и услуги скочиха многократно. Според въпросния документ дневните, които се полагат, по време на командировка с пренощуване са 20 лв. за всеки изминат ден. В случай, че командировката е без нощувка, може да е от сутрин до вечер късно, тарифата е 10 лв. Какво показват елементарните сметки? Ако пътувате със служебен автомобил и спрете да заредите по пътя и решите да се освежите с едно кафе като бял човек, ободряващата напитка гони 3 лв. А ако спрете два или три пъти- вече сте изхарчили половината от дневния лимит. Освен това, ако обядвате, вече трудно се намира супа или шкембе-чорба под 4-5 лв. Не говорим за второ ястие, не става дума и за десерт. Затова се свивате и я карате само на кафета и сандвичи. В противен случай, за да се нахраните нормално, се принуждавате да вадите левчета от собствения джоб. А сандвич, за да ви засити, трябва да е от 3-4 лв. нагоре, иначе си е чиста залъгалка.
Поради тази причина е и играта с „врътките“. Една от тях е: пишат се и се заверяват повече дни, а се стои по-малко. Другата шашма е еквилибристика с нощувките и т.н. – да не ги изброяваме. Разумното решение е незабавно осъвременяване и актуализиране на нормативните документи, отнасящи се за командировките в страната. Няма как дадено нещо, струвало преди 10-11г. една цена, сега пак да е същата.
За какво служи българският войник за да брани Отечеството или за пари? В случая въпросът е доста сходен с дилемата кое първичното кокошката или яйцето.Засега социологическата наука не ни дава точен отговор на казуса, а би следвало. Защото от него зависи всяко управленско решение, което би повлияло на социалната мотивация в казармата. От 1 януари 2008 г. войнишката служба у нас стана напълно платена. От тогава до днес тя е на пазара на труда и е наравно с всички останали професии и се конкурира с тях. А как може да спечели в тази борба – естествено с по-добър социален пакет и с по-добро заплащане. Защото, извинете, всеки обича Родината си, но когато хладилникът е празен, няма как да обясниш този факт на децата си защо е така. Както веднъж ми призна един боец: само обичта към Отечеството и привързаността към пакта, не могат да нахранят семейството ми.
Нелицеприятно, но е факт обстоятелството, че заплащането на войнишкия труд губи състезанието в заплащането с редица професии у нас. Само за пример – шофьорите в градския транспорт на София получават почти два пъти повече при нормиран работен ден и регламентирани почивки от новопостъпил редник. Наскоро новооткрит комплекс в столицата на известна търговска верига пусна обява за набиране на персонал. Тя гласеше следното. При постъпване на работа стартовата заплата е 1500 лв., втората година автоматично става – 1600 лв., третата година – 1700 лв., четвъртата -1800 лв. Бонус към заплатата са всеки месец ваучери за храна за 80 лв., плюс 80 лв., ако обслужвате витрина. Това е положението.
Факт е и, че интересът към платената казарма е в пряка зависимост от икономическото състояние на страната, от работния пазар и се влияе от тях, както в национален, така и в регионален мащаб. През 2020 г. , когато туристическият бранш у нас изпадна в кома заради COVID-пандемията и ресторанти и барове масово започнаха да пускат кепенци, в едно от големите ни формирования при обявен конкурс за попълване на вакантни войнишки места, почти 60-70% от кандидатите за платена служба бяха бармани и сервитьори.
Kакво излиза – че за да борим некомплекта, трябва да разчитаме на нови пандемии!?
