Парите са стока като всяка друга. Тяхната цена се нарича лихва – т.е. каква горница трябва да платиш за определен период от време върху размера на парите, които вземаш назаем. Това важи за обикновените хора, търсещи кредит от банките, но също и за правителствата. На върха на кредитната пирамида стоят централните банки. Те определят основния лихвен процент, а по него се равняват всички кредитори от по-нисък порядък като търговските банки. Световният финансов климат зависи най-много от действията на две институции – Федералният резерв на САЩ и Европейската централна банка (ЕЦБ), която емитира парите в 19 държави от ЕС.
През последните 2–3 години Федералният резерв на САЩ и ЕЦБ поддържаха изключително ниско ниво на основната лихва. Основната причина за това се нарича COVID-19. Мерките срещу пандемията удариха тежко редица бизнеси, свързани със струпването на много хора на едно място – туризъм, ресторантьорство, авиотранспорт. Това доведе до рязко намаляване на икономическата активност в почти всички държави по света. Правителствата решиха да борят рецесията, предизвикана от вируса, чрез щедро подпомагане на пострадалите бизнеси. Предоставени бяха данъчни облекчения, но имаше и директни плащания от държавния бюджет за заплати на служителите, които не можеха да ходят на работа заради противоепидемичните мерки. От своя страна централните банки се стремяха да насърчават икономическата активност, като предоставяха евтини пари. До хипертрофирани размери достигнаха програмите за т.нар. количествени улеснения (на английски – quantitative easing). Те представляват изкупуване от централните банки на дългови емисии на частни финансови институции и фирми.
Купуването на дългови емисии от страна на централните банки ставаше с новонапечатани пари. Според някои изчисления през последните десетина години Федералният резерв на САЩ е напечатал 4 трилиона долара, а ЕЦБ – 3,3 трилиона евро. Само през последните две години балансите на най-големите централни банки в света са нараснали с 11,2 трилиона долара!
Евтините пари наистина стимулираха икономическата активност. Фирмите вземаха кредити, назначаваха нови работници, разширяваха пазарите си. Безработицата в САЩ и в Европейския съюз е много ниска. Цените на акциите на фондовите борси хвръкнаха нагоре. На пазара на недвижими имоти започна надуването на поредния балон – ниските лихви стимулираха хората да теглят кредити за къщи и апартаменти, а повишеното търсене на имоти тласна цените им към опасно високи нива. Банките вече не търсеха пари, а начин да се избавят от тях. Ако преди години те пълнеха медиите с реклами за изгодни депозити, сега промотират предимно кредитите, които са готови да отпуснат.
Общата икономическа картина започна да се променя през миналата година заради постепенното разхлабване на противоепидемичните мерки в САЩ и Европа. След това се появи вирусният вариант Омикрон, който за малко върна колелото назад, но през тази година страховете от COVID-19 вече стихнаха навсякъде с изключение на Китай. Туристите отново тръгнаха напът, купонджиите – по ресторанти и дискотеки, отвориха кината и увеселителните паркове. Световната икономика навлезе в цикъл на бързо възстановяване. То се забавя от нарушените по време на пандемията вериги за доставки – все още по големите пристанища има опашки от натоварени кораби за обработване, а за някои стоки, поръчани по интернет, трябва да се чака със седмици. Прогнозите обаче са, че до няколко месеца и този проблем ще бъде преодолян.
Повишаващата се икономическа активност изведнъж отвори апетит за нефт, газ, метали и всякакви други суровини. От средата на миналата година техните цени тръгнаха нагоре, тласкани от нарушения баланс между търсене и предлагане. Скъпият нефт започна да повишава транспортните разходи, а дефицитът на пазара на метали влияе върху цените на индустриалните стоки. Така колелото на инфлацията се завъртя.
И точно когато светът наблюдаваше с тревога надигащата главите си ламя на всеобщото поскъпване, дойде „черният лебед“ –събитие катастрофа, което не е влизало в плановете на никого. На 24 февруари т.г. Русия нападна Украйна и така в центъра на Европа започна пълномащабна война между две големи държави. САЩ и Европейският съюз реагираха като ужилени и взеха решение за икономически санкции срещу страната агресор. Но тази страна не е коя да е, а най-големият износител на енергийни суровини в света. Перспективата голям процент от руските въглища, газ, нефт и нефтопродукти да изчезнат от международните пазари пося паника на борсите за енергоресурси. Петролът сорт „Брент“, който преди година струваше $73 за барел, сега се търси за $120 за барел. Освен това и Русия, и Украйна са едни от най-големите износители на жито и слънчоглед в света, а военната ситуация ще ограничи силно техните експортни възможности.
И така, през първите месеци на тази година вече стана ясно, че централните банки трябва да се борят с инфлацията, а не с намалената икономическа активност. Това може да стане чрез мерки, водещи до поскъпване на парите, т.е. – чрез повишаване на лихвите. Високите лихви би трябвало да натиснат цените на стоките и услугите надолу, защото ще намалее разполагаемият ресурс за тяхната покупка. Първи реагираха отвъд Океана – на 16 март Федералният резерв обяви, че повишава основния лихвен процент с 0,25 процентни пункта, първо повишение от началото на пандемията от COVID-19 насам. Тук внимание – процент и процентен пункт са различни неща. В случая имаме вдигане на лихвата от 0,25% до 0,50%, което е двойно, т.е. – със 100 процента, но измерено в процентни пунктове повишението е само с 0,25. Федералният резерв обяви, че това е първото от поредица от повишения на основния лихвен процент като следващите стъпки може да бъдат и по-резки.
Нас обаче трябва да ни интересува най-много какво става в еврозоната. Сега тя държи отрицателен лихвен процент – минус 0,5%. Това означава, че годишно търговските банки губят по 50 цента на всеки 100 евро, депозирани в ЕЦБ. Но да не им берем грижа на банкерите, а да погледнем към гражданите – за тях ситуацията е същата, държейки парите си на влог, те стопяват своите спестявания, а не ги увеличават. Тази ситуация очевидно вече не е адекватна на новите инфлационни реалности. И ето че през миналата седмица ЕЦБ обяви, че от другия месец вдига основната лихва с 0,25 процентни пункта. И отново, както в САЩ, това ще е само първото от поредица увеличения. Европейските централни банкери обаче са по-консервативни от своите американски колеги и ще се стремят към по-плавна смяна на курса.
Така че – очакват ни месеци на обстрел срещу инфлацията с финансови снаряди. А тя наистина стигна обезпокоителни мащаби – през май поскъпването на годишна база е 8,6% в САЩ и 8,1% в еврозоната. Прогнозите са, че инфлацията ще се върне на здравословните нива от 2–2,5% едва след средата на 2023 г.
