Тези дни о.з. ген. Спас Спасов сподели, че за службата си във ВВС е навъртял 2300 часа нальот! Което грубо казано означава, че за 20 г. активна летателна служба е отчитал по 100-120 часа годишно. Горе-долу по толкова са часовете във въздуха на военните пилоти от 70-те и 80-те години. А какво да кажем за рекордьора о.з. ген. Желязко Желязков, който има в актива си колосалните 5300 часа! Никаква база за сравнение с днешните около 30 часа годишно на пилотите от Граф Игнатиево, например.
Имало е самолети, резервни части, керосин. Но е имало и качествени летци. А как няма да има, когато за едно място в Долна Митрополия са се явявали над 30 човека. А днес за една бройка се борят 10 пъти по-малко. И се пита в задачата – колко от тези, които стигнат до назначения в авиобазите, ще получат заветното право да управляват бъдещите Ф-16 блок 70? Дали притиснати от кадровата немотия няма да стигнем до компромиси с оправданието, че това е материалът, с който разполагаме?!
А една от причините за това състояние на материала е несравнимото с гражданската авиация заплащане. Тук не говорим само за заплатите за звание и длъжност. Горчива истина е, че пилотите от Граф Игнатиево открай време не получават полагащите им се пари за извънреден труд.
Наскоро стана ясно, че засега само 1 пилот от изпратените в САЩ е издържал изпитите за управление на Ф-16 блок 70. А заминаха повече… Щеше ли да се получи това, ако кандидатите за Долна Митрополия бяха не 3-4, а поне 25-30 за едно място?!
И как смята ръководството на МО, че ще задържи на служба момчетата и момичетата от специалност „Киберсигурност“, които днес се обучават във ВВМУ „Н. Вапцаров“ и в артилерийския факултет на НВУ „В. Левски“ в Шумен. Колегите им в големи фирми получават 4-5 пъти по-големи заплати…
