Изследователят д-р Галя Грозданова-Радева откри уникален ръкопис за военните музиканти у нас.
Началото на историята на военната музика у нас все още е забулена в информационна мъгла. Известно е, че създаването на лейбгвардейския ескадрон е през 1891 г., а към него през 1892 г. се сформира лейбгвардейски оркестър, който стартира от следващата година. Диригент става Йозеф Хохола. Тоест, оказва се, че историята на Гвардейския представителен духов оркестър не започва от 1878 г., както се считаше досега, а от 1893 г. Това откритие прави д-р Галя Грозданова-Радева изследовател на историята на Гвардейския представителен духов оркестър. Тя е главен учител в Национално музикално училище „Любомир Пипков“ в София.
„Първите договори са с оркестранти чехи. Аз ги видях в оригинал, а и описани в ръкописа на полковник Иван Кръстев Стойчев. За първи път използвах тази информация в своите изследвания“, твърди д-р Грозданова-Радева.
Идеята на княз Александър Дондуков-Корсаков е била да се създадат два военни духови оркестъра и едно военно училище, което да обучава музиканти. Това не се случва, пристига само един оркестър от 20 души с инструменти за три оркестъра и един диригент – Йозеф Хохола, който е трябвало да бъде директор на музикалното училище.
Тези договори досега не са били изследвани, те се намират във Военния архив във Велико Търново. „Ръкописът на полковник Стойчев всички знаят, че е съществувал, но никой не го беше виждал досега, докато аз не попаднах на него във Военна академия „Г. С. Раковски“. Този ръкопис е уникален с това, че е първият, който дава сведения за създаването на военните духови оркестри в България и историята им до 1948 г., когато е датиран въпросният ръкопис“, твърди д-р Грозданова-Радева.
Според договорите на музикантите не може да се възлага неспецифична дейност за тяхната служба. „Музикантът е военен, но не всеки военен може да замести музиканта, докато музикантът може да замести всеки военен, защото има специфични знания, умения и компетенции. От тях се е изисквало да бъдат и добри музиканти, но и добри учители“, категорична е д-р Галя Грозданова-Радева.
Всеки музикант е имал задължението да обучава ежегодно поне по двама български младежи за военни музиканти. Първоначално се предвижда във всеки отделен военен отдел, а те са три, да има по един оркестър. До 1900 г. оркестрите нарастват до 30, а до 1908 г. са вече над 40 и достигат до над 60. Първите оркестри са от по 20 музиканти, а Лейбгвардейският оркестър се състои от 65–70 човека.
Тези уникални открития, които прави д-р Галя Грозданова-Радева –съпруга на главния диригент на Българската армия и началник на Гвардейския представителен духов оркестър подполковник Ради Радев, ще бъдат издадени в поредица от книги.
Тя вече е публикувала редица научни съобщения и статии, но своеобразната премиера на тази информация в периодичния печат е именно във вестник „Българска армия“, за което благодарим.
Нова книга от създателя на ученическия батальон в Стрелча
Нова книга издаде неотдавна подполковникът от запаса Михаил Неделев, популярен, включително и от страниците на нашия вестник, като създател и командир на Специализирания ученически батальон „Васил Левски” в Стрелча и Панагюрище. Изданието – „Стъкленият град – крахът на една надежда” е написано в духа на родолюбието и прославата на върхови постижения на България от близкото минало.
В случая обаче не става дума за военно четиво, а за интересен сюжет от индустриалната история на България от 60-те и 70-те години на XX век. Книгата е посветена на оранжерийното производство в България и в частност – в Стрелча. Край града през 60-те години са построени оранжерии на площ от стотици декари – истински стъклен град!
Иновативното за времето си начинание е дело на българската фирма „Тексим” и на нейния ръководител – полковникът от разузнаването Георги Найденов, който е родом от Стрелча. С богат снимков и текстови материал от разнообразни източници Неделев представя биографията на именития стрелчанин, както и стопанските му постижения.
През 60-те години благодарение на предприемаческия дух на Георги Найденов „Тексим” се превръща в мощна бизнесструктура, истински международен икономически феномен. Компанията излиза мощно на пазара на световната търговия, като в сътрудничество с регистрираното в Лихтенщайн дружество „Имекстраком” закупува 26 кораба, около 60 самолета, шест от които пътнически, а останалите – товарни, около 1200 автомобила, от които 1000 – товарни, пише в книгата си Неделев. Тогава са построени и 409 дка оранжерии, от които 209 дка – в Стрелча, за целогодишно отглеждане на зеленчуци. „Тексим” изгражда и 5 предприятия, в които се бутилира „Кока-кола”.
Тази приказка за успеха обаче приключва в края на 60-те, когато тогавашните власти буквално разгромяват „Тексим”, а Найденов дори е хвърлен в затвора. Оранжериите в Стрелча обаче продължават работа чак до 2007 г., като Неделев публикува в книгата си спомени на ръководители и работници от годините на възхода на „Стъкления град”.
А за възможностите на оранжерийното производство в книгата на Неделев говори проф. д-р Христо Симидчиев, който е работил в „Тексим”. По думите му у нас добивите са около 50% от холандските, които са 70–80 т краставици от декар и 60–65 т домати от декар. Като представя световния опит, професорът разказва за уникално растение – домат като дърво, виреещ чрез хидропоника и създаден от световна високотехнологична компания.
„За 11 месеца това стебло на домата става 10 см в диаметър… На растението има около 15 хил. плода, всеки от които е с тегло по 120–140 г… Добивите от доматеното дърво стигнаха до 40 т от декар”, заявява проф. Симидчиев в книгата на Михаил Неделев. Идеята е, че ако проекти като „Тексим” и „Стъкления град” бяха продължили през годините и превратностите на времето, може би сега тези върхови постижения, а и колко още други, биха били български…
Но Неделев е чужд на песимизма. За него родолюбието е извор на оптимизъм и сила за бъдещето. Затова в края на книгата си споделя: „Миналото е част от нас, от всеки един българин. Ние градим своето бъдеще посредством миналото си – то е нещото, което ни дава повод да се гордеем и да се отличаваме от другите. Аз не обичам България само заради красотите ѝ, а защото тя е моята Родина, моя гордост. В нея съм израснал, в нея се уча, тя е моето бъдеще”.
