Павел AКСЬОНОВ, Григор АТАНЕСЯН, Би Би Си
Свидетели сме на първия от няколко десетилетия въоръжен конфликт между технологично сравними армии.
Епохата на големите войни не е отминала – това е може би най-важният урок, който политиците и военните по света научават от руската инвазия в Украйна. Това е първият от десетилетия насам голям конфликт между две технологично сравними армии. Руската служба на Би Би Си извежда шест аспекта на съвременната война, всеки от които черпи своите поуки от боевете в Украйна.
Важността на противовъздушната отбрана
Постигането на превъзходство във въздуха е най-важната цел в началото на всеки въоръжен конфликт. В сегашната война руските военновъздушни сили превъзхождат украинските в количествено и качествено отношение. Освен това силите за противовъздушна отбрана (ПВО) на Украйна са въоръжени с далеч по-малко мощни системи от руските. Най-мощните оръжия в арсенала на украинската противовъздушна отбрана са ракетните системи със среден обсег на действие S-300PS и S-300PT, създадени още през 80-те години на миналия век. В същото време Украйна изгради ешелонирана система за ПВО, в която комплексите за далечен, среден и малък обсег на действие работят в един цикъл с командни центрове и радарни станции.
Въпреки че украинската ПВО беше атакувана не само от самолети на руските ВВС, но и от крилати ракети, Русия не успя да елиминира въздушната отбрана на своя противник. Руската авиация действа основно в зоната на фронта, а ударните самолети често летят на малка височина, за да не бъдат поразени от комплексите със среден и далечен обсег на действие. „Руската авиация изключително неохотно лети извън предните си позиции и не навлиза толкова активно в дълбочина на украинската територия, колкото можеше да се предположи“, казва генерал Ричард Барънс, бивш ръководител на Обединеното командване на силите на Великобритания.
Конфликтът в Украйна демонстрира възможностите на ешелонираната противовъздушна отбрана и отношението към нея на западните страни ще започне да се променя. НАТО има единна система за противовъздушна и противоракетна отбрана с обща система за управление и контрол на радарите, ракетните установки и летищата. Най-вероятно САЩ ще опитат да я подсилят, като вземат предвид опита от бойните операции в Украйна и ще търсят допълнително финансиране за закупуване на оперативни системи „Пейтриът“ за европейската сцена.
Информационната мрежа: повече от интернет
При руското нахлуване в Украйна и двете страни използваха интернет и никоя от тях не успя да го деактивира за другата с помощта на електронна война, отбелязва генерал Ричард Барънс. През последните години много държави разработиха системи, наречени в САЩ C4ISR. Идеята е да се създаде един вид единно информационно пространство на бойното поле.
Въоръжените сили на Украйна използват на фронта местна информационна система GIS Arta, която е ограничена само до артилерията. Тя е разработена от украински програмисти в сътрудничество с британски компании за компютърни карти. В основата на GIS Arta е географска информационна система, подобна на електронна онлайн карта с информация за местоположението. Изграждането на такава мрежа се оказа възможно, след като компанията SpaceX на Илон Мъск предаде на Украйна стотици терминали за сателитен интернет Starlink. Тези терминали комуникират чрез сателит с наземни станции, свързани с интернет и имащи покритие до 400 км.
Прозрачният свят
Сегашната война в Украйна е първото широкомащабно участие на въоръжени сили от десетилетия насам, в което се включва огромен арсенал от разузнавателни средства. Спътникови изображения, данни от дронове, разузнавателни самолети и други източници на информация, вече познати на военните, бяха допълнени с данни от социалните мрежи. Първият урок от тази война е, че светът е станал прозрачен – казва генерал Ричард Барънс. Чрез сателитни снимки, направени предимно от търговски, а не от правителствени сателити, както и чрез социалните медии и други отворени данни в началото на 2022 г. всеки можеше да наблюдава струпването на руската армия по границите на Украйна.
В доклад на британския Кралски обединен разузнавателен институт за отбранителни изследвания (RUSI) се отбелязва, че руската инвазия в Украйна бележи постепенна промяна в подхода на западните правителства към разузнаването. Събирането на разузнавателна информация от отворени източници е по-евтино от традиционните разузнавателни методи, но не е предназначено да ги замени. Ключовата информация, която се оказва до голяма степен решаваща на бойното поле, се предоставя при търговски условия от големи космически компании като Planet и Maxar. Изображенията отиват директно при американските и украинските военни командири.
В началото на май в американската преса се появи информация, че САЩ са предоставили на Украйна информация за местоположението на крайцера „Москва“, преди той да бъде потопен. Украинските въоръжени сили са изстреляли ракети по крайцера, след като първо са поискали информация за него от американците, написа „Ню Йорк таймс“.
Колко точни са високоточните оръжия?
Според генерал Барънс войната в Украйна е показала, че високоточните оръжия могат да унищожават не само кораби, танкове и самолети, но и щабове и правителствени сгради, понякога на стотици километри. Високоточните оръжия придобиха особено значение в новия, прозрачен свят със сателитни данни, където почти всяка цел е уязвима за ракетна атака. Но Барънс подчертава, че тази война също така показва, че не може да се разчита само на крилати и балистични ракети, тъй като те са много скъпи и бързо се изчерпват.
„Няма съмнение, че най-важният урок от войната в Украйна за НАТО ще бъде значението на артилерията“, казва генералът.
Анализатори посочват, че Русия не е успяла да унищожи военната инфраструктура на Украйна за четири месеца война, въпреки че масово използваше крилати ракети и това говори за тяхното лошо качество. Освен това нападението с крилати ракети невинаги може да унищожи инфраструктурна цел – добавя Роб Лий.
Танковете – оръжия на миналия век?
Изгорелите танкове край пътищата – както руски, така и украински – се превърнаха в един от символите на този конфликт. В социалните медии има много видеоклипове, показващи как тежкобронирани машини биват унищожавани с различни леки противотанкови оръжия. Украинската армия започна да получава такива оръжия от Запада още преди руската инвазия. От друга страна, в открити източници има значителни доказателства, че танковете често стават жертва на артилерийски, а не на пехотни противотанкови системи.
Във всеки случай големите загуби на бронирана техника и от двете страни в този конфликт накараха много военни експерти от различни страни да заявят отново, че танкът е остаряло оръжие. Танковете обаче имат и своите поддръжници. Украинският експерт по бронирана техника Андрий Тарасенко смята, че е твърде рано да се погребва танкът на бойното поле. Той каза, че танкът, както и другото оборудване на бойното поле се нуждаят от много добра подготовка на екипажа, а загубите на танкове често са резултат от грешки както на самите танкисти, така и на командването на бойната група. Според експерта „един танк, ако е добре подготвен, е добре защитен, макар и не и срещу всички противотанкови оръжия“ и трябва да бъде придружаван от добре обучена пехота. За тях той се превръща в средство за подсилване, а войниците в битка защитават танковете от засади с противотанкови ракети.
Слаба ли е Русия?
Руските военни се представят в Украйна много по-зле, отколкото експертите очакваха. Мнозина в западните правителства искат да мислят, че руската армия се е оказала по-слаба от очакваното, така че няма нужда да увеличават разходите си за отбрана, казва генерал Барънс. Но той напомня историята на други армии по света – например американската, която към края на Виетнамската война през 1979 г. е в много лошо състояние. Въпреки това още през 1991 г., по време на първата война в Персийския залив, светът видя една напълно различна армия, с най-високо ниво на обучение и командване.
Ето защо стратегическото планиране на западните държави не трябва да се основава на идеята за това, как се е представила Русия в началото на инвазията в Украйна, а на потенциала, който руските войски могат да постигнат, като се поучат от грешките си. Настъпва краят на комфортната ера, която започна през 90-те години на миналия век с края на Студената война. И тогава Западът ще разбере, че е необходимо да модернизира собствените си сили с цифрови технологии, но и с конвенционални оръжия.
