За празника си институцията представя непознати досега артефакти, казва директорът на НВИМ.
„Формално погледнато, Националният военноисторически музей не е част от Въоръжените сили, но е част от историята и ценностите на Българската армия. Няма друг музей, който да пази паметта на армията ни в такава пълнота и който ежедневно в своите експозиции да представя пред публика около 27 хил. артефакта, свързани с армията и военната история“. Това казва директорът на Националния военноисторически музей (НВИМ) доц. д-р Соня Пенкова. Водим този разговор в навечерието на празника на институцията – 4 юли.
- Доц. Пенкова, какво е мястото на НВИМ в системата на Въоръжените сили?
- НВИМ, създаден с идеята да бъде музей на Българската армия, днес той в пълна степен отговаря на това. Нe съществува друг български музей толкова близък и по особен начин личен за всеки. И това е така заради Българската армия и историята ни – всеки в своя род и семейство пази спомените за близост с тях, а НВИМ, събирайки общите спомени, се опитват да разкажат за нашата история с кътче за всеки в нея. Част от нашите усилия е да бъдем връзката между хората и съвременната ни армия. Ние сме единственият музей в България, който се осмели чрез изложбата си „Армията във време на промени“ да интерпретира най-близкото минало, последните трийсетина години – време, което все още историците не наричаме история и чиито действащи лица са наши съвременници. Целта ни беше да представим днешната армия в общия исторически контекст такава, каквато е – с нейните успехи и трудностите, през които преминава, и да се опитаме да я направим по-близка и разбираема най-вече за младите хора, които често оформят представата си за нея от силно поляризирани мнения.
- Последните две години бяха тежки за музеите, какви бяха те за Вас и какви са последствията от тях?
- Изминалите няколко години бяха труден период за всички музейни институции, но дойде навреме, за да покаже на българските музеи, че не са на „ти“ с технологиите, дигитализацията им е на кота 0 и са неподготвени за ситуация, в която физическият достъп до тях е възпрепятстван. Благодарение на професионализма на работещите в музея за кратко време преструктурирахме своята работа, за да останем близко до своята публика – направихме достъпни през сайта си нови онлайн разходки в музеите си и дадохме достъп до някои от колекциите си, станахме по-активни в социалните си профили. Подготвихме две издания със сериозен принос към българската историография и към паметта на Българската армия, представящи личности и събития, оставили ярка следа. Едното е монографията „Българските генерали 1878–1946. С достойнство и чест“, а другото – богато илюстрованият каталог „Нашата свобода от нас зависи. Съхраненото наследство от българските борби за независимост XVIII–XIX в.“. По повод на 106-ата годишнина на Националния военноисторически музей служителите подготвиха изложба, която в днешния натоварен ден обръща поглед към непознатите за хората притежания на музея.
- По какви проекти работите в момента?
- Работим по няколко проекта. Един от тях е свързан със 110-ата годишнина от началото на Балканската война, за който спечелихме финансиране от програма „Култура“ на Столична община. Той е съсредоточен около иновативните практики на включване на музейната публика в процеса на осмисляне и изразяване – една актуална за европейските музеи тема. Резултат от проекта ще е и изложбата „София – 100 лица в Балканската война“, която ще открием през октомври. Работим и по създаване на нов сайт на филиал Военноморски музей, с което ще завършим процеса на обновяване за четирите музея от голямото ни семейство. Използването на съвременните средства за достъп и комуникация е в основата на още един от проектите на НВИМ – работим по създаване на интерактивни компютърни приложения с анимация – дейност, която започнахме преди три години, които ще обогатят на съдържателно ниво и осъвременят постоянната експозиция. За съжаление, средствата, с които разполагаме, не позволяват цялостното обновяване на изложбените пространства.
- Как стои кадровият въпрос при Вас?
- В музея работят различни по профил специалисти. За жалост, живеем във време, в което работата в музеите и въобще в културната сфера не са особено ценени и изпитваме сериозни затруднения. В преобладаващата част от музеите в страната начинаещият специалист започва с по-висока заплата от хора с 20-годишен стаж при нас. Това действа демотивиращо, особено на фона на отговорностите, които имаме, на огромния фонд, за който се грижим, на обема изложби и събития, които създаваме, на научната дейност, която извършваме. Музейният специалист, независимо от своя специфичен профил – уредник, реставратор, екскурзовод и прочие, се създава дълго и подходящото образование е само първата стъпка. Той се изгражда, стъпвайки върху институционалната памет и опит на институцията, поемайки върху плещите си нейните отговорности, но и нейния имидж.
- Как работите с филиалите и какво предстои в тях и по повод празника, а и по план?
- Националният военноисторически музей е едно семейство, което се състои от четири музея – музеят в София, Военноморският музей и Парк-музеят на бойната дружба – 1444 г., във Варна и Музеят на авиацията в Крумово. Всеки от тях носи своя идентичност, но заедно се допълват и изграждат пълнокръвен образ на Българската армия. Във Военноморския музей е отворена изложбата „Защитници на българските брегове“, посветена на 110-ата годишнина от Балканската война. „Отрязъци от миналото“ е името на изложбата на Парк-музей „Владислав Варненчик“, която представя развитието и промените в ежедневния живот на българите в периода XV–XIX век. В Музея на авиацията посетителите могат да се запознаят с фотодокументалната изложба „70 години полкова и базова структура във Военновъздушните сили в България“. Заедно с това са достъпни постоянните експозиции на музеите.
„Благодаря на всички, които днес или в миналото са били част от семейството на НВИМ! Пожелавам им здраве и енергия! Нека продължим да бъдем все толкова вдъхновени за онова, което правим, и все толкова добри професионалисти, по които другите да съизмерват себе си, да продължим да вършим работата си, спазвайки европейските стандарти независимо от ограниченията на средата.
Използвам случая да изкажа благодарност на хората с пагон и без пагон в Българската армия, Министерство на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, които въпреки собствените си трудности ни подкрепят и споделят с нас отговорността към бъдещето на общото ни наследство!
Доц. д-р Соня ПЕНКОВА – директор на НВИМ
Едва ли много хора подозират, че военният музей притежава уникална колекция от бижута за мъже, представляващи произведения на ювелирното майсторство на едни от най-известните европейски ателиета от края на XIX в. и първата половина на XX в. – игли, копчета за ръкавели и яки, часовници, пръстени, табакери, кибритници, изработени от платина, злато, сребро, диаманти, рубини, сапфири.
Някои от тези ателиета са изработвали и част от българските отличия. Изложбата „Познатият непознат“, в която те са представени, показва по още един различен начин уникалното присъствие на НВИМ в културното пространство на България и дава отговор на въпроса, кой е най-богатият и изненадващ български музей.
