СпирдонСПИРДОНОВ
ДелегацияотМОбенавъзпоминателнацеремониянаПаметниканагероявРепубликаСевернаМакедония.
Тържествена възпоминателна церемония се проведе на 25 юни на малкия хълм, непосредствено до пътя за Валандово, на 3–4 км от Дойран, Република Северна Македония, пред паметника на един от емблематичните български командири полковник Константин Каварналиев, загинал на 23 юни 1913 г. в боевете на Дойранските позиции в Междусъюзническата война.
Панихида отслужи свещеник от Струмишката епархия
Церемонията се проведе под ръководството на и.д. директор на дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ в МО Диян Валянов. Посланикът ни в Скопие Ангел Ангелов приветства участниците и говори за приноса на полковник Каварналиев за спасяването на жителите от района по време на Междусъюзническата война. И още от неговите думи: „В района на Дойран са водени много сражения и са паднали български, гръцки, сръбски, френски, английски, италиански и ирландски войници. Според някои оценки тук намират смъртта си около 1 200 000 души през войните на ХХ в. Този паметник ни напомня за кръвопролитията, за да не ги повтаряме никога повече и да даваме нашия принос за опазване на мира в региона, както правим това от дълго време. Нашите две държави – България и Република Северна Македония, вече са съюзници в НАТО, но за да бъдем ефикасни и добри съюзници, трябва да се научим да си пазим гърбовете така, както полковник Каварналиев пазеше гърбовете на своите войници”.
За бойния път и героизма на полковник Каварналиев бяха думите на бригаден генерал от запаса Кольо Милев, съветник на министъра на отбраната. „Каварналиев принадлежи към поколението български военни командири, което не само положи основите на българската армия, но е от онези, които лично предвождаха своите войници, обръщайки се към тях не с командата „Напред!”, а с командата „След мен!”, посочи бригаден генерал от запаса Милев. Директорът на ВТК Стоян Марков изрази убеденост, че младите българи няма да забравят герои като полковник Каварналиев.
Бяха поднесени
венци и цветя от посолството ни в Скопие
от името на министъра на отбраната, началника на отбраната, военно-патриотичните съюзи, Информационния център на МО и др. На традиционната проява бяха дошли още директорът на дирекция „Логистика“ в Щаба на отбраната бригаден генерал Митко Григоров, военният ни аташе в Скопие полковник Йордан Филев, неговият помощник майор Диян Динев, генералният ни консул в Битоля Димитър Димитров, други представители на дипломатическата ни мисия в Република Северна Македония, военният аташе на Италия, членове на български организации в западната ни съседка и др. Групата на военно-патриотичните организации бе от Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и Съюза на ветераните от войните на България.
Благодарност за участието във възпоминанието и за подкрепата на българската кауза изрази Диян Валянов. От името на Министерството на отбраната той връчи исторически книги на посолството ни в Скопие и на трите военно-патриотични съюза. Посланикът, военният аташе, генералният консул в Битоля, бригаден генерал от запаса Милев и бригаден генерал Григоров получиха последната книга от библиотека „Воини ветерани“ „По пътя на Българската армия (2016–2021 г.)“, в която са документирани посещения на знакови за военната ни история места в Република Северна Македония, Сърбия, Хърватия, Унгария и Румъния.
„Аз на грък гръб не давам”
с тези думи ще остане в историята Константин Каварналиев, един от най-смелите командири в Българската армия. Добре е по-често да четем неговата професионална биография. В Междусъюзническата война командва защитата на Дойран, като срещу 3000 български воини гърците атакуват с 42 000. На 23 юни 1913 г. полковник Каварналиев напуска командния бункер и с пушка в ръка контраатакува с войниците си в първия боен ред. Врагът е отблъснат, българите удържат позицията и гърците се отказват да настъпват към България. По време на сражението е ранен в крака. Смятайки, че раната е лека, продължава да се сражава. Но куршумът се оказва, че е засегнал важна артерия и умира няколко часа по-късно от кръвозагуба.
Първоначално е погребан в близкото село, но през нощта неговите офицери го препогребват на друго, по-значимо според тях място. Паметникът на полковник Каварналиев е построен през 1917 г. от 9-а Плевенска дивизия. Той е с надпис „Полковник Каварналиев, загинал за свобода и родина, от 9-ата Плевенска дивизия“. Около 50 години след това е взривен. През 2000 г. гробът е осквернен. По инициатива на сдружение „Плиска” е възстановен, но не получава разрешение от македонските власти за поставянето му и намира място в родния Шумен. Все пак край Дойран е открит повторно на първоначалното си място на 1 август 2019 г. Така днес героят има два паметника – в родния си град Шумен и на мястото, където е загинал геройски – край Дойран.
Предишния ден, 24 юни, беше почетена паметта на българските воини, погребани край
Ново село
Република Северна Македония. Това е второто обновено българско военно гробище на територията на Република Македония след това в с. Цапари, Битолско. В него са погребани 71 военнослужещи от Втора Тракийска пехотна дивизия и от 11-а Македонска пехотна дивизия, загинали по време на Балканските войни и Първата световна война. Делегация от Министерството на отбраната поднесе венци и цветя в мемориала. В групата бе и бившият ни военен аташе в Скопие полковник от запаса Младен Младенов, сега председател на Асоциацията на военните разузнавачи, по чието време започва възстановяването на военното гробище.
Някои от членовете на делегацията намериха гробовете на свои близки, като полковник от запаса Георги Кадийски, председател на Общинската организация на СОСЗР в Костенец, а други – свои съграждани от Луковит, като полковник от запаса Диян Валянов.
При всички срещи се застъпваше становището, че такива посещения трябва да продължават, което е в интерес на българската кауза. Радостен е фактът, че от нашето посолство в Скопие не само полагат грижи за историческите ни паметници, но и планират разкриване на други български военни гробища, които са заличени с времето.
